Естония няма да смекчи публичните си изявления за руската заплаха въпреки съобщенията, че Пентагонът е призовал балтийските държави да избягват по-остра реторика към Москва. Това заяви естонският премиер Кристен Михал, след като "Ройтерс" съобщи, че американското министерство на отбраната е отправило подобна препоръка към Литва, Латвия и Естония.

Новината идва на фона на плановете на американския президент Доналд Тръмп за значително съкращаване на американските войски в Европа и на продължаващите дебати в НАТО за начина, по който съюзниците трябва да реагират на руските действия. Според източници на "Ройтерс" от Вашингтон са изразили опасения, че някои изказвания на европейски представители за заплахата от Русия могат да подкопаят сигурността на континента.

Естонският премиер обаче даде да се разбере, че страната му няма намерение да променя позицията си.

„Няма да си мълчим за Русия“, заяви Михал пред Естонското радио и телевизия (ERR) и добави: „Нямам намерение да се въздържам, защото угаждането на диктаторите или мълчанието определено не е решение. Трябва да продължим натиска върху Русия и да подкрепяме Украйна – това е единственият начин да принудим Путин да промени целите си“.

Михал припомни, че Естония е предупреждавала за намеренията на руския президент Владимир Путин още преди началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Според него случващото се в момента в Украйна не оставя място за смекчаване на оценките за действията на Москва.

„С настъпването на зимата Путин се е заел с унищожаването на енергийната инфраструктура на Украйна. Руснаците унищожават водоснабдяването и канализационната система, убиват жени и деца. Какви думи могат да използват европейските лидери, за да характеризират това? Всички думи са твърде меки за това“, заяви естонският премиер, като обвини Русия и в извършването на хибридни атаки срещу европейски държави.

Той уточни, че не е получавал директна препоръка от американската администрация да промени изказванията си. По думите му посланието на Вашингтон по време на срещата на върха на НАТО в Анкара през лятото е било по-скоро европейските държави да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана и да инвестират повече средства в нея.

Естонският външен министър Маргус Цахкна също заяви, че САЩ не са отправяли официално искане към Талин да промени външната си политика или публичната си комуникация за Русия. Той подчерта, че естонската експертиза за Москва се цени от Вашингтон и НАТО.

Цахкна направи и разграничение между непосредствената военна заплаха и хибридните действия на Русия. По думите му Естония засега не наблюдава придвижване на големи руски военни формирования или увеличаване на арсенала близо до границите си, което да показва подготовка за мащабна атака срещу НАТО. В същото време обаче Талин отчита зачестяване на саботажи и други хибридни операции в Европа.

„Не е в наш интерес да провокираме Русия по никакъв начин. Но Русия непрекъснато провокира нас“, обобщи външният министър.

Литва също отхвърли необходимостта от промяна в начина, по който говори за руската заплаха. Министърът на отбраната Робертас Каунас заяви, че Вилнюс се придържа към фактите и няма намерение да провокира Москва.

„Ако навлезе руски дрон – казваме, че е навлязъл руски дрон. Ако навлезе украински дрон – казваме, че е украински дрон, в контекста на войната, започната от Русия“, обясни той пред Литовското радио и телевизия (LRT).

От канцеларията на литовския президент Гитанас Науседа съобщиха, че нито държавният глава, нито неговите съветници са получавали искания от съюзниците за смекчаване на изказванията си по адрес на Русия. Според информацията на "Ройтерс" Пентагонът е отправил препоръките си в рамките на двустранни разговори. Не е ясно дали подобни послания са били предадени и на други европейски правителства.

Сред висшите американски представители, участвали в предаването им, е Елбридж Колби – заместник-министър на отбраната на САЩ, отговарящ за политиката на Пентагона. От американското военно ведомство са отказали да коментират конкретните твърдения, като са посочили, че разговорите между съюзници са поверителни. По данни на "Ройтерс" Вашингтон е изразил резерви към изказвания на европейски лидери, според които Русия е притисната в ъгъла и прибягва до все по-отчаяни действия, докато настъплението ѝ в Украйна губи темпо.

Според агенцията зад препоръката стои по-широк дебат в НАТО. Част от западните представители смятат, че постоянното акцентиране върху руската заплаха може да обслужва Кремъл, който се стреми да всява страх и да отслабва обществената подкрепа за Украйна. Други настояват, че европейските правителства трябва открито да говорят за опасностите, за да обяснят на гражданите си защо са необходими повече средства за отбрана и готовност за евентуален конфликт.

Американският главнокомандващ в НАТО: Русия е заплаха, но войната не е неизбежна

На фона на съобщенията за американския натиск върху балтийските държави в петък Латвия беше посетена от върховния главнокомандващ на съюзническите въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич. Той се срещна с латвийския президент Едгарс Ринкевичс, за да обсъдят ситуацията със сигурността в региона. 

Гринкевич заяви, че руската заплаха е реална, но не смята, че военен конфликт между Москва и европейски държави е неизбежен. По думите му балтийските републики трябва да поддържат висока бойна готовност и да разполагат с необходимите способности за възпиране.

„Не е нужно ситуацията да се драматизира. В същото време трябва да бъдем готови да действаме и да поддържаме капацитета си“, заяви американският генерал, цитиран от латвийските медии.

Той призова за изграждане на устойчиви военни способности, преди да се наложи те да бъдат използвани. Гринкевич определи това като принципа „мир чрез сила“, към който се придържа и американският президент Доналд Тръмп.

„Когато сме силни и подготвени, можем да гарантираме, че войната никога няма да дойде при нас“, каза генералът.

По думите му действията на Русия в Украйна показват готовността на Москва да използва насилие за постигането на политическите си цели. Предупреждението за необходимостта от подготовка се отнася не само за Латвия, но и за съседните Естония и Литва.

НАТО засилва подготовката на източния фланг

Сериозността, с която европейските съюзници разглеждат отбраната на Балтика, пролича и от посещението на над 70 германски и нидерландски генерали и висши офицери в Естония, Латвия и Литва през миналата седмица. Според латвийската обществена медия LSM военните са инспектирали потенциални оперативни зони в трите държави при строга секретност. Визитата е част от подготовката за изпълнение на отбранителните планове на НАТО и гарантиране, че алиансът разполага с необходимите сили и способности за защита на цялата си територия.

Междувременно Латвия издаде две предупреждения за въздушна опасност в рамките на два последователни дни заради навлизането на неидентифицирани обекти във въздушното ѝ пространство. При втория случай във въздуха бяха вдигнати изтребители на НАТО.

Инцидентите допълнително изостриха вниманието към сигурността на балтийските държави, които граничат с Русия или Беларус и са сред най-активните поддръжници на Украйна в рамките на алианса.