Германия днес изненадващо се изказа в подкрепа на евентуален гръцки референдум по изискваните от кредиторите ѝ реформи, които влизат в противоречие с предизборните обещания на крайнолявото правителство на СИРИЗА.

"Ако гръцкото правителство смята, че трябва да проведе референдум, тогава нека да проведе референдум", каза германският министър на финансите Волфганг Шойбле на влизане в заседание на Еврогрупата.

Тя разглежда днес напредъка на преговорите между Гърция и кредиторите ѝ за подновяване на спасителното кредитиране, което е замразено от миналия август. Без него страната рискува да фалира и да бъде принудена да напусне Еврозоната.

Идеята за референдум по болезнените мерки изплува за втори път през последните четири години. През октомври 2011 тя коства поста на тогавашния гръцки премиер Георгиос Папандреу. 

Той поиска да подложи на всенародно гласуване втората спасителна програма за страната си. Германският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френският президент Никола Саркози го привикаха на международна среща във Франция и го принудиха да се откаже, посочвайки му, че това би било референдум за членството на Гърция в Еврозоната. Дни по-късно партията на Папандреу ПАСОК го свали.

Напускането на Гърция през 2011 година заплашваше да бъде последвано от други страни-членки и да постави под въпрос съществуването на общата валута. Днес този риск е значително намален защото Еврозоната разполага със спасителен фонд и основните елементи на банков съюз, които биха предотвратили разпространяването на "заразата".

Ред министри казаха преди днешната среща, че докато атмосферата на преговорите се е подобрила, напредъкът по същество е скромен. Препъни-камъните са реформите в пазара на труда, пенсиите и заплатите и бюджета, за които кредиторите настояват, за да развържат кесиите си.

Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ настояват Гърция да направи по-лесно уволняването на работници и служители в частния сектор, да ореже още пенсиите, да повиши пенсионната възраст. Разногласия има и по бюджетния излишък, който правителството трябва да постигне тази година.

Всички тези мерки противоречат на обещанията, с които СИРИЗА, коалицията на радикалната левица на премиера Алексис Ципрас, спечели предсрочните избори през януари - да спре по-нататъшните икономии, да повиши минималната заплата и да приложи програма за социално подподмагане за 12 милиарда евро тази година.

Т. нар. "лява платформа" в СИРИЗА настоява евентуалната сделка с кредиторите да не престъпва "червените линии" на дадения от избирателя мандат. Ципрас, както и негови депутати и министри, неколкократно допускаха възможността СИРИЗА да поиска одобрение от избирателите за евентуални компромиси с предизборната си програма.

Досега Еврозоната гледаше със страх на евентуален референдум заради несигурността на изхода му и реакцията на финансовите пазари, която може да застраши дълговете и финансовата стабилност на други държави от общата валута и да я върне в най-острата фаза на кризата ѝ отпреди три години.