Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Повече от десетилетие бившият унгарския премиер Виктор Орбан градеше управлението си върху така наречения "икономически патриотизъм". Зад тази политическа формула стоеше стратегия за изтласкване на чуждестранния капитал от ключови сектори – банковото дело, енергетиката, телекомуникациите и търговията на дребно – и прехвърлянето на печелившите активи в унгарски ръце. Една от най-ожесточените и дълготрайни битки в този процес се разигра по рафтовете на големите западноевропейски търговски вериги като австрийската "Шпар" (Spar), германските "Лидл" (Lidl), "Пени" (Penny) и "Алди" (Aldi), британската "Теско" (Tesco) и френската "Ошан" (Auchan).

С глобата, наложена на "Кауфланд" и интензивните проверки в "Лидл" изглежда, че българските власти се опитват да имитират по-изтънчено стратегията на Орбан - макар и не буквално да я копират. Обаче и в административния натиск за снижаване на цените чрез на практика провалилата се "кошница с грижа", и в глобата откриваме нещо от почерка на бившия унгарски премиер - сочене на чуждестранния инвеститор като виновник за икономическите проблеми. Сърцевината на популизма е да намериш враг и насочиш народния гняв към него. Понякога обаче това упражнение излиза скъпо. 

Българските власти твърдят, че глобата е наложена заради нелоялни търговски практики на "Кауфланд" в съответствие с европейското законодателство. Дали това наистина е така, ще видим, ако веригата реши да оспорва глобата в българския съд, а можи би и пред Съда на ЕС. 

Този текст няма за цел да прави преки паралели между управлението на Орбан и това на Радев, а само да припомни до какво доведе стратегията "бий чуждестранния инвеститор" в Унгария.

Ценови тавани, извънредни данъци и политически натиск върху чуждите вериги

Правителството на Орбан наложи ценови тавани на основни хранителни продукти като захар, олио, пилешко месо, мляко и брашно, а после въведе и ограничения върху търговските маржове между покупната и продажната цена. Търговските вериги се оплакаха на Европейската комисия, че тези регулации ги принуждават да продават редица стоки под себестойността им - фиксираните цени не покриваха разходите за труд, транспорт и съхранение и правеха устойчивата им работа на пазара практически невъзможна.

Орбан въведе и прогресивни секторни данъци върху оборота на търговците на дребно. Тъй като чуждестранните вериги имат най-големите обороти на пазара, те автоматично попаднаха в най-високите данъчни скали, надхвърлящи четири процента върху брутния им оборот, докато дребните унгарски търговци останаха с минимално данъчно облагане.

Ръководството на "Шпар" заяви пред австрийски медии, че унгарското правителство оказва системен натиск върху компанията, за да я принуди да отстъпи дял от унгарския си бизнес на инвеститори, пряко свързани с кръга около Орбан.

Крайният резултат се оказа болезнен както за бизнеса, така и за унгарските потребители. Вместо да овладеят инфлацията, ценовите тавани изкривиха пазара и доведоха до скрит дефицит на регулираните стоки.

При „скрития дефицит“ дадена стока формално не липсва на пазара, но потребителят не може свободно да я купи заради въведени от магазините строги дневни квоти на клиент (например - не повече от литър мляко на ден) и светкавично изкупуване на изкуствено поевтинените продукти. Стоката фигурира в списъка с ценови тавани, но през по-голямата част от деня рафтовете с нея са празни или достъпът до нея е обвързан с допълнителни условия от страна на търговците - например, ако искаш сирене, да купиш и банани.

За да компенсират милиардните си загуби от таваните и извънредните данъци, супермаркетите бяха принудени да повишат цените на всички продукти останали извън списъка с ограничения. Така в пика на кризата през 2022-2023 г. хранителните стоки в Унгария поскъпнаха с най-бързите темпове в целия Европейски съюз, а страната се утвърди в очите на международните инвеститори като юрисдикция с висок политически и регулаторен риск.

Преразпределение на активи към близкия кръг на властта

Регулаторният натиск върху чуждите компании в Унгария никога не е бил самоцел, а първата стъпка от добре отработен икономически модел, при който държавата доминира пазара на сливания и придобивания. Когато западните инвеститори решат да се изтеглят или да намалят присъствието си заради влошената среда, на сцената излизат държавният инвестиционен фонд "Корвинус" (Corvinus), държавната банка за развитие Ем Еф Бе (MFB) и тесен кръг от приближени до властта предприемачи. С помощта на евтини държавни кредити и мащабни обществени поръчки тези бизнесмени изкупуват активите на напускащите или поставени под натиск компании и се превръщат в новите големи играчи на националния пазар.

Засега критиките към властта у нас са главно, че тя ще изгони чуждестранни инвеститори. А трябва да се гледат внимателно приближените и местни бизнеси - кой от днес е заел нисък старт в готовност да изкупи инфраструктурата и да вземе пазарния дял на напускащите.

Централна фигура в този кръг е Лоринц Месарош – бивш кмет на родното село на премиера Фелчут и негов приятел от детството, който за десетилетие се превърна в най-богатия човек в Унгария благодарение на държавни поръчки и придобивания в банковия, енергийния и строителния сектор.

Наред с него изпъква зетят на Виктор Орбан – Ищван Тиборц, който изгради бизнес империя в недвижимите имоти, туризма, логистиката и финансите. Важна роля играе и Даниел Йелинек, имотен магнат и дългогодишен бизнес партньор на Тиборц, който овладя унгарския бизнес на френската верига "Ошан", както и Гелерт Ясай, ръководител на технологичния конгломерат 4iG и приближен бизнес съдружник на Месарош, който пое контрола върху местното подразделение на "Водафон" (Vodafone).

Съдебните битки в Люксембург и ударите на Съда на Европейския съюз

Опитите на Будапеща да пренареди пазара чрез административна принуда неизбежно предизвикаха острата реакция на Европейската комисия и доведоха до поредица от знакови дела в Съда на Европейския съюз в Люксембург.

Още през март 2021 г. по дело C-400/19 (Европейска комисия срещу Унгария) Съдът на ЕС осъди Унгария заради закон от 2015 г., който забраняваше на търговските вериги да прилагат различни маржове на печалба за местни и вносни хранителни продукти. Магистратите постановиха, че свободното формиране на продажните цени въз основа на лоялна конкуренция е основен принцип на Единния пазар и Общата селскостопанска политика, а налагането на еднакви надценки ограничава достъпа на вносни стоки до унгарския пазар в нарушение на член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Въпреки това решение унгарското правителство въведе ценовите тавани по време на пандемията и инфлационната криза, което доведе до дело C-557/23 по жалба на унгарското поделение на "Шпар" (SPAR Magyarország). През септември 2024 г. Съдът на ЕС реши, че фиксираните ценови тавани и задължението веригите да поддържат минимални дневни количества от тези стоки противоречат на европейското право.

Съдът подчерта, че дори при извънредна ситуация и висока инфлация държава членка не може да разрушава механизма на свободното ценообразуване и да принуждава търговците да работят на загуба, тъй като това нарушава цялата верига на доставки и е непропорционална мярка.

Когато след загубата по делото "Шпар" кабинетът на Орбан замени ценовите тавани със схема за задължителни промоционални отстъпки от поне 15% за големите вериги и нови ограничения върху маржовете, последваха нови съдебни удари.

През юни 2026 г. по дело C-658/24, заведено от германската търговска верига "Пени Маркет" (Penny Market), Съдът на ЕС обяви и принудителните отстъпки за незаконни. Съдиите приеха, че макар оборотният праг, от който възниква задължението, да изглежда формално неутрален, на практика той засяга почти изключително чуждестранните вериги и нарушава свободата на установяване по член 49 от Договора на ЕС.

Успоредно с това през пролетта и лятото на 2026 г. Европейската комисия заведе нови преки искове срещу Унгария в Люксембург както заради дискриминационния данък върху търговията на дребно, така и заради новите тавани върху надценките при храните и дрогерийните стоки, обвинявайки Будапеща в системно заобикаляне на вече постановените съдебни решения.

Финансовата цена на ината: глоби, замразени еврофондове и искове за обезщетения

Системният отказ на правителството в Будапеща да се съобразява с европейските правила изправя Унгария пред тежки финансови санкции по силата на член 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Когато една държава членка не изпълни осъдително решение на Съда на ЕС, Европейската комисия има право да заведе второ дело, при което Съдът налага едновременно еднократна глоба за миналото нарушение и периодична дневна имуществена санкция до пълното отменяне на незаконното законодателство.

Ако държавата откаже да плати доброволно, Брюксел прилага механизма на прихващането и директно удържа дължимите суми от полагащите се на страната европейски фондове.

Успоредно с натиска от Брюксел унгарският бюджет е изправен и пред вълна от частноправни искове от страна на самите търговски вериги. Тъй като делата на "Шпар" и "Пени" са преюдициални запитвания, тоест въпроси до съда в Люксембург за тълкуване на европейското право, националните съдилища в Унгария са длъжни да отменят всички административни глоби, наложени на компаниите за неспазване на незаконните укази, и да разпоредят връщането им заедно със законната лихва.

Освен това съгласно принцип, установен в практиката на Съда на ЕС за обезщетение от държавата при нарушаване на европейското право, чуждестранните инвеститори имат право да осъдят унгарската държава за обезщетения за пропуснати ползи и преки загуби от продажбите под себестойност. Фактът, че Будапеща е продължила да приема сходни рестриктивни мерки въпреки вече произнесените решения на Съда на ЕС, прави доказването на съществено и умишлено нарушение пред съда напълно реалистично.

Това е равносметката от "икономическия патриотизъм" на Виктор Орбан в търговията на дребно. Политиката на натиск пренасочи отделни активи към близки до властта олигарси. Сметката за този експеримент унгарците платиха двойно – веднъж чрез по-високите цени в магазините и втори път чрез загубата на милиарди евро европейско финансиране и предстоящите обезщетения, които държавният бюджет ще трябва да изплати на чуждестранните компании.