Съдиите ще имат повече власт от прокурорите в ръководните органи на съдебната власт. Това предвиждат промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Те са предложени от правителството и вече са раздадени на парламентарните групи. Клуб Z разполага с проекта.

Преди седмица от мнозинството признаха, че промените в Конституцията няма да засягат правомощията на главния прокурор. С проекта обаче те очевидно се опитват да отнемат власт от държавното обвинение, поне що се отнася до ръководството на магистратите.

Както вече бе обявено, Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Съдийската ще има 13 членове. В нея ще влизат председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд, шестима, избрани от общото събрание на съдиите и петима, избрани от парламента. Прокурорската колегия ще е от 12 членове. В нея ще влиза главният прокурор, четирима, избрани от общото събрание на прокурорите, един от общото събрание на следоветелите и 6 избрани от парламента.

Така реално във ВСС ще има шестима съдии, плюс шефовете на върховните съдилища и четирима прокурори, плюс главния прокурор.

Всяка от колегиите ще решава въпросите за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване, дисциплинарни наказания в своята област. Двете колегии заедно ще формират пленум на ВСС, който ще приема проектобюджет, ще решава организационни въпроси и т.н.  Пленумът и колегиите ще вземат решения с явно гласуване.

Мандатът на изборните членове на ВСС се намалява от 5 на три години. Има вариант мандатът да е и 4 години.

Постът на главния съдебен инспектор също ще бъде запазен за съдийското съсловие. В проекта се въвеждат изисквания, че той трябва да е с най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 като съдия.

Според проекта инспекторатът също ще прави доклади пред парламента, като това досега бе записано само за върховните съдилища и главния прокурор. Шестима от инспекторите ще извършват проверки по съдилищата, а четирима ще наблюдават работата на прокуратурата и следствието. Инспекторатът вече ще прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи. Органът ще проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, ще следи за прояви, уронващи престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимоста на съдиите, прокурорите и следователите.

Очаква се консултациите за създаването на комисия, която да подготви окончателен проект за промени в Конституцията, да започнат в първите десет дни на май. До този момент всички партии, освен БСП, принципно изразиха подкрепа за промените в основния закон, свързани със съдебната реформа.

Според чл. 155 от Конституцията за промени в основния закон за необходими три четвърти или 180 от всички депутати. Ако това мнозинство не бъде събрано, но за промените са гласували две трети или 160 депутати, те се гледат отново след между два и пет месеца. Тогава, за да се приеме предложението, то трябва да бъде подкрепено от 160 депутати.

ГЕРБ има 84-ма депутати, които заедно с 23-мата от Реформаторския блок стават 107. Ако останалите групи от мнозинството - Патриотичен фронт (18 депутати) и АБВ (11 депутати) също застанат зад промените бройката, набъбва до 136. Парламентарната група на БДЦ често подкрепя правителството в различни гласувания. Ако го подкрепи и за промените в Конституцията, то гласовете става 150, тъй като БДЦ имат 14 депутати.

За да се съберат необходимите 180 депутати, за бързо приемане на промените, трябва или БСП (39 депутати), или ДПС (38 гласа) също да гласуват за тях. В случай, че патриотите, АБВ или БДЦ не подкрепят поправките, може да стане наложително да се търси подкрепата и на БСП, и на ДПС. ГЕРБ, Реформаторският блок, БСП и ДПС общо имат 184 гласа и биха могли заедно да променят Конституцията.

По-бавното приемане на новите текстове, изискващо 160 гласа, може да стане и без БСП и ДПС ако "Атака" (11 депутати) ги подкрепи. Депутатите нечленуващи в парламентарни групи са 4-ма.