Марин Льо Пен, кандидатката на крайнодясната партия „Национален сбор“, и Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“, укрепват позициите си преди президентските избори във Франция през пролетта на 2027 г. Това показва ново социологическо проучване на Toluna Harris Interactive за телевизия M6 и радио RTL, цитирано от Ройтерс.

Льо Пен би спечелила първия тур с между 34 и 36% от гласовете в зависимост от кандидатите, срещу които се изправи. Резултатът представлява увеличение с 1-2 процентни пункта спрямо предходното проучване на агенцията от октомври.

Меланшон също увеличава подкрепата си и според петте разгледани сценария би получил между 18 и 19% от гласовете. Така 75-годишният политик запазва възможността да достигне до балотажа, като в някои от вариантите изпреварва третия кандидат със седем процентни пункта.

На този фон центристките политици губят позиции. Бившият премиер Едуар Филип получава между 11 и 14%, а социалдемократът Рафаел Глюксман – между 11 и 13%. Кметът на Кан Давид Лиснар, който също е сред потенциалните кандидати, достига до 9% в някои от сценариите.

Проучването е проведено онлайн между 3 и 5 ноември сред 2101 регистрирани избиратели.

В хипотетичните балотажи Льо Пен побеждава всичките си тествани съперници. Най-голяма е разликата при евентуален сблъсък с Меланшон – 68% срещу 32%. Срещу Филип тя би получила 58%, а срещу Глюксман – 60% от гласовете.

Резултатите показват засилване на подкрепата за двамата политици, които предлагат съществено различни визии за бъдещето на Франция и отношенията ѝ с Европейския съюз.

Льо Пен атакува европейската дипломация начело с Кая Калас

Льо Пен насочи критиките си към европейските институции и по-специално към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) – дипломатическата служба на ЕС, ръководена от върховния представител по външната политика Кая Калас. Ако спечели президентските избори през 2027 г., лидерката на „Национален сбор“ възнамерява да премахне службата или значително да ограничи правомощията ѝ. Това съобщи „Политико“, позовавайки се на четирима представители на партията.

Според съветника на председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела - Шарл-Анри Галоа - ЕСВД дублира дипломатическите усилия на отделните държави членки и има ограничена практическа полза - европейската дипломация не трябвало да ограничава възможността на Франция самостоятелно да определя позициите си на международната сцена.

Разминаванията между Льо Пен и Калас са особено видими по отношение на войната в Украйна. Докато бившата естонска премиерка е сред най-критичните европейски гласове срещу Владимир Путин и подкрепя украинското ръководство, Льо Пен настоява за международна мирна конференция и многократно е заявявала, че Европа няма повече ресурси, които да изпраща на Киев.

Плановете й включват и намаляване на френската вноска в бюджета на ЕС с 11 милиарда евро през 2027 г. при сегашна годишна вноска от около 30 милиарда евро. Франция не може едностранно да намали бюджета на европейската дипломатическа служба, но „Национален сбор“ разчита на подкрепа от други националистически формации в Европа.

От ЕСВД отхвърлят критиките, като посочват, че общата европейска дипломация защитава интересите на всички държави членки, включително Франция.

Меланшон обещава по-високи заплати и пенсиониране на 60 години

Междувременно Меланшон представи новата предизборна програма на „Непокорна Франция“, озаглавена „Общо бъдеще“. Сред основните му обещания са увеличаване на минималната заплата и връщане на пенсионната възраст на 60 години. Политикът предлага нетната минимална месечна заплата да се увеличи от около 1480 на 1700 евро. Обещава и отмяна на пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон, която постепенно повиши минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години. Според програмата на „Непокорна Франция“ пенсионирането на 60 години ще бъде възможно за хората с 40 години осигурителен стаж.

Сред останалите предложения са замразяване на цените на основните хранителни продукти, увеличаване на данъците за най-богатите домакинства и премахване на единната данъчна ставка върху доходите от капиталови активи и инвестиции.

В енергетиката Меланшон предлага постепенно премахване на ядрената енергетика в полза на възобновяемите източници.

Във външната политика той отново заяви намерението си за постепенно оттегляне на Франция от НАТО, като първата стъпка според него трябва да бъде напускането на интегрираното военно командване на алианса.

Меланшон се е кандидатирал за президент три пъти – през 2012, 2017 и 2022 г., но досега не е достигал до втория тур. Льо Пен също участва в трите последни президентски надпревари и два пъти стигна до балотаж, където загуби от Макрон.

Предстоящите избори през 2027 г. ще се проведат в края на втория и последен петгодишен мандат на Макрон.