Заложените в проектобюджета средства не само не отговарят на поетите от държавата ангажименти, но предвиждат и свиване на публичните разходи за култура с милиони през следващите три години. Това се посочва в декларация за културата в Бюджет 2027 г., инициирана от Сдружение „Независим културен сектор“ и вече подкрепена от над 2400 души.

Представители на независимия културен сектор, държавни и общински културни институти, творчески съюзи и гилдии настояват публичните разходи за култура през 2027 г. да достигнат 0,66% от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 939 млн. евро. Ако исканията им не бъдат чути при приемането на бюджета, заплашват със съвместни протестни действия.

Какво показва проектобюджетът

В проекта на държавния бюджет за 2027 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г. делът на културата спрямо БВП намалява през всяка от следващите три години - от 0,56% през 2026 г. до 0,52% през 2027 г., 0,45% през 2028 г. и едва 0,43% през 2029 г. В същото време, докато БВП се очаква да нарасне с около 23% - от 130,5 млрд. евро през 2026 г. до 160 млрд. евро през 2029 г., публичните разходи за култура (държавни и общински) ще намалеят със 7% - от 736,4 млн. до 684 млн. евро.

При очаквана инфлация от 4% през 2027 г. номиналното намаление на средствата с 1,1% означава реален спад от около 5%, посочват авторите на декларацията. За 2028 г. е предвидено допълнително намаление с 50 млн. евро, без да са изложени мотиви за него.

Въпреки че бюджетът на Министерството на културата нараства до 285,7 млн. евро, според организациите увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера с 5% изостава от очаквания ръст на заплатите в икономиката от 6,2%.

Сдружение "Независим културен сектор"/Фейсбук

Недостатъчно според тях е и финансирането за независимия културен сектор - в проекта за бюджет за 2027 г. не са представени конкретни средства за него. За сравнение, през 2026 г. бюджетите на Национален фонд „Култура“ (НФК) и програмата „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ са общо 9,9 млн. евро, или около 1,3% от публичните разходи за култура.

Обещанията за повече средства за култура се разминават с бюджета

Всичко това контрастира с по-рано заявените намерения за ежегодно увеличение с 0,1% до достигане на 1% от държавния бюджет - ангажимент, който беше заложен в Хартата за културна политика, която Комисията по културата и медиите в Народното събрание подкрепи единодушно по-малко от месец преди представянето на бюджета. На 26 октомври 2026 г. Министерството на културата също припозна документа като обществена и стратегическа рамка.

Хартата за културна политика е инициатива на седем организации от културния сектор ("Топлоцентрала“, Сдружение „Независим сектор“, Българска музикална асоциация, „Фабриката за идеи“, Асоциация на сценографите, Асоциация за свободен театър и Обсерватория по икономика на културата). Основната ѝ цел е културата в България да получава по-устойчиво публично финансиране, да бъде по-достъпна и да се осигурят по-добри условия за работещите в сектора.

Освен постепенно увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП, някои от ключовите й предложения са въвеждане на културни паспорти с 50 евро годишно за всяко дете между 6 и 18 години, многогодишно финансиране за културните институции и независимия сектор, приемане на закони за сценичните изкуства и статута на артиста, засилено присъствие на българската култура в обществените медии и др.

Оснвоната идея е културата да престане да зависи от краткосрочни решения и периодични проекти и да се превърне в устойчив държавен приоритет - с ясно, предвидимо финансиране.

Според представителите на сектора обаче заложените в проектобюджета параметри водят точно в обратната посока.

За какво настоява секторът

Организациите настояват делът на публичните разходи за култура през 2027 г. да достигне 0,66% от БВП. Искат и промяна в средносрочната бюджетна прогноза, така че средствата за култура да се увеличават всяка година.

„Културата не е разход, а инвестиция и обществено благо, което не трябва да бъде жертва на свиването на бюджетните разходи“, заявяват подписалите декларацията.

Настояват заплатите в държавните и общинските културни институти и читалищата да растат със същия темп като средните възнаграждения в страната.

Искат и среща с парламентарните комисии по бюджет и финанси и по културата и медиите, както и с министрите на финансите и културата, като призовават депутатите, подкрепили Хартата за културна политика, да предложат промени в бюджета между първо и второ четене.

Ако исканията им не бъдат удовлетворени, организациите са готови да предприемат съвместни протестни действия.