Покрай „Бойз ту мен“ в „Мираж“ и Селин Дион в „Двореца на Цезар“, в Лас Вегас се появи нов изпълнител: Бен Бернанке.

Само днес, на живо от „града на греха“ - икономистът, който преди бе известен като председател на Федералния резерв.

15 месеца след като напусна поста и неговите капани от тайни и власт, 61-годишният Бернанке свиква с номадския и високо доходен живот на бивш големец от Вашингтон.

Зад танцуващите фонтани на „Беладжио“, в позлатения разкош на Голямата бална зала Бернанке ще се появи пред пълната зала на конференцията за бъдещето на фонда SkyBridge: 1800 типове от хедж-фондовете, които доскоро зависеха от всяка една негова дума.

Бернанке, по някакъв начин, вече е един от тях – добре платен инвестиционен консултант, който може да намира клиенти, да отваря врати и да добавя блясък към конференции и срещи.

Наречето го Бернанке ООД – уан-мен-шоу, което пазарът оценява на милиони долари годишно. Той не е разкрил размера на своите хонорари – което и не е длъжен да прави като частно лице – но със сигурност печели в пъти повече от годините, прекарани на държавна служба.

Първо, Бернанке получава хонорар за речите си, който е минимум 200 хиляди долара за участие, според човек, който го е наемал. После идва новата роля на съветник в „Пасифик Инвестмънт Мениджмънт“ (Пимко) и „Ситадел“, едни от най-големите хедж-фондове в света. Според агенции за набиране на ръководен персонал, всеки един от постовете струва повече от 1 милион долара на година.

Утъпкана пътека

Накрая идва и сделка за книга, подробностите за която все още не са огласени. Предшественикът му Алан Грийнспан подписа договор за 8,5 милиона долара за мемоарите си през 2006 година. Бернанке, който има постоянна работа като изследовател в Института Брукингс, е наел същия адвокат – Робърт Барнет, който да преговаря с издателствата.

Управленците като Бернанке често са критикувани, че отиват на работа във финансовия сектор, но всички те тръгват по утъпкана пътека. Робърт Рубин, Лорънс Съмърс, Тимъти Гайтнер, безброй бивши топ държавни служители в САЩ и по света, излязоха през въртящата врата, а някои дори повече от веднъж.

Съмърс, който започна работа в хедж-фонда D.E. Shaw & Co., ще приветства конференцията на корпорацията „Салт“ тази седмица. Същото правят бившият държавен секретар Кондолиза Райс и бившият военен министър Чък Хейгъл.

С какво обаче някой като Бернанке помага на „Пимко“ или „Ситадел“?

И двете компании отговарят, че с инвестиционен опит и с малко прекарано време лице в лице с клиенти. Много хора в бизнеса гледат на подобни участия като на нещо повече от високоплатени маркетинг позиции. И наистина, никога не е излишно да имаш бивш шеф на Федералния резерв, който да те консултира за икономиката или за лихвите. А клиентите също обичат да се отъркат сред влиятелни хора.

"Здравословен“ преход

Уилиям Дейли, бившият началник на кабинета на президента Барак Обама, също знае какво е да минеш от публичния в частния сектор. Дейли беше директор на JPMorgan Chase & Co., а сега е управляващ партньор в хедж-фонда Argentiere Capital. Той казва, че е „здравословно“ за правителствените чиновници да приемат работа в частния сектор, за да знаят и двете страни как функционира другата.

„Много хора в частния сектор не разбират правителството“, казва Дейли пред Блумбърг ТВ. “Хората в частния сектор трябва да разберат сложността на управлението. Много по-трудно е отколкото да ръководиш бизнес“.

"Значителна компенсация“

Служителите на „Ситадел“ и „Пимко“ също гледат на Бернанке като на нещо повече от инструмент за ухажване на пенсионни и държавни фондове.

Мениджър от „Пимко“ каза, че очаква с нетърпение срещите по тримесечия, за да чуе какво ще каже Бернанке. Кенет Грифин, който ръководи „Ситадел“, много държал да включи Бернанке в борда, заради главната роля на бившия шеф на Федералния резерв по време на финансовата криза, когато най-големият фонд на „Ситадел“ изгуби повече от половината си активи.

"Той няма да ни позволи да наемем името и репутацията му, освен ако няма значителна, компенсация“, каза Ханк Хиджън, председател на „Хиджън Партнърс“, специализирана в наемането на топ мендижъри за финансовия сектор в Ню Йорк.

„Ще се разочаровам, ако той се е съгласил да консултира за по-малко от 1 милион долара – това ще е липса на разбиране на икономиката на Уолстрийт“.

В точното време

Докато Бернанке е постоянно зает в Института Брукингс, той трябва да изпълнява и програмата си от конференции. Досега е говорил навсякъде – от Абу Даби, до Йоханесбург и Денвър.

Това е първата възможност за Бернанке да си докара заплата като на „господар на вселената“, след като прекара целия си живот досега или в правителството, или в университета. (През 2012 неговите активи бяха между 1,1 и 2,3 милиона долара, според имотната му декларация)

Нямаше по-добро време да осребри опита си. Новите му ангажименти идват в момент, когато Федералният резерз се готви да повиши лихвите за първи път от 2006 година и инвеститорите по света се оглеждат за намеци кога точно централната банка ще реши да действа.

Близък до Бернанке твърди, че той няма намерение да лобира и да влиза в контакт с който и да е представител на правителството от името на двете фирми.

По този път са минали много президенти, премиери, финансови министри и централни банкери, които направиха големите пари след години работа на високи държавни позиции – обикновено сравнително ниско платени.

Форд, Клинтън

Джералд Форд е първият бивш президент, който е говорил срещу заплащане – 25 хиляди долара за участие. Но нито един президент не се е справял по-успешно от Бил Клинтън, който пожъна 106 милиона за 544 речи от февруари 2001 до януари 2013, според имотната декларация на съпругата му.

Бившият британски премиер Тони Блеър беше съветник на JPMorgan Chase & Co. и на Zurich Financial Service. Изнесе редица речи, включително и за телекомуникационна компания във Филипините срещу 9000 долара на минута.

Каква все пак е причината да получават толкова много пари за появите си?

Никълът Колас, старши пазарен стратег в Convergex Group в Ню Йорк, каза, че идеите на Бернанке са широко известни и безплатни – те са на блога му в сайта на Института Брукингс. Но причината, заради която „Пимко“ и „Ситадел“ му плащат огромни пари, е за да разберат какво той - а от там и Федералният резерв – не знаят. Както казва милиардерът Стан Друкенмилър, най-големите удари на борсата се дължат на грешки на централните банки. 

По Bloomberg