Българските граждани два пъти през тази година са потвърдили доверието си към кандидатите на „Прогресивна България“ и по този начин са подкрепили курс към нормализация и устойчивост в страната. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в интервю за БНТ, в което защити политиката на правителството по ключови въпроси – от бюджета за 2027 година и пенсионната система до съдебната реформа, отношенията с „Възраждане“ и позицията на България по войната в Украйна.

Според Христов изборните резултати са потвърдили два стратегически избора, които той определя като правилни за страната. По думите му управляващите са успели да отстранят „най-видимите олигарси“ от властта (но не спомена имената им) и същевременно да предотвратят въвличането на България в международни конфликти.

„На два пъти българските граждани тази година потвърдиха доверието към кандидатите на „Прогресивна България“, т.е. потвърждават един курс към нормализация в страната и устойчивост“, каза той.

Значителна част от разговора бе посветена на проекта за държавен бюджет за 2027 г., който през последните дни предизвика остри политически и експертни реакции. Христов защити решението финансовата рамка да бъде представена в Университета за национално и световно стопанство, като отхвърли критиките срещу избора на място.

По думите му именно УНСС е естествената среда за подобен дебат, тъй като е средище на икономическата академична мисъл в страната. Вицепремиерът обвини част от неправителствения сектор, че се стреми да монополизира икономическия дебат и да го поставя в рамките на определени идеологически постановки.

"Аз не разбирам какви са тези вълнения около това, че бюджетът бе представен в УНСС. Къде да бъде представен – в институт по ноктопластика? Нормално е там, където е центърът на икономическата академична мисъл, да бъде представен бюджетът. Разбира се, има серии от НПО-та, които искат да държат икономическата мисъл в България в рамките на неолибералната догма и много се изнервят, когато някой извън тях интерпретира бюджета."

Той отхвърли и твърденията, че премиерът използва публичното представяне на бюджета за политически дивиденти, като посочи, че е нормално едно правителство да защитава и обяснява собствените си политики пред обществото.

Христов категорично отрече твърденията, че кабинетът планира да посегне на средствата във втория пенсионен стълб. Според него около темата се разпространяват спекулации, които не почиват на реалните параметри на бюджетната политика. Той обаче отказа да коментира кореспонденцията между правителството и Европейската комисия за евентуално прехвърляне на средства от втория осигурителен стълб към НОИ.

В същото време той призна, че настоящият модел има сериозни слабости и според него гражданите трябва да разполагат с по-голяма свобода да избират къде да бъдат насочвани осигурителните им вноски. Христов посочи, че много хора дори не знаят в кой пенсионен фонд се натрупват средствата им и настоя за система, която да гарантира по-голяма информираност и личен избор между НОИ и частните пенсионни дружества.

"Според мен гражданите трябва да имат право да избират къде отиват парите им. Сега те не избират, сега са служебно разпределени. Почти всички българи не знаят къде отиват парите по втория стълб. Те не знаят, те не избират. Това е система с тежки дефицити, това е всеизвестно. Според мен хората трябва да знаят къде отиват парите им. Трябва да имат правото да избират – дали избират НОИ, или втори стълб в частен пенсионен фонд, дали избират един фонд или друг, защото в момента са служебно разпределени."

Вицепремиерът представи и социалните мерки, заложени в новата бюджетна рамка. Сред тях са сериозно увеличени данъчни облекчения за родители.

"Данъчните облекчения за едно дете минават от 3000 на 5000, за две деца – от 6000 на 10 000, за три и повече – от 9000 на 15 000. Това са съществени облекчения. Има съвършено нова интересна идея – да се правят данъчни облекчения в размер на 2000 евро за семейства, които имат деца, за така нареченото детско развитие. Тоест, ако децата ходят на спорт или вземат уроци, тези 2000 евро, похарчени за тези нужди, се приспадат от данъчната основа. Това са съществени облекчения, които стимулират хората да отглеждат деца и да ги развиват."

Освен това правителството предлага и нов механизъм за стимулиране на детското развитие. Семействата ще могат да приспадат от данъчната си основа до 2000 евро разходи за спорт, извънкласни дейности и допълнително обучение на децата. Според Христов това е политика, насочена както към преодоляване на демографските проблеми, така и към насърчаване на инвестициите в образованието и развитието на младите хора.

По отношение на обвиненията, че кабинетът избягва реформи, Христов посочи няколко мерки, които според него показват обратното. Той заяви, че бюджетът предвижда ограничаване на дефицита, овладяване на нарасналите през последните години държавни разходи и провеждане на административна реформа.

"Този бюджет предвижда ограничаването на дефицита до едни приемливи нива, а следващата година този тренд ще продължи. Този бюджет предвижда ограничаване на държавните разходи, които рязко нараснаха през последните години. Този бюджет предвижда административна реформа, за която всички пледираха, но никой не предприемаше. За първи път някой има куража да проведе административна реформа. Ние съкращаваме немалко хора. Само в МВР са близо 2000 души. Тоест ние оптимизираме администрацията, за да ограничим харчовете и да я направим по-функционална", обясни той.

Христов коментира и предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Той призна, че управляващото мнозинство не разполага самостоятелно с необходимите гласове за реализирането на процедурата и ще трябва да търси подкрепа от други политически сили.

На този фон вицепремиерът отхвърли критиките срещу контактите с партия „Възраждане“. Според него наличието на съвпадения по отделни теми не означава политическа колаборация, а при кадровите решения водещ критерий следва да бъдат качествата на кандидатите.

Христов коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и случая с дроновете, засечени край българското Черноморие.

Той заяви, че правителството няма да формира позиции въз основа на предположения или външен натиск и ще се придържа към оценките на експертите и наличните факти. Според него прибързаните политически реакции по чувствителни теми могат да имат сериозни последици за международния образ на страната и дори да създадат рискове от въвличане в конфликти.

"Българското правителство не се поддава на форсажи. Ние не чувстваме Фон дер Лайен като инстанция, пред която трябва да се изповядваме. Когато имаме данни, ще кажем това, което сме констатирали. Трябва да действаме като отговорна администрация. Ние не можем на базата на хипотези и логични догадки да оформяме държавната позиция. Защото от държавната позиция зависи как ще бъдем възприети в международен план. Ние може да влезем във военен конфликт заради подобни лекомислени действия".

Христов отхвърли прогнозите за мащабни социални протести подобни на френските в България. Според него в страната няма достатъчно обществено напрежение, което да доведе до подобно развитие, въпреки опитите на отделни политически играчи и медии да създават усещане за криза и конфронтация.