Нямаше подялба на нищо, но имаше опит за Ялта 2.0.

Президентите на САЩ, Китай и Русия, Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин казаха заедно на света, че мирът зависи от тях и от демонстрираната на срещата им добра воля да го пазят, но и от претенцията да реформират основите му.

Ако беше показано някакво ново деление в “световното село” (по думите на Си), то беше “ние и всички останали” - включително Европа.

В недалечното минало имаше стратези, чертаещи схеми, в които САЩ играят с Китай срещу Русия (т.нар. китайска карта) или с Русия срещу Китай (т.нар. руска карта). В Шънджън видяхме САЩ, които играят заедно с Русия и Китай. Те твърдят, че го правят за благото на целия свят, но остава чувството, че е по-скоро за негова сметка. Шънджънският формат не съвпада точно с предишни руски и китайски изявления за мултилатерализъм.

Тръмп не възрази Америка да застане в тази нова конфигурация редом с основния си стратегически съперник и с най-агресивния противник на “колективния Запад” и особено на традиционния американски съюзник - Европа.

Свързващото “лепило” на триумвирата на трите велики сили не е нито съразмерната им икономическа мощ (руската икономика е 11 пъти по-малка от американската и 7,5 пъти по-малка от китайската), нито свободата и демокрацията - Америка все още е такава, но Китай и Русия са репресивни автокрации.

Единственото, което ги свързва, е военната мощ - най-големите ядрени арсенали. През  призмата на Шънджънската декларация светът вече не се дели на Изток и Запад, на режими и демокрации, на върховенство на правото и на върховенство на силата, а на по-силни и на по-слаби. И се гради върху “мирно съвместно съществуване” между трите военни суперсили въпреки различията им и в съответствие с интересите им. Си успя да вкара този поостарял термин от Студената война в разговорите. На фона на Украйна и Иран това е “мирно съвместно съществуване” с агресора. Просто защото той е по-силен.

„Мирно съвместно съществуване“ принадлежи най-вече към епохата на Никита Хрушчов. Той отразява реалността на един биполярен свят, в който САЩ и СССР са идеологически противници, но ядреното равновесие ги принуждава да избягват пряк военен сблъсък. Идеята не е за прекратяване на съперничеството, а за неговото управление в условията на трайно съществуване на различни политически и обществени системи.

Днес изразът звучи донякъде архаично, защото е неразривно свързан със Студената война и със съществуването на Съветския съюз, който се разпадна през 1991 г. Самото му завръщане в съвременната дипломатическа реторика обаче е показателно. То подсказва възраждане на логика, напомняща за онази епоха: свят на съперничещи си велики сили, които признават, че не могат да наложат волята си една на друга и трябва да търсят начини да съществуват едновременно, без да допускат конфликтът им да прерасне във война.

В Шънджън, за разлика от Ялта 1.0, единственият актуален засега агресор, Русия, без да е победителка във войната, която води вече пета година, се нареди на масата на гарантите на мира. И не само това - според точка 1 на декларацията Русия заедно със САЩ и Китай има претенцията да реформира ООН (тоест основата на международния ред след Втората световна война) „за да може ООН да реагира по-ефективно на глобалните предизвикателства и да изпълнява по-пълноценно своята основополагаща мисия за поддържане на международния мир и сигурност.“

Особена заслуга за това признание за Русия има очевидното съгласие на Тръмп. Той нарече отношенията си с Путин “страхотни”, а връзката си със Си “много специална”. Говорѝ за войната между Русия и Украйна, но не посочи Русия като агресор. За пореден път Тръмп не се държа като лидер на свободния свят, каквито следвоенните американски президенти преди него до един бяха.

Путин, чиито сили всекидневно бомбардират цивилното население и инфраструктура на Украйна, дори имаше дързостта да заяви, че Русия, Китай и САЩ имат „обща отговорност за поддържането на международния мир и сигурност“.

Особено ценен подарък, който му направиха Тръмп и Си, е предупреждението към Международния наказателен съд “да не злоупотребява с юрисдикцията си” и да “спазва имунитетите на официалните лица” (точка 3 на декларацията). 

Съдът издирва Путин със заповед за арест по обвинения във военни престъпления заради отвличането на украински деца. По време на публичната част от дискусиите Тръмп нарече съда “безконтролна глобалистка организация”. 

Прави впечатление и точка 2 от декларацията, която пряко противоречи на целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г.: „Трите държави планират да увеличат производството и доставките на продукти от нефтопреработката в полза на всички страни.“ Цените на горивата и непосредствените им политически последствия (като катастрофалната загуба на управляващите републиканци на междинните избори в САЩ) вземат приоритет. Глобалното затопляне остава на заден план.

На фона на шънджънската декларация за Европа остава един ясен извод: демократи от всички страни, съединявайте се.