Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан играе все по-дръзко любимата си роля – на лошото момче на Европа. Сега той тества прага на търпението ѝ с два нови дразнителя – опит за дебат за връщане на смъртното наказание и фронтална атака срещу предложение за промени в имиграционната политика на ЕС.

Този път Орбан успя да си издейства най-строгото възможно предупреждение от Европейската комисия – че страната му може да остане без право на глас в ЕС съгласно неприлагания досега спрямо никоя държава-членка член 7 от Лисабонския договор.

Получи го късно вчера от първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс на нарочно заседание на Европейския парламент в Страсбург, което разгледа “положението в Унгария”.

“Ако унгарското правителство предприеме стъпки да върне смъртното наказание, нека подчертая,че Комисията е готова да използва веднага всички средства, които са ѝ на разположение, за да гарантира, че Унгария, както и всяка друга държава, спазва задълженията си по съюзното право и зачита ценностите на Съюза. Няма да се колебаем и за секунда в такъв случай”, каза Тимерманс.

Преди това той обясни за пореден път, това, което Комисията повтаря от две седмици: Хартата за основните права, която е част от Лисабонския договор и която Унгария е подписала, изрично забранява, който и да било да бъде осъждан на смърт и екзекутиран. Европейският съд за правата на човека е осъдил смъртното наказание като нарушение на човешките права. Премахването му е условие, което държавите трябва да изпълнят, за да се присъединят към ЕС.

“Връщането на смъртното наказание от държава-членка следователно ще доведе до прилагане на член 7 от договора на ЕС”, каза Тимерманс.

Той също обвини Орбан, че е включил “пристрастни и подвеждащи въпроси”, съдържащи предразсъдъци спрямо имигрантите, в обществено обсъждане, което провежда за евентуални промени в имиграционната си политика. Орбан нарече “граничещо с лудост” предложение на Европейската комисия имигрантите, които пристигат в южните страни на съюза са бъдат преразпределяни между останалите държави по национални квоти базиращи се на население, БВП, брой молби за убежище и безработица.

В друго предизвикателстно към основните актове на съюза той смята, че ЕС трябва да се откаже от обща политика за миграцията и убежището и да върне правомощията в тази област на държавите-членки. В крамолния въпросник той например пита унгарците: “Подкрепяте ли унгарското правителство да въведе по-строга политика за имиграцията за разликаот политиката, която налага Брюксел?” И също: “Миграцията се управлява зле от Брюксел. Смятате  ли, че това има връзка с ръста на тероризма?”

Орбан е осъден да изгуби, ако се опита да осъществи декларираните си намерения и по двете теми. Той със сигурност би подложил страната си на най-тежки санкции, защото нито смъртното наказание, нито миграцията са изцяло въпроси на национален суверенитет в ЕС. С влизането си в него всяка страна е приела да спазва общите правила по тези два въпроса. Орбан обаче поддържа говоренето по тях, и то от трибуни, където ще го чуят във всички столици. Той настоява да превърне започнатия от него национален дебат в европейски, посягайки на табутата на Европа и на светая светих на политическата ѝ коректност. Ето как:

“Не смятаме, че политическата коректност ни носи кой знае какво”, каза той вчера на евродепутатите. “Ние, унгарците, искаме Европа да бъде континент на европейците и искаме Унгария да принадлежи на унгарците. Смятам, че всичко това е напълно съвместимо с европейските принципи и с идеите на отците-основатели на ЕС…В Унгария не можем да намерим място за всички тези имигранти, да си го кажем откровено, затова имиграцията е въпрос, който обсъждаме. Убеден съм, че предложението на Европейската комисия граничи с лудост…Лудост е да се каже: Няма такъв проблем, дайте да отворим вратите на Европа за всекиго…Трябва да преразгледаме сегашните правила и споразумения, така че страните-членки да имат право да защитават собствените си граници…Квотите ще поощрят повече имиграция, ще поощрят трафикантите на хора. Тези въпроси трябва да се обсъждат на национално равнище и вместо система на квоти, трябва всяка страна да реши за себе си – иска ли имигранти, или не. Ние имаме християнско управление и сме готови да приемем истинските бежанци, но не и тези, които не са всъщност бежанци, а търсят само по-добър живот…Други страни мислят друго яче, те искат да приемат имигранти. Уважаваме тяхното решение”.

Орбан отрече да провежда обществено допитване за смъртното наказание, но подчерта, че от Брюксел не могат да му казват за какво е позволено да говори с избирателите си, както и че правилата на ЕС, включително за смъртното наказание, не са дадени веднъж за винаги.

“Унгария не е подписвала споразумение за това какво можем и какво не можем да говорим и за какво да се допитваме до народа… Мисля, че всеки, който се опитва да ни каже за какво ние, унгарците, можем да говорим, нарушава договорите на ЕС… Не всички правила на ЕС са скрижали издялани в камък. Това са правила измислени от хората и променими от хората”, каза той по повод смъртното наказание.

Критиците на Орбан отбелязват, че цялото му поведение е с вътрешнополитически адресат – унгарските избиратели. Голямото мнозинство, с което спечели изборите през 2010 тодина и след това – през 2014 година постепенно изтънява, както и разликата в рейтингите между неговата партия “Фидес” и крайнодясната “Йобик”. С дебата за връщане на смъртното наказание той реагира на обществените настроения в страната си след жестоко убийство на млада продавачка в магизин за цигари в провинцията. С допитването за имиграцията – на  близо 3 000 косовари, потърсили убежище в Унгария.

За тези вътрешни проблеми той веднага намира външен виновник – Европа. 

“Ако не бяхме  принудени (от нея – б.а.) да променим правилата си, нямаше сега да имаме тези проблеми”, каза той на евродепутатите.

И в последното си шоу в Страсбург Орбан изигра коронната си роля – на непокорен национален лидер, който не се огъва пред “диктата” на Брюксел. Той провокира последния да му шътка, а после му се надсмива. Но тази игра е рискована и с голям залог – мястото на Унгария в ЕС. Не е тайна, че силни фигури в ЕС – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц – не обичат Орбан. Той беше единствен освен британския премиер Дейвид Камерън да се противопостави на схемата за подялба на властта по върховете на ЕС след европейските избори от май 2014 година.

Навред в ЕС, включително и в България, има кандидати да наподобяват Орбан, но малцина могат да се похвалят с неговия електорален успех. Съперничи му само един друг популист от противоположния лагер – гръцкият министър-председател Алексис Ципрас, лидер на крайнолявата СИРИЗА.

Тактиката на Орбан в ЕС е да се превръща от обвиняем в обвинител, намирайки слабите места на съюза. Факт е, че той не успява да отсее икономическите имигранти от бежанците, които имат право на международна закрила. Факт е, че милиони кандидати за убежище остават в ЕС, години след като са получили отказ на молбите си. Факт са неуспехите в интеграцията, културните конфликти, терористичните нападения, страхът от тях – все реални проблеми на Европа, които сръчни популисти като Орбан умело експлоатират.

При това той не е в пълна изолация. Европейската народна партия, чийто член е “Фидес” се разграничи от него за смъртното наказание, но го подкрепи по всчики останали точки на пленарния дебат. Парламентарният ѝ лидер Манфред Вебер подчерта добрите макроикономически показатели на Унгария – растеж от 2,8% от БВП, безработица 7%, в сравнение с 11% преди.

Неуправляемият унгарец обаче е таралеж в гащите на европейските християндемократи. Той все повече се приближава да крайната десница и ги излага на сарказма на социалисти, либерали и зелени, че толерират "свой негодник" по партийна линия. В последните години за възстановяване на смъртното наказание публично е призовавала само една фигура, от която традиционните европейски партии се пазят като от прокажена - лидерката на крайнодесния Национален фронт във Франция Марин Льо Пен. Тя направи това след атентатите в Париж през януари. Срещу тази съпоставка най-силният аргумент на Вебер в защита на Орбан е да сочи "своите негодници" на другите партии в други държави-членки.

Дебатите за смъртното наказание и за миграцията са само последните две от дълъг списък предизвикателства, които Орбан отправи към Европа през последните си два от общо три мандата като министър-председател. Те включват посегателства върху независимостта на централната банка и на съдиите и върху свободата на медиите, за които Унгария стана обект на европейски процедури за нарушение през второто правителство на Орбан от 2010 до 2014 година.

Последваха сделките с Русия за разширяване на унгарската АЕЦ в Пакш и за “Южен поток”, които също разгневиха Брюксел. Орбан е редовен критик на европейските санкции срещу Русия, макар Унгария досега да не е посмяла да развали консесуса за тях в Съвета на министрите на ЕС. Той скандализира мнозина в Европа, с изявлението си, че изоставя либералната демокрация като “провален” модел и тръгва по пътя на Турция, Русия и Китай.

Член 7 от Договора на ЕС досега не е прилаган напълно към никоя от страните-членки. Съюзът заплаши с него Австрия през 2000 година, за да откаже покойния днес крайнодесен лидер Йорг Хайдер да стане министър-председател, след като партията му спечели общите избори. Хайдер се прочу с коментара си, че нацистите са били “почтени хора”.

Лишаването на държава от право на глас включва серия гласувания в Европейския съвет и Съвета на мистрите, които изискват общо съгласие както и одобрението на Европейския парламент. Не е абсолютно сигурно, че Брюксел би успял да накаже Орбан. Той може да намери съюзник в лицето на Камерън, който ще предоговаря отношенията на страната си с ЕС през тази и идната година. А и за да бъде открита процедурата по член 7, трябва първо унгарското  правителство да предприеме законодателни мерки, за да върне смъртното наказание – нещо, което Орбан едва ли ще си позволи. Той по-скоро ще настоява темата да не е табу за ЕС и той да я обсъжда. Това ще му позволява да стои в светлината на прожекторите и да печели точки – у дома и навън.

Брюксел обаче разполага с чувствителни  точки за натиск върху Унгария – както с лостовете на т.нар. Европейски семестър (цикъл на координация на бюджетните и икономически програми на държавите-членки), така и с еврофинансирането и с новия диалог за върховенството на закона, който също може да доведе до член 7.