70-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа тази седмица ще бъде отбелязана в градове и села из целия континент. Сега празнеснствата ще бъдат особено трогателни. Това може би ще бъде последната важна годишнина на Деня на победата с участието на ветерани и оцелели от конфликта, жени и мъже, станали преки свидетели на ужасите. Обезпокоително е също, че тържествата стават в момент на остри дипломатически търкания между Русия и Запада.

Никъде другаде разделението „Изток-Запад“ няма да бъде по-очевидно, отколкото в самата Москва. Преди десет години, на 60-ата годишнина от края на Великата отечествена война, както е известна тя в Русия, лидерите на САЩ, Франция и Германия се присъединиха към президента Владимир Путин на деветомайския парад на победата на Червения площад.

Тази година те и други западни лидери ще отсъстват. Г-н Путин вероятно ще използва случая, за да възвеличи режима си след завземането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Западните лидери дадоха ясно да се разбере, че те не искат да бъдат част от това шоу.

Всеки, размишляващ върху степента на страданието през Втората световна война, ще съжалява за тяхното отсъствие в събота в Москва.

СССР изгуби над 20 милиона свои граждани и ролята му в разгрома на нацистка Германия бе по-голяма, отколкото тази на която и да било друга държава. Броят на умрелите при блокадата на Ленинград надмина общия брой жертви на британските и американските сили, взети заедно, по по време на цялата война.

Битките при Сталинград и Курск бяха повратни точки в конфликта. Ролята на Русия бе основна и решителна и това никога не трябва да бъде забравяно от историците.

70-ата годишнина би трябвало също да бъде миг, в който светът да се обедини не само в памет на тези, които дадоха живота си за разгрома на нацистката тирания, но и да си извлече трудния морален урок от конфликта. Светът не предотврати Холокоста срещу европейското еврейство. Интензивните бомбардировки на Хамбург и Дрезден бяха прекалени. Червената армия извърши отвратителни военни престъпления - най-вече унищожаването на полското офицерство в Катин. Втората световна война не бе просто история на доброто, победило злото, която бива често сервирана.

Въпреки това, отсъствието на западните лидери от Москва, освен че е достойно за съжаление, е и разбираемо. Авексирането на Крим и нахлуването в Украйна от страна на г-н Путин е първото преначертаване на картата на Европа със сила след края на Студената война.

Руската агресия в Източна Украйна бе ограничено, но не бе спряно. Това прави невъзможна засега всякаква демонстрация на западна солидарност с г-н Путин.

Вероятният тон на празненствата в Москва вероятно ще накара западните лидери да се чувстват некомфортно. Руската държавна пропаганда постоянно свързва победата над нацизма със сегашните събития в Украйна, като описва свалилите президента Виктор Янукович проевропейски украинци като фашисти и нацистки колаборационисти. Отбелязването на 9 май на Червения площад едва ли ще има граница в използването на историята като оръжие на пропагандата.

В този тържествен миг западните лидери трябва да използват възможността да обявят, че каквито и различия да имат с г-н Путин, те нямат никакви такива с руския народ.

Г-н Путин може да иска да използва Деня на победата като упражнение по военно надуване на мускули на режима си. Но милионите руснаци и другите хора от бившия СССР, които геройски се бореха да отърват света от нацизма, заслужават повече.

В Русия и извън нея те трябва да б ъдат почетени за изключителната жертва, която направиха, но с никакви други цели.

---------

* Коментарът е редакционен.