Темата за досиетата доведе до напрежение между ГЕРБ и Реформаторския блок. Това стана по време на обсъждането на първо четене на закона за военното разузнаване в парламента.

В закона има текстове, които на практика спират възможността на комисията по досиетата да бъдат предадени документите на Българската народна армия от преди 1989 г. Тези текстове обаче противоречат на закона за досиетата, който постановява точно обратното.

Петър Славов (Реформаторски блок) заяви, че според него това е лоша юридическа техника. Той даде да се разбере, че ако тези текстове не отпаднат реформаторите няма да подкрепят закона.

"Ако това е цената за подкрепата на БСП и ДПС тази цена не трябва да се плаща. Уважаеми колеги от ГЕРБ и Патриотичния фронт, ако ние сме демократи трябва да разкрием тези досиета до край. Недопустимо е да плащаме такава висока политическа цена", заяви и Марти Димитров.

Според него въпросът е дали управляващите ще се съгласят с тезата на БСП и ДПС или ще настояват истината за комунистическия режим да излезе наяве. "Дали няма дълбоко скрити хора, които и днес участват в политическия живот", попита Димитров.

Според шефа на вътрешната комисия ген. Атанас Атанасов в тези документи се съхранява информация за съвместни операции на НРБ с тогавашните й партньори от СССР. Именно това според него е основната причина, поради която БСП и ДПС са против отварянето на тези досиета.

"Добре е Реформаторският блок да внесете законопроект за закриване на всички специални служби. И единственият орган, кокйто да се грижи за националната сигурност да е комисията по досиетата". Това отговори на реформаторите Атанас Мерджанов (БСП).

Друг спорен казус по време на дебатите бе скорошното назначаване на Йордан Бакалов за шеф на служба "Военна информация". "Странно е, че именно Йордан Бакалов, който обясняваше, че България не може да си позволи две разузнавания и именно военното трябва да се закрие, сега бе назначен за шеф на тази служба", каза Мерджанов. Според него с това назначение военният министър Николай Ненчев е унижил парламента.

"Как един цивилен, който не прави разлика между танк и самоходна гаубица, ще оглавява военното разузнаване? Как този цивилен ще отиде на среща с костюмче и вратовръзка в Брюксел, където всички са с генералски лампази?", заяви Таско Ерменков.

От БСП изрично припомниха, че традицията е за шефове на тази служба да се назначават военни.

В крайна сметка законопроектът бе приет със 110 гласа "за", 4 "против" и 5 "въздържали се". Всички, освен реформаторите гласуваха единодушно за проекта.

По време на дебатите никой от ГЕРБ не взе думата. Малко след гласуването обаче зам.-шефът на партията Цветан Цветанов заяви, че приемането на закони за службите не трябва да се политизира.