НАТО обмисля най-мащабната промяна във военното си планиране от поне две десетилетия, като поставя отбраната на Европа срещу Русия пред операциите за управление на кризи извън територията на алианса, каквито бяха мисиите в Ирак и Афганистан, пише „Политико“.

32-те държави членки са започнали преговори по новите цели за военни способности на алианса. Те определят какви войски и въоръжение трябва да осигури всяка страна в случай на конфликт и кой ще поеме разходите за тях.

Според проектодокумента съюзниците вече няма да бъдат задължени да разполагат с достатъчно сили, за да водят едновременно мащабна война в Европа и няколко по-малки операции за управление на кризи. Вместо това те ще трябва да планират ресурсите си за единия или другия сценарий, съобщават четирима дипломати от пакта, запознати с текста.

Предложението отразява „много ясното разбиране, че каквото и да се случи, за НАТО голям военен конфликт в Европа ще измести всички други приоритети или събития“, заяви Камий Гран, бивш помощник генерален секретар на алианса по инвестициите в отбраната.

Това съответства на натиска от страна на САЩ пактът да се върне към основната си мисия - защитата на Европа. Вашингтон нарича този проект „НАТО 3.0“.

Преговорите са по документ, известен като „Политически насоки“, който е част от 4-годишен процес. Той трябва да завърши с одобряването на новите военни изисквания от съюзниците до 2029 г. Очаква се споразумението да бъде окончателно договорено до февруари 2027 г.

Залогът е какво въоръжение ще имат държавите в готовност и доколко надеждно ще бъде възпирането на Москва. Европейски представители неведнъж са предупреждавали за възможно руско нахлуване на територията на НАТО до 2029 г. Допълнителна трудност в преговорите ще бъдат и нарастващите бюджетни ограничения пред разходите за отбрана.

„Целият този цикъл ще бъде подложен на много по-строг контрол в сравнение с предишните. Правителствата искат да знаят, че парите им се харчат разумно“, заяви високопоставен представител на НАТО.

„И“ или „или“ - една дума с големи последици

Пред съюзниците стои труден избор - дали да премахнат дългогодишното изискване да осигуряват достатъчно сили както за голям военен конфликт в Европа, така и за няколко операции за управление на кризи извън територията на алианса.

Проектът предвижда думата „и“ да бъде заменена с „или“. Така държавите ще трябва да разполагат с необходимите сили за единия от двата сценария, вместо да бъдат подготвени за двата едновременно.

Засега в проекта е заложен вариантът с „или“, посочват дипломати от НАТО, като подчертават, че преговорите все още са в много ранен етап.

„Ще бъде трудно. Има огромна разлика дали ще изберете „и“, или „или“, коментира един от дипломатите.

Това не означава автоматично прекратяване на сегашните операции на алианса в чужбина, включително мисиите в Косово и Ирак. Дебатът обаче има сериозни последици за НАТО, тъй като изискването за едновременно поддържане на сили за двата вида операции съществува от поне 20 години.

След края на Студената война алиансът насочи основното си внимание към операции извън собствената си територия, включително в Косово, Ирак и Афганистан. Пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. обаче принуди НАТО отново да постави европейската отбрана на първо място.

„НАТО направи пълен кръг. Има логика основното усилие на един отбранителен съюз да бъде възпирането на агресивна Русия и опазването на Европа, особено когато САЩ намаляват ангажимента си“, заяви Оана Лунджеску - сътрудничка на Кралския институт за обединени служби в Лондон и бивша говорителка на пакта.

Исторически южноевропейските държави са подкрепяли по-силно партньорствата на алианса и операциите за управление на кризи, докато САЩ, скандинавските страни и тези на източния фланг настояват за приоритет на отбраната срещу Русия, посочват двама дипломати.

От 2010 г. НАТО официално определя три основни задачи: колективна отбрана, партньорства с трети държави и сигурност чрез сътрудничество и управление на кризи.

Поддръжниците на запазването на досегашните изисквания смятат, че така се показва, че алиансът не пренебрегва останалите си основни мисии. Привържениците на промяната изтъкват ограниченията на отбранителните бюджети, необходимостта от възпиране на Русия и приоритетното насочване на ресурсите към тази задача, особено на фона на обмисляното от САЩ намаляване на военното им присъствие в Европа.

Вашингтон вече оказва натиск върху съюзниците да се откажат от операции извън територията на НАТО като например консултативната мисия в Ирак. Вместо това САЩ искат европейските държави да поемат по-голяма част от разходите за собствената си отбрана и да се съсредоточат върху защитата на територията на алианса.

Следващия месец Пентагонът трябва да представи преглед на американското военно присъствие в Европа, който може да доведе до изтеглянето на част от войските.

Камий Гран, който сега ръководи лобистката организация за отбрана ASD, сравни баланса между трите основни задачи на НАТО с трикрако столче. Той предупреди, че предлаганата промяна може да го направи „леко нестабилно“.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.