За четвърта година  български автори на различни по жанр и стил текстове събират разказваческия си талант в празничния сборник „Нашата Коледа“ със съставител Захари Карабашлиев. 

Новата книга в обичаната от хиляди читатели поредица на издателство „Сиела“ вече озарява рафтовете в книжарниците и така дава официален старт на отброяването на дните до най-светлата нощ от годината. 

„Нашата Коледа 4“ отваря крехкото си хартиено сърце, за да приюти историите на 17 от най-обичаните ни разказвачи, сред които Ива Дойчинова, Мария Касимова-Моасе, Цветелина Цветкова, Иван Ланджев и др. И както винаги – да напомни, че в това най-магично време на годината отвъд блясъка на подаръците, гирляндите и уличните светлини, Коледа не е просто празник, а онова лично, дълбоко и съкровено чудо: да бъдем заедно. 

По традиция „Нашата Коледа 4“ отново започва с произведение на Георги Марков – вдъхновител и „кръстник“ на сборника. Този път читателите ще се насладят на радиопиесата му „Дядо Коледа и Дядо Мраз“, в която чистотата на празника среща фалша на идеологията. Журналистката Ива Дойчинова ще ни припомни смисъла на думите, които остават в очите дори когато гласът ни предаде. Деведесетарският „шпионски“ разказ на Милен Хальов ще ни докаже, че приятелството и семейството носят топлина, която може да пребори и най-големия студ. 

Истински „Шантава Бъдни вечер“ ще прекараме с героите на Радослав Петров, които ще ви накарат да звъннете на най-добрия си приятел. Радослав Бимбалов пък ни праща мистериозно писмо от 1980 г., скрито в уханието на пощенска кутия от детството. Анна Авиил ще отвори вратите на дома си за онези хора, които най-силно копнеят за Коледата. Невена Дишлиева ни припомня вкуса на шоколадовите детски спомени с дъх на бунт и носталгия. А Ангелина Ангелова ще ни покани на вихрено парти в Ню Йорк през XX век. 

Мартин Колев пече курабийки във вещерска чайна в морски град. Богдан Русев ни кани на „Коледна вечеря за двама“ с неочакван обрат. Симона Стоева изплита романтичен разказ за случайните срещи, които връщат вярата в любовта. Коледният дух на Цветелина Цветкова поглежда с любов към всички понякога необясними моменти от чудото да бъдеш човек. Мария Касимова-Моасе пътува до ПортоКалия – напук на всички ужасни идеи на съдбата. Дамян Дамянов извайва Коледата от „Сняг и мрамор“ във Флоренция през XV век. Коледният албатрос на Николай Терзийски ще превърне самотата в свобода. Иван Ланджев тръгва към Париж с горчиво-сладка мелодия в си минор. А самотният художник на Захари Карабашлиев прекарва Бъдни вечер с мирис на маслена боя и в опит да си върне… себе си.

Своеобразен адвент календар на човечността – във всяка една история от този сборник свети един и същи пламък – този на надеждата. А от читателя зависи как ще ги открива – дали прегръщайки ги един по един, или пък отдавайки им се изцяло стремглаво, ненаситно и на един дъх.

17 сърца, трептящи в ритъма на българската душа. 17 разказа, написани с една и съща съкровена мисия – да запазят копнежа за близост и светлината на празника и за следващите дни. Така изглежда „Нашата Коледа 4“. А с нея и чудото иде!

„Тъжни, смешни, страшни и нежни истории, които в нищо не си приличат – нито по стилистика, нито по език, нито по похвати. Единственото, което ги свързва, вероятно можем да наречем копнеж по близост.“

– Захари Карабашлиев

* * *

Из „Нашата Коледа 4“ със съставител Захари Карабашлиев

Снимка "Сиела"

Предговор

РОЖДЕСТВО – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СРЕЩА

Захари Карабашлиев

За Рождество на 1973 година в Лондон Георги Марков пише есе, озаглавено с най-кратката и най-кротка заповед: „Обичай ближния си“. Пише го за слушателите си в България, на които празникът е отнет, за Коледа с изчезващите в родината ни традиции и обичаи. Да обичаш ближния си, казва той, не е просто да му дадеш ризата си. Той свързва тази Божия заповед с възможността за среща и с опита да разбереш другия. И тук е мястото да напомня, че заглавието на тази коледна поредица с разкази не е мое. То е заимствано от друго есе на Георги Марков – „Нашата Коледа“, включено в първото томче на тази поредица, а за пръв път четено по „Дойче Веле“ пак в годините, в които празникът у нас е бил всичко друго, но не и наш. Оттогава насам Георги Марков (с разрешението на своята вдовица Анабел Маркова и на Любен Марков) е „кръстникът“ на коледната ни поредица, в която винаги включваме негов текст.

Тази година това е „Дядо Коледа и Дядо Мраз“ – малка радиопиеса, в която Дядо Мраз пристига с ракета при Дядо Коледа, облечен и дегизиран като негово копие, и му предлага двамата да си поделят света. И ето днес, половин век по-късно, когато го чета, не мога да не поклатя невярващо глава – явно идеята двама души да седнат някъде пред картата на света и да си поделят човечеството по сфери на влияние съвсем не е приключила със Студената война. И до ден днешен има тирани, които искат да ни натрапят своята визия за света, като ни уверяват, че всъщност ни желаят доброто. Затова и харесвам отговора, който добрият Дядо Коледа дава на своя имитатор: светът не е просто собственост, която може да се дели, домовете на хората не се отварят по заповед, а защото някой те кани.

***

В предговора към първия сборник „Нашата Коледа“ разказах свой спомен за едно току-що родено агънце, което моят дядо Иван внася в къщата, изважда го изпод кожуха си в полуосветената гостна стая и ние, децата, го наобикаляме отвсякъде – като в „обърнат“ библейски разказ, в който не бебето Иисус е заобиколено от животните от обора, а новороденото агне е посрещнато от нас, хората. Чудо е раждането на Бог. Но и всяко раждане е Чудо, писах тогава. Сега, в този кратък предговор, добавям, че чудото е и самата случка на посрещането. Нещо ново, беззащитно и добро идва на света, а ние го наобикаляме – за да го посрещнем и защитим. Да го обичаме. Това е нашата възможност за среща.

Когато Георги Марков пише своите коледни текстове, празникът у нас – ясно помня това – беше ако не забранен, то поне изместен и заклеймяван като ретрограден. Нашите баби и дядовци помнеха Рождество и ни го предаваха в затворена, семейна среда. И в това имаше някакъв своеобразен, мистериозен чар. В наши дни Коледа започва в моловете от октомври, изхабена от съдържание, натруфена с реклами и изкуствени елхи. Опасността днес не е, че някой ще ни отнеме празника, а че го получаваме в лъскава опаковка, в голям пакет, с панделки. И сякаш забравяме, че Рождество идва не за да разопаковаме нетърпеливо, а за да ни срещне с „ближния“, да ни „сближи“ едни с други.

Мисля, че авторите в този сборник интуитивно са усетили това. Не съм давал тема, рамката е същата както през всички тези години – Коледа, и толкова. И въпреки това почти във всеки разказ тук има някой, който е сам в най-дългата нощ, има друг, който тръгва към някого, и както в живота понякога има срещи, понякога – разминаване. А срещите са всякакви и в какви ли не жанрове.

Има истории за закъснели или неизпратени писма, или за такива, които пристигат до адресата си четиресет и шест години по-късно, има Микеланджело, Медичите и една Мадона, изваяна от сняг, който ще се стопи на сутринта, има актьор, който губи гласа си точно преди празника, има някой, който свързва Коледа с една кутия шоколадови обувки, има нюйоркско парти отпреди сто години, има трилър, в който двама непознати сядат на празнична вечеря от осем блюда и говорят за всичко друго, но не и за менюто, има фарс, в който двама скарани приятели се събуждат с разменени тела, детско-шпионска история под кухненската маса, фентъзи с вещица, която държи чайна на морската гара, има коледен дух, който надзърта във всеки прозорец на една стара кооперация, има самотен охранител в кабинката си в крайния софийски квартал, който ще прекара най-необикновената си нощ. Тъжни, смешни, страшни и нежни истории, които в нищо не си приличат – нито по стилистика, нито по език, нито по похвати. Единственото, което ги свързва, вероятно можем да наречем копнеж по близост.

Марков завършва „Обичай ближния си“ с убеждението, че за този свят има един-единствен път и той е към ближния. Колко красиво.

Честито Рождество и мирна Нова година!