"Досега живяхме в балон и мислехме, че военен конфликт в Европа никога не може да има“.

Думите са на Илгврас Клава, посланик в София на Латвия, която в момента председателства Европейския съюз.

Той нарече анексирането на Крим „доказателство, че Русия отново иска да преподрежда картата на Европа“.

„Ако балтийските държави днес не бяхме в НАТО, със сигурност щяхме да сме много по-застрашени.“

Думите му се откроиха на фона на популярното в България политическо говорене, от което повечето хора нищо не разбират. Посланик Клава участва в конференцията, организирана от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа на бившия външен министър и бивш лидер на СДС Надежда Нейнски. Името на събитието:

„Готови ли сме да защитим ценностите си?“

Ситуацията е коренно различна след Крим и ако досега формалното членство в НАТО е било достатъчно, то днес е време за заемане на страна – това казваха с различни думи участниците.

„Това беше напълно предвидимо. Можехме да предвидим украинската криза, ако наричахме от самото начало лопатата лопата“, репликира индиректно бившият български премиер (1991-1992) и бивш посланик на ЕС в Грузия (2010-2014) Филип Димитров.

След агресията на Русия в Украйна и анексирането на Крим – всички участници използваха тези термини, страните от Европейския съюз и НАТО станаха още по единни, констатира министърът на външните работи Даниел Митов:

„Мнозина очакваха, че интересите ще се окажат по-силни от ценностите. Това не се случи и успяхме да покажем силата точно на тези ценности“.

Митов определи санкциите срещу Русия като легитимен инструмент, който може да бъде преразгледан единствено при промяна на поведението на Москва.

Как стигнахме дотук?

„Нека не забравяме, че Русия беше поканена да бъде привилегирован партньор на НАТО, но невъзможността на Русия да се придържа към ценностите на Северноатлантическия алианс направи това партньорство невъзможно“, припомни бившият военен министър Велизар Шаламанов.

Оценките на другите участници бяха още по-остри:

Даниел Митов: „Руското поведение е системен опит за ревизиране на европейския ред след падането на Берлинската стана.“

Надежда Нейнски: „Истинската цел на Русия е да дестабилизира райони, които тя приема за свои сфери на влияние.“

Илгврас Клава: „Това не е начало на нов световен ред, а на ново безредие“.

Филип Димитров разказа, че бил пресрещнат от репортерка, която го попитала как България ще намери соломоновско решение между интересите на Запада и на Русия.

„Това е неадекватен въпрос. Какво соломоновско решение между нашия си дом и нечия далечна вила на някой друг! Трябва да говорим от първо лице – ние сме НАТО и Европейския съюз“.

Декларирането на принадлежност към евроатлантическите ценности беше много по-лесно, когато ситуацията не изискваше те да се отстояват и защитават.

„Преди незаконното анексиране на Крим и руската намеса в суверенна Украйна, за много от българските политици беше лесно да твърдят, че са за НАТО и за ЕС. Но когато самите евроатлантически ценности са поставени под заплаха от случващото се в Украйна, когато тези ценности трябва да бъдат защитавани и на практика, за много наши политици дойдоха сложни времена“, описа ситуацията Николай Ненчев.

Според него сблъсъкът идва от това, че думите трябва да отговарят на делата, а обяснението било в зависимостите от миналото.

Кои ценности?

Бившият главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа (2000-2003) ген. Джоузеф Ралстън започна изказването си точно с тях и припомни петте критерия за членство на една страна в НАТО, сред които са функционираща демокрация, свободна пазарна икономика, граждански контрол над армията, липса на гранични спорове със съседите и разбира се, техническа съвместимост с другите партньори.

„След близо 10 години в НАТО и 8 години в Европейския съюз България не успя да защити пред обществото ползите от членството“, каза Надежда Нейнски.

Бившият външен министър обясни точно с това лекотата, с която в момента се повдига въпросът за преориентация на страната или за референдум за членство в НАТО. Според нея това е целенасочен опит за дестабилизация от страна на Русия, основно в две области – енергетиката и финансите.

„Най-голямата заплаха за „Газпром“ е да бъде принуден да допусне конкуренция на пазари, на които в момента има монопол“.

Ако някой иска да променя ориентацията на България, нека бъде така добър да го каже открито и да защити позицията си така, както ние го направихме преди години, призова Филип Димитров.

„Нека кажат открито – не искаме България да прилича на Австрия, Холандия или Чехия, а искаме да прилича на Казахстан и Беларус“.

Истината: превъоръжаване

Латвия досега е подготвяла само експедиционни части, които да бъдат изпращани на различни мисии в различни места по света, разказа посланик Клава.

„Вече не е така. След Крим военният конфликт в Европа вече е реалност“.

Латвия е увеличила с 12% бюджета си за отбрана и е приела със закон ангажимент до 2020 година той да достигне 2% от БВП. Консултативният съвет по национална сигурност при президента на България също реши от следващата година да започне постепенно увеличение на разходите за отбрана, за да достигнат също 2% от БВП в следващите 10 години.

„Трябва съвсем открито да кажем, че става въпрос за превъоръжаване“, коментира Велизар Шаламанов, който припомни, че първите години от членството в НАТО са били насочени повече към организационни мерки.

Изоставането бе споменато и от Николай Ненчев:

„Въпросът сега е до каква степен де факто, а не де юре сме членове на двата съюза. Твърдя, че кризата в Украйна представлява един истински тест затова доколко сме в състояние да защитаваме споделените ценности“.

Новата ситуация е ускорила работата за постигане на съвместимост и за модернизация на армиите на Алианса, допълни и Даниел Митов:

„Има съгласие за източниците на рискове и има нова интеграционна вълна в НАТО – за съвместимост и инвестиции в способности“.

„Правилната страна на историята“

Най-после сме от правилната страна на историята – думи на латвийския посланик Илгврас Клава.

„А агресорът е от грешната страна на историята и, което е най-важно, агресорът е сам.“

Според Клава отговорът на въпроса готови ли сме да защитим ценностите си е също въпрос – а имаме ли друг избор? Отговорът му – разбира се, че не.

„Международният правов ред защитава малките или слабите държави. България е такава държава. Ако не застанем днес на страната на този, който е претърпял териториална загуба, как ще се изправим лице в лице със собствените си граждани и ще им кажем, че няма да защитим малкия?“, попита министър Митов.

На конференцията присъстваха посланиците на САЩ Марси Рийз и на Украйна Микола Балтаджи.