„През 2022 г. Катар ще бъде домакин на Световното първенство по футбол, а строителните материали – познайте откъде?“

Това е част от текст, който публикувахме на 11 март миналата година. 14 месеца по-късно прочетохме заглавията как „български фирми ще строят стадиони за световното по футбол в Катар през 2022 година.“

Малко по-късно същия ден дойде новината, че „Катар ни дава пари за магистрали“. Този път е ред на трасето Русе – Свиленград. Разбира се, не минахме и без доставки на втечнен газ.

Ден по-късно новините зазвучаха по-експертно:

„Катар ще инвестира в български финансови инструменти“, а прессъобщението уточни, че целта била да се подпомогне санирането на панелните блокове и Фонда за гарантиране на влоговете.

Докато калкулирахме директните ползи, дойде и новината на новините:

„Катар проявява интерес за инвестиции и финансиране в 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй“.

Защо властимащите обичат да разпространяват подобни „новини“? Интересен въпрос, нали?

Още по-интересният е защо продължаваме папагалски да ги публикуваме, като всички знаем, че това са само приказки. Поне по-паметливите знаем.

И този път пресцентровете на няколко министерства избълваха огромно количество бодри новини от Катар, защото всеки бе зает да обезпечава информационно прекия си началник. За Доха заминаха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Румяна Бъчварова и министрите Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Десислава Танева, Божидар Лукарски, Ивайло Московски, Даниел Митов и Теменужка Петкова.

БНТ пусна на сайта си анкета с въпрос:

„Очаквате ли развитието на катарски инвестиционни проекти в България?“

Преди да гласувате, припомнете си този текст от миналата година и после преценете внимателно какъв отговор да дадете:

...

11.03.2014

В покрайнините на София блести новата писта за Формула 1. Русе и Свиленград са свързани от високоскоростен път, по който за няколко часа стигаме чак до Истанбул. Магистрала „Черно море“ вече е готова и задръстванията по българското крайбрежие са само спомен от миналото. 200 млн. катарски долари са превърнали само за две години земеделието в процъфтяващ отрасъл. В някое китно българско градче е изграден българо-катарски регионален център за деца със специални нужди – най-добрият наоколо.

Всяка добра идея получава лесно финансиране от българо-катарската компания за инвестиции. Тя е стабилна, защото най-новата банка у нас е собственост на емирството от Персийския залив. А някъде в покрайнините на Солун, леко вляво от митницата, се издига българо-гръцкият терминал за внос на втечнен газ, от който страната ни печели огромни суми, защото не само внася евтина суровина от Катар, но и продава на останалата Европа. По телевизията дават за кризата между Русия и Украйна, но на никого не му пука, защото България отдавна не зависи само от тръбата на „Газпром“.

Така изглежда светът според прессъобщенията на българските президенти, премиери и министри от последните десетина години насам. Никой не е пропуснал да посети Доха и никой не е пропуснал да се завърне с големи, понякога и огромни, новини.

Нещо против?

„Разбира се, аз като държавен глава нямам нищо против да купуваме газ от Катар. Чудя се само как да го докараме“, е казал днес президентът Росен Плевнелиев в Доха, цитиран от Дарик. То и аз нямам нищо против и по тази точка имаме пълно единодушие с държавния глава. Разминаваме се само в ролите си – дали имам или нямам нещо против, е само мой проблем (както и ваш, след като си причинявате този текст). Ролята на политиците обаче е да намират решенията, а когато има по-силни от тях пречки, да го назоват ясно.

Кратък поглед назад в годините обаче показва, че не само Плевнелиев няма нищо против да говори по този начин. Втечненият газ пътува към България още от времето на президента Георги Първанов, който посети Катар и през 2007 г. , и през 2008 г. На следващата година Емирът на арабската държава посети София и премиерът Станишев вече не само нямаше нищо против да внасяме втечнен газ от Катар, но и заговори за изграждането на съвместен терминал с Гърция, а от там си знаете – към цяла Европа. Към този план се присъедини и президентът Първанов. На следващата година икономическият министър Трайчо Трайков се захваща сериозно – терминалът вече е малка цел, създаваме смесена компания за инвестиции в различни проекти.

Две години по-късно Катар ще се окаже удобно място Трайчо Трайков да се раздели с министерския си пост – поне формално, заради провален българо-катарски бизнес форум. Неформално, заради плажа. Още по-неформално, заради нещо съвсем друго. Встрани от тази интрига обаче делегацията на премиера Бойко Борисов доуреди вноса на втечнен газ, но разгърна потенциала си още в едни 200 млн. долара, които Катар да депозира в БНБ и оттам тези пари да се влеят в българското земеделие. Наред с инвестиции в още няколко магистрали, тогава катарците бяха „обещали“ да купят и Централна баня в София, за да я превърнат в модерен СПА център.

И пак терминал

Служебното правителство беше на власт малко повече от два месеца, но това не попречи на вицепремиера Екатерина Захариева също да посети Катар – този път идеята бе регионалното министерство да предоставя на Qatar holding информация за проекти, а те да си избират какво да финансират. В началото на тази година икономическият министър Драгомир Стойнев отново посети Катар и терминалът за втечнен газ отново влезе в дневния ред. Даже се очакваше да подпишем и споразумение за доставки.

Дали нещо от всички тези "новини" е станало факт? Огледайте се и сами си отговорете.

През 2022 г. Катар ще бъде домакин на Световното първенство по футбол, а строителните материали – познайте откъде? Стойнев договори и това да изнасяме. Предложи им и да си купят банка в България. Вероятно, за да си събират в нея парите от газа, който всеки момент тръгва. „Чудя се само как да го докараме“, каза днес президентът. Е, точно това е въпросът, както казваше героят на Тодор Колев в „Опасен чар“. Газ има, приятелство даже в повече, терминал още няма.

"Газ около нас има много, колкото и "Газпром“ да се опитва да забави нещата, скоро той няма да е единственият източник", каза преди дни Трайчо Трайков. При подобна политика може и да не се окаже прав.