"Данъци върху всичко, което мърда". НС прие на първо четене налога върху свръхпечалбата

"Има тенденция в управлението да се налагат данъци върху всичко, което мърда и всичко, което не мърда в икономиката".

Това заяви Мартин Димитров (ДБ) по време на дебата по промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които бяха приети на първо четене днес от Народното събрание. Според него посланието на управляващите е "всичко, което можем, ще обложим", но реформи не се виждат.

Данък "свръхпечалба" мина през бюджетната комисия

Димитров изтъкна, че управляващите увеличават данък "уикенд" от 3% на 7%, от което се очакват приходи за бюджета за 6 млн. евро. Налага се 7% данък върху ваучерите.

"Хората ме питат - дотам ли го докара властта, до ваучерите. Със смислени реформи могат повече пари да се спестят", каза Димитров.

Той коментира и основната промяна в този закон, а именно - т.нар. данък "свръхпечалба". И посочи, че най-голямото поскъпване в последните години е било в енергетиката, но тя е изключена от този данък.

"Усещането в бизнеса е, че го тупате като бръшнян чувал. Ако очаквате допълнителни инвестиции – това е нерационално. Концепцията е грешна", обобщи Димитров.

Според лидера на ПП и бивш финансов министър Асен Василев данъкът "свръхпечалба" ще удари икономиката и ще има рецесия. Той също попита защо енергетиката е извън обхвата на този данък. Още вчера в бюджетна комисия управляващите обясниха, че енергийният сектор у нас е изключен от обхвата на данък "свръхпечалба", защото прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система".

"Щетата за икономиката ще бъде много по-голяма от ползата от тези 800 млн. евро, ако въобще бъдат събрани. По-добре да се насърчат инвестициите, а не да се източват средствата, които могат да ги направят", каза още Василев.

Владислав Горанов (ГЕРБ), който също е бивш финансов министър, заяви, че данъчната политика трябва да се ползва за икономически цели, а не за фискални.

"Не ми е известно понятие като свръхпечалба. Всеки се стреми към по-голяма печалба, така работи капитализмът, светът, от който сме част. Използването на еднократни приходи за постоянни разходи не е добър подход", каза още Горанов.

Според него има голям риск тези 800 млн. евро, които се очаква да влязат в бюджета от данък "свръхпечалба", да се прехвърлят върху крайното потребление.

"Можеше да се мисли за по-смели мерки в разходната част", каза още Горанов.

Константин Проданов (ПБ) коментира, че има много случаи, в които данък свръхпечалба е налаган в страни от ЕС.

"Никъде това не е довело до апокалиптичните опасения на опозицията", заяви Проданов. 

Той каза още, че голяма част от банките не инвестират, а изнасят печалбата си навън.

Според промените с еднократния данък ще бъдат обложени банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро.

Законопроектът предвижда и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно - от 5 на 10 години - се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.

Предвижда се още увеличаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си, от 102,26 евро на 200 евро. Въвежда се  ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Измененията предвиждат също 30% от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.

По-високи облекчения за деца

Парламентът прие единодушно по-високи данъчни облекчения за деца и деца с увреждания. На първо четене депутатите приеха и промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В проекта се залага по-висок размер на данъчните облекчения за деца - те вече ще са върху данъчна основа от 5000 евро за едно дете, 10 000 евро - за две деца, 15 000 евро - за три и повече деца, 12 000 евро за дете с увреждания. 

Запазва се възможността облекченията да се ползват авансово през годината чрез работодателя. Целта е да се увеличи разполагаемият доход на семействата с деца, да се отчетат по-високите разходи на семействата, които отглеждат деца с увреждания, както и да се осигури по-голяма предвидимост и правна сигурност за гражданите, работодателите и органите по приходите. Бюджетният ефект от мярката е в размер на 137,5 млн. евро по-малко приходи от данък върху доходите на физическите лица.

Въвежда се и ново данъчно облекчение - за детско развитие за действително извършени и документално доказани разходи за здравни, образователни и спортни дейности на ненавършили пълнолетие деца. От годишната данъчна основа се приспадат до 2000 евро при едно дете, до 4000 евро при две деца и до 6000 евро при три и повече деца. Бюджетният ефект от мярката е в размер на 93 млн. евро по-малко приходи от данък върху доходите на физическите лица.

Актуализират се размерите на глобите и имуществените санкции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Властта прогресивно вдига глобите двойно. Цифрите в закона са същите, само че вече са в евро

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова информира, че от данъчното облекчение за деца се очаква да се възползват 531 000 броя лица, а за деца с увреждания – 16 000.