Днес е един хубав ден за българската демокрация!
Така депутатът от БДЦ и бивш МВР служител Росен Петров се изказа по време на дебата по приемането на първо четене на закона за цивилното разузнаване. Според други депутати обаче гореспоменатата демокрация е под въпрос - заради няколко текста в предложения от ГЕРБ в лицето на Цветан Цветанов закон - за Държавна агенция разузнаване (ДАР). Той бе приет със 122 гласа "за".
Най-спорни са няколко текста: че ДАР (сега НРС) ще може да прилага СРС, че ще може да обработва лични данни на физически лица без те да бъдат информирани за това, респективно - без съгласието им, както и че разузнавачите ще бъдат въоръжени и ще могат да използват физическа сила, включително с помощни средства като еклектрошокови палки, белезници и пр. Проблемна се очертава и фигурата на инспектора в ДАР.
"Бъдещата агенция за разузнаване ще използва СРС и на територията на република България. ДАНС и ДАТО вече го правят! Кому е нужна трета агенция, която да използва СРС? Това е тотален контрол в 6-милионна България.", разкритикува Илиян Тодоров от "Атака" и допълни: "Защо ще се обработват лични данни без съгласието и даже информирането на лицата?!".
Тодоров обърна внимание и че в проекта няма конкурсно начало при назначаването.
"Това е шуробаджанащина. Лелите, чичовците, приятелите, познатите на този и онзи ще бъдат назначавани и то първа категория труд. Понеже няма пари за разузнавателна дейност, тази агенция ще е информационно-аналитична - с какво се застрашават сигурността и живота на служителите - с това, че седят пред компютъра?!", попита още Тодоров.
Димитър Дъбов от БСП пък приветства законопроекта и даде заявка, че левицата ще го подкрепи, за разлика от общия устройствен закон. Но пък обърна внимание на фигурата на инспектора, която се въвежда в закона за ДАР
"Инспекторът се назначава директно от премиера и може да му докладва за действия на председателя на агенцията - това може да внесе напрежение между инспектора и председателя", посочи Дъбов.
Независимият Велизар Енчев също се изказа в духа на атакистите. Той направи паралел между чл. 5 от проекта, в който се казва, че на ДАР няма да се възлагат вътрешнополитически задачи и чл. 10 - този, който разрешава подслушването.
"На ДАР уж не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, а после четем точно обратното. Съдейки по чл. 5, тя няма право да работи на територията на България, но пък ще използва СРС на територията на Република България - този текст трябва да падне. Това не е безобиден текст случайно попаднал тук, а узаконяване на нещо незаконно", посочи Енчев.
Енчев обърна внимание и на друг текст, в който се казва, че ДАР ще привлича към сътрудничество лица, но пък не е посочено какви.
"Чужди граждани" да се добави, защото иначе се узаконява пак възможността да се работи на българска територия, по български граждани, с български граждани", настоя независимият депутат.
И продължи с критиките:
"Чл. 28 е още по-скандален - обработването на лични данни без съгласието на физическото лице. И тук да добавим "чужд гражданин". Чл. 62 и чл. 63 са най-скандалните - че служителите имат право да носят оръжие - могат да използват и физическа сила с белезници, електрошокови палки и пр. Вменява им се полицейска и жандармеристка функция!".
Светослав Белемезов от АБВ пък прехвърли темата към назначаването на Йордан Бакалов за шеф на военното разузнаване, което стана ден преди парламрнтът да започне с гласуването на пакета закони. Както от БСП малко по-рано попитаха, така и Белемезов зададе въпроса: "Кое налага тази неотложност при взимането на едно такова решение в навечерието на приемането на пакета закони?".
Росен Петров реши да изясни на Енчев и Тодоров кое налага прилагането на специални разузнавателни средства на българска територия:
"Днес е един хубав ден за българската демокрация! За прословутото противопоставяне на чл. 5 и чл. 10 - в България действат екстериториални единици, много е близко до акъла", посочи Петров.
Атанас Мерджанов (БСП) също обърна внимание на фигурата на инспектора като посочи, че с нея се размива отговорността и допълни, че ако тази длъжност е толкова важна, то защо тогава не присъства в законите за останалите служби. Мерджанов се обяви и против записаната възможност и презудентът да може да дава задачи на ДАР, макар и след съгласуване с Министерския съвет, принципал на агенцията.
"Категоричната й подчиненост на правителството противоречи на възможността президентът да й възлага задачи, макар и да е след съгласуване с МС. С такива правомощия се надхвърля конституционната роля на президента", смята червеният депутат.
Заедно с проекта на закон на Цветан Цветанов депутатите дебатираха и по проекта на реформатора Атанас Атанасов, който предвиждаше сливане на военното и цивилното разузнаване, които обаче да запазят автономност.
Таско Ерменков от БСП разкритикува този закон. Което предизвика отговора на Атанасов:
"Г-н Ерменков, вие може би продължавате да изпълнявате задачите на онези структури, на които сте служил преди '89 г. Дали на вас ви харесва или не, аз съм генерал от службите след '89 г., а вие сте бил сътрудник на РУМНО".
Законопроектът на Атанасов не бе приет.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни