Държавна агенция „Архиви“ пуска нова дигитална колекция „България и Втората световна война (1939–1945 г.)“. 

Тя е част от общ тематичен сайт „Войните на България (1878–1945 г.)“, посветен на петте войни, които България води след Освобождението. В сайта са обособени още три тематични страници: „Сръбско-българската война 1885–1886 г.“, „Балканските войни 1912–1913 г.” (към която ще се включи съществуващият сайт, посветен на загиналите във войната военнослужещи) и „България в Първата световна война (1914–1918 г.)“.

Целта на проекта е да популяризира и направи по-достъпни част от съхраняваните в българските държавни архиви документи за участието на България в световния конфликт. Архивните документи и снимки са разнообразни по вид и се отнасят до различни трани на войната – дипломатическата подготовка,  бойните действия на фронта до военновременния бит на населението и последиците от военните конфликти. 

Публикувани са общо 2419 документа и снимки от този период. Те включват Крайовската спогодба, шифрована телеграма от министъра на външните работи Иван Попов до Москва (описваща желанието на правителство да запази отношенията си със СССР и след присъединяването на България към Тристранния пакт), както и дневници на войници от фронтовите линии, писма, документи за живота в тила. Много богат е и снимковият материал. 

Основно място в колекцията е отделено на списъците на загиналите във войната офицери, войници и граждански лица, част от документалния масив на Държавния военноисторически архив – Велико Търново. От ръководството на агенцията обясниха, че имат амбиция да няма повече незнайни воини. Търсенето става по име, месторождение, войскова част, чин, място на гибел, дата на смъртта, архив на съхранение и ключови думи и др. 

"Един от най-големите проблеми в българската историческа наука - да се намери възможно най-точна цифра на загиналите войници по времето на Втората световна война, най-накрая е преодолян. Това са общо 12 587 души - загинали преди и след 9-ти септември, както и войниците, загинали при боеве с партизани в страната, в Македония и Гърция, и загубилите живота си в кампанията срещу немската армия от есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г в Сърбия, Унгария и Австрия", каза при представянето на дигиталната колекция председателят на агенцията Михаил Груев.