Русия има интерес, ресурси и опит да организира атаки, целящи дестабилизация на Европа, включително чрез бомбени заплахи срещу училища и други обекти. Това заяви бившият ръководител на отдел „Компютърни престъпления“ в ГДБОП Явор Колев в предаването „Събуди се“ по NOVA. Той обаче уточни, че към момента няма резултати от разследванията, които да доказват кой стои зад тези действия.

„Има повод да се притесняваме от бомбените заплахи“, посочи Колев.

Според него подобни инциденти не трябва да се разглеждат изолирано, а да се анализират през няколко основни въпроса – кой има интерес от дестабилизацията на Европа, кой разполага с необходимите ресурси и кой има опит в провеждането на такива операции.

По думите му отговорът и на трите въпроса е Русия.

Колев припомни заплахите от началото на октомври срещу училища не само в България, но и в Италия и други европейски държави.

„Това е държава, която разглежда Европа като враждебна“, коментира той по адрес на Русия.

Според експерта целта на подобни действия е двойна – да се всяват страх и паника сред населението и едновременно с това да се проверява готовността на институциите да реагират при кризи.

Колев критикува недостатъчно бързата координация между европейските държави и призова Европол и Интерпол да имат по-активна роля при разследването и неутрализирането на международни организирани престъпни групи, съобщават още БГНЕС и „Евроком“, които също отразяват днешното му участие.

Радикализацията на децата започва с клипчета в социалните мрежи

Колев предупреди и за опасността от радикализация на деца и младежи чрез алгоритмите на социалните мрежи. Темата беше обсъдена във връзка със стрелбата в Краков в събота, при която бяха убити шестима души, а 15 бяха ранени.

Според експерта радикализацията на младежите не е проблем само на Полша, а се наблюдава и в България.

Той обясни, че социалните мрежи могат постепенно да въвлекат децата в среда, наситена с екстремистки послания. Процесът често започва с гледане на видеоклипове, които привличат вниманието на непълнолетните.

„Така започва всъщност – със скролване на определени клипчета. Децата харесват определени остри материали, изглеждат ги до край и тогава алгоритъмът на социалната мрежа започва да ги бомбардира с подобно съдържание“, обясни Колев.

По думите му за кратко време вниманието на едно дете може да бъде изцяло погълнато от подобни публикации, а алгоритмите да продължат да му предлагат все по-крайно съдържание.

Колев подкрепи обсъжданите в Европейския парламент мерки за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. Според него отговорността за тяхната защита не може да бъде оставена единствено на родителите и учителите, а трябва да бъде поета и от самите интернет платформи.

Той предупреди също за рисковете от посегателства срещу деца заради ранния им достъп до интернет и недостатъчната защита от злонамерени възрастни.

Хладилници, телевизори и перални могат да участват в кибератаки

Друг акцент в интервюто беше опасността от хакерски атаки срещу свързани с интернет устройства, включително хладилници, телевизори и перални.

Колев посочи, че подобни уреди на практика представляват малки компютри, които при недостатъчна защита могат да бъдат компрометирани и използвани от киберпрестъпници.

„Те са малки компютри и от тях могат да бъдат извършвани кибератаки“, обясни той, цитиран от БГНЕС.

По думите му такива устройства могат да бъдат включени в разпределени атаки за отказ на услуга (DDoS), при които множество устройства едновременно изпращат огромен брой заявки към дадена система, за да блокират работата ѝ. Възможно е компрометирани уреди да бъдат използвани и за нерегламентирано наблюдение.

Колев даде пример с кибератаките срещу хладилни системи, които според него са показали пропуски в реакцията на европейските институции.

„Виждаме, че нямат готовност. При случая с хладилниците, въпреки че това се случи в началото на октомври, сега се повтаря тази атака и тя води до същия ефект. Органите за киберсигурност трябваше още тогава да предприемат действия за информиране на всички потенциални жертви в други страни от ЕС, за да предприемат мерки“, заяви той пред NOVA.

Според него навременното предупреждаване би позволило на засегнатите компании да защитят системите си и да предотвратят повторение на атаките.

Експертът предположи, че в България вече са предприети мерки за защита на подобни устройства.

„Големите хранителни вериги са чули по новините, ако не са го разбрали от органите за киберсигурност, че има такъв проблем и трябва да предприемат мерки“, коментира той.

България е на европейско ниво, но инвестициите не са достатъчни

По отношение на готовността на българските служби Колев отбеляза, че страната е част от европейската система за киберсигурност и институциите постепенно развиват своя капацитет.

„Инвестира се в сферата на киберсигурността, развиват се и органите, които отговарят за нея. Държавата ни е част от европейската система за сигурност и сме на европейско ниво. Никога не е достатъчно и все повече трябва да се инвестира в киберсигурност“, заяви той.

Според него са необходими и ясни протоколи за реакция при бомбени заплахи, които да гарантират сигурността на гражданите, без да се стига до ненужно нарушаване на нормалния живот.