БЕРЛИН –

“Ние не сме само тези, които сме днес, а и потомци на онези, които по време на Втората световна война оставиха диря на опустошение в Европа, включително и в Гърция, за което срамно дълго знаехме твърде малко. Правилно е една страна с историческо самосъзнание, каквато е нашата, да анализира какви възможности има за репарации.”

Това заявява федералният президент на Германия Йоахим Гаук в пространно интервю за днешното издание на “Зюддойче цайтунг”. Така държавният глава засяга болезнената тема за репарациите, за които настоява Гърция, дала много жертви и опустошена от нацистите.

Атина иска Берлин да й изплати репарации в размер на 278,7 милиарда евро.

Гаук обаче подчертава, че като федерален президент не застъпва друга правна позиция, освен тази на правителството на Ангела Меркел, което отхвърля възможност за изплащане на репарации. Според официален Берлин въпросът отдавна е решен в юридически и политически смисъл.

Въпреки това Гаук с интерес следял дискусията по различни предложения, които биха довели до разумно решение и до отклик на желанието на много гърци за компенсации заради стореното зло. Президентът обаче би искал и гръцкото правителство да направи разумно и обвързващо предложение, а да не действа хаотично, както досега.

При посещението си в Гърция миналата пролет Гаук изрази покрусата си от германските военни престъпления в страната по времето на нацизма. Тогава той заяви, че и досега сторените злини не са анализирани в достнатъчна спепен. Германският държавен глава предложи да се създаде фондация по подобие на тази в Германия, чрез която се обезщетяват хора на принудителния труд по времето на Третия райх. Парите са от държавната хазна, но участват и големи немски фирми и концерни.

В интервюто си Гаук разкрива, че в словото си по повод честванията на 70-годишнината от края на Втората световна война идната седмица ще отдаде заслуженото на страданието на съветските военнопленници в тогавашна Германия. Той напомня, че от 5,5 милиона солдати, паднали в плен на хитлеристите, по-малко от половината са оцелели. Повечето са измрели от глад или от болести вследствие на катастрофални хигиенни условия.

“От гледна точка на колективното съзнание тези мъже са в сянката на спомените. Това спрямо тях е несправедливо”, заявява Гаук.

В интервюто за “Зюддойче цайтунг” той засяга и темата за бежанците от кризисни райони, устремили се към Европа с риск за живота си. Ако държавите от Европейския съюз искали да сложат край на “масовата смърт”, то те били длъжни да вземат кардинални мерки.

“Европа като цяло би могла и би била длъжна да направи повече. Който изпадне в положение на смъртна заплаха, трябва да бъде спасен. Наред с това трябва да се създадат легални пътища към Европа, както и да се постигне съгласие за справедливо разпределение на бежанците по държави. Важно е също така да се пресече криминалният трафик на бежанци, както и да се преборят причините, довели до бежанския поток”, заявява Йоахим Гаук.