Гърция все по-трудно посреща плащанията по дълга си и опасността да фалира е съвсем реална, призна днес правителството в Атина след публикации по темата в местните и в световните медии.

“Ние показахме, че можем  да плащаме задълженията си досега с голяма трудност, не крием това”, заяви в Атина правителственият говорител Гавриил Сакеларидис.

По-рано атинският всекидневник “Катимерини” съобщи, че в специален меморандум миналата седмица гръкият премиер Алексис Ципрас е предупредил изпълнителната директорка на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, че страната му може да не успее да направи вноската от 750 милиона щатски долара дължима на 12 май. В крайна сметка Атина я плати, изпразвайки резерва си в сметките на МВФ.

Изтеклият до “Channel 4 News” меморандум предупреждава Лагард, че Атина няма да може да направи следващата вноска дължима на 5 юни, ако не постигне сделка в продължаващите преговори с кредиторите – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. В тях още липсва съгласие по основни въпроси – реформите в пазара на труда, пенсиите, колективното трудово договаряне и размера на бюджетния излишък на правителството тази година.

Говорителят на Комисията Маргаритис Схинас днес нито отрече, нито потвърди, че Ципрас е писал за опасността от дефолт и на председателя ѝ Жан-Клод Юнкер. Юнкер и Ципрас са в непрекъснат контакт, но са се споразумели да не правят публична комуникацията си, каза горителят.

“Както Еврогрупата заяви миналата седмица, още време и усилия са необходими, за да се преодолеят различияа по откритите въпроси”, каза Схинас. “Приветстваме ангажимента на гръцките власти да ускорят работата си с институциите с оглед да постигнат успешно приключване на прегледа навреме. Конструктивните контакти продължават и се отбелязва напредък, макар все още бавно”.

Говорителят беше скептичен към вероятността Гърция да изтръгне компромис от кредиторите си на среща на върха на Източното партньорство на ЕС в латвийската столица Рига на 21 и 22 май. Там ще присъстват държавни и правителствени ръководители на всички 28 страни-членки на ЕС и вероятно въпросът за положението на Гърция може да бъде обсъден успоредно с официалната програма.

“Каквото и да се случи в Рига, то не може да замести нуждата да се преодолеят различията”, каза Схинас.

Гърция не може да плаща дълга си без спасителните заеми, които получава Еврозоната и МВФ. Те обаче са замразени от миналия август заради спрелите реформи в страната. Институциите отказват да ги подновят, без положителна оценка на досегашния преглед на реформите, която предполага гръцкият парламент да приеме, а правителството да приложи закони за тях. Те обаче в значителна част биха противоречали на предизборните обещания на управляващата крайнолява СИРИЗА. Парламентарната ѝ група е разделена за евентуален компромис кредиторите. Кабинетът в Атина вече посегна на бюджетите на местните власти и на държавните предприятия, за да посреща редовно вътрешните и външните си финансови задължения.

Сегашното споразумение с кредиторите изтича на на 30 юни и срокът за постигане на сделка е дотогава. Ципрас обаче дал да се разбере, че страната му няма да може без спасителни заеми много по-рано.

Ако Гърция обяви неплатежоспособност, тя най-вероятно ще трябва да напусне общата валута, което потенциално може да предизвика политически трус в ЕС и да подкопае доверието в еврото. Анализаторите обаче са склонни да не преувеличават финансовия ефект от т.нар. Grexit (гръцко напускане на еврозоната – б.а.). Според тях той едва ли би застрашил стабилността на еврото, тъй като за разлика отпреди пет години то вече има постоянен спасителен фонд, основите на банков съюз и ЕЦБ започна програма за изкупуване на държавни облигации, за да стимулира икономическия растеж.