Симеон Сакскобургготски призова Светия синод при богослужения свещениците да се молят както досега, а името му да споменават "тихо в сърцата си".

Призивът се съдържа в писмо на  бившия премиер до патриарх Неофит. Причина са острите обществени реакции след решението на Светия синод от края на април Сакскобургготски да бъде споменаван в литургиите на християнските празници като цар на българите, преди действащия държавен глава. То беше прието по предложение на Пловдивския митрополит николай. Решението на Синода бе критикувано от общественици и политици, вся и разделение между клириците. Русенският митрополит Наум заяви, че то има единствено пожелателен характер.

Факсимиле от писмото на Симеон до патриарх Неофит

В писмото си Сакскобургготски споделя, че през 1943 г. е получил царско помазание. Това станало в дворцовия параклис "Свети апостоли Петър и Павел" от членовете на тогавашния Свети синод.

"Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ", пише последният български монарх, царувал от 1943 до 1946 г.

Той допълва, че през целия си живот е пазил православната вяра, полагал е "непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да е разделение", а единството и мирът в Българската православна църква са били от първостепенна важност.

"В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита. Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити, молете се, както всякога досега , преди всичко за целокупния ни народ , а за този, който Ви целува десницата, помолете се тихо в сърцето си", завършва писмото на Симеон Сакскобургготски.