ЕС свиква министерска среща в Брюксел за сигурността в Черно море и трансрегионалната свързаност на 16 ноември, съобщи днес представител на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Срещата ще се проведе под председателството на върховния представител на Съюза за външната политика и сигурност Кая Калас и еврокомисарите по разширяването Марта Кос и по международните партньорства Йозеф Сикела. Това ще бъде втората министерска среща за региона, след проведената миналата година през октомври в Люксембург.

Същевременно проектодоклад на Европейския парламент призовава ЕС да гарантира целевото финансирането на сигурността в Черноморския регион в следващия бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Докладът е на австрийския евродепутат либерал Хелмут Брандщетер и бе обсъден от Комисията по външни работи. Окончателният текст ще бъде одобрен през януари 2027 г.

Призивът е част от препоръката за преразглеждане на Черноморската стратегия на ЕС.

България и Румъния не са далечна граница на ЕС, а част от неговата геополитическа и търговска сърцевина, се казва в доклада. Той предлага Черноморският регион да бъде определен като постоянен приоритет в политиките на ЕС за сигурност, свързаност, икономическо развитие и устойчивост. Настоява се за по-силно и постоянно европейско присъствие в Черно море и за по-тясна координация между гражданските, дипломатическите, морските, отбранителните и свързаните със сигурността инструменти на Съюза.

Предстоящата нова вълна на разширяване на ЕС допълнително ще увеличи значението на Черно море за Съюза, изтъква Брандщетер.

Сред основните предложения в доклада е развитието на Центъра за морска сигурност в Черно море като ефективна платформа за наблюдение на обстановката, обмен на информация, оценка на рисковете, борба с морските мини и защита на критичната морска инфраструктура. Центърът ще бъде управляван съвместно от България и Румъния. Вчера председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в Букурещ, че ЕС ще отпусне 50 милиона евро за финансирането му.

Предвижда се и засилване на сътрудничеството в разминирането, морската безопасност, защитата на пристанищата и подводната инфраструктура, военната мобилност и подготовката за хибридни и други неконвенционални заплахи. Действията на ЕС и НАТО в региона да бъдат взаимно допълващи се.

Докладът обръща внимание на защитата на подводните кабели, тръбопроводите, пристанищата, енергийните съоръжения и цифровата инфраструктура от конвенционални, хибридни и кибератаки. За целта се предлага да бъде осигурено подходящо финансиране от ЕС.

Енергийна и транспортна свързаност

Проектът предвижда ускоряване на изграждането на трансгранични електроенергийни връзки, съоръжения за съхранение на енергия и мощности за производство на енергия от възобновяеми източници в по-широкия Черноморски регион.

Докладчикът настоява и за бързо и ефективно изпълнение на Програмата на ЕС за свързаност, която трябва да подобри връзките между транспортните мрежи в Черноморския регион, по Дунав, в Южен Кавказ и Централна Азия.

Докладът определя Черно море като основен портал на Европа към Централна Азия, Китай и други по-далечни пазари. Като част от Средния коридор регионът може да се превърне във важен транзитен център за международната търговия, зелената енергия, критичните суровини и достъпа на европейската промишленост до нови пазари.

Борба с дезинформацията и хибридните заплахи

Специално внимание е отделено на чуждестранното манипулиране на информация и намеса, дезинформацията, кибератаките и другите хибридни заплахи.

Предлага се изграждане на капацитет за координиран отговор, както и засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, националните и местните власти, независимите медии, гражданското общество, изследователите и организациите за проверка на фактите. Защитата трябва да обхваща демократичните институции, изборните процеси, независимата журналистика и гражданското общество.

Черно море – основен елемент от европейската сигурност

В мотивите към проекта Хелмут Брандщетер посочва, че агресивната война на Русия срещу Украйна е върнала нестабилността и разрушението във водите на Черно море. Военноморските блокади, саботажите и милитаризацията от страна на Кремъл нарушават търговските маршрути, изострят световната продоволствена несигурност и причиняват сериозни екологични щети.

При положение че северните маршрути са нарушени заради руската враждебност, а южните са подложени на блокиране заради конфликтите в Близкия изток, Черноморският басейн придобива още по-голямо значение за европейската търговия и свързаност, изтъква докладчикът.

Какво мислят евродепутатите

„Черноморският регион не е периферия, а стратегическа предна линия.  Агресивните действия на Русия срещу Украйна показаха, че не можем да допуснем Черно море да се превърне в зона на руско господство и натиск. Ето защо той не е просто транспортен маршрут, а геополитическа и свързана със сигурността необходимост“, заяви румънският евродепутат консерватор Кристиян Терхеш.

И затова според него ЕС трябва да задълбочи сътрудничеството си с Грузия, Турция, Украйна, България, Румъния и Молдова, както и с държавите от Дунавския басейн, като  се инвестира в пристанища, инфраструктура и трансгранична свързаност. Терхеш обаче предупреди, че геополитическите амбиции без финансови ангажименти не са нищо повече от празни думи.

Французивън Пиер-Ромен Тийон от крайно дясната група „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) изтъкна, че ситуацията изисква пълна солидарност с румънските и български партньори предвид провокациите и нахлуванията на руски дронове. Той обаче допълни, че тази препоръка трябва да бъде поставена в дипломатическия контекст, който се отваря днес - на нов цикъл от преки преговори между украинци и руснаци за прекратяване на конфликта.

„Черно море може да бъде регион, който да покаже пътя към разрешаване на конфликта и към взаимна деескалация на напрежението. Свободата на корабоплаването и сигурността на морските пътища са от съществено значение за всички участници. Трябва да предложим мораториум върху ударите, насочени срещу търговски кораби в Черно море“, каза той.