Знам, че това звучи налудничаво, но какво ще стане, ако авторите и хората на изкуството не изливаха работата си във Фейсбук безплатно? Да, социалната мрежа постави тръбите, но това не означава, че водата е без пари. Съдържанието кара хората да гледат новинарския фийд на Фейсбук отново и отново, който пък е пълен с майсторски таргетирани реклами. Единственото, което получава творците в момента, е референтен трафик.

За някои бизнеси, създаващи съдържание, които се изхранват от реклами – като новинарските сайтове – тази сделка може да е приемлива. „Ню Йорк Таймс“ има специален отбор за продажби, които превръщат тези кликове в капитал. Но икономиката на новинарския фийд е брутална за някои творци.

Ако правиш филми или си фотограф, Фейсбук може лесно да погълне твоето съдържание, разпределяйки го в своята затворена градина без да споделя и част от печалбата. Само сега с Instant Articles Фейсбук дава на публикуващите по нещо, и то само в замяна на пълен хостинг на съдържанието в тяхната апликация. Разбира се, творците могат да се опитат да бойкотират Фейсбук, но социалната мрежа винаги ще има нечие друго съдържание, което да покаже. Или изпадаш, или се примиряваш.

Няколко услуги възникнаха с идеята да помогнат на създателите на съдържание да получат някакво заплащане директно от своите почитатели. Memberful и TinyPass правят създаването и настройването на метод за плащане и продаване на абонаменти много лесно. Друг още по-интересен примерѝ – Patreon позволява феновете да дарят определена стойност в долари на един творец всеки път, когато той публикува нещо ново – да речем, 1$ за всяка песен или видео.

Инвеститорите започват да вярват в тази алтернатива на стандартните лейбъли и другите междинни лица между творците и патроните, наливайки 17 милиона долара в Patreon. Kickstarted и Indiegogo (платформи за финансиране от фенове – бел.ред.) са вече огромни, но техният модел на един проект на човек не работи за творци, които имат нужда от продължително финансиране, за да публикуват редовно работата си.

Tugboat Yards.

До тази седмица, имаше още един играч в този нов пазар – Tugboat Yards. Системата бе подкрепена от престижни фондове като Greylock и Andreessen Horoqitz (венчър-капиталови фирми – бел. Ред.). Но тогава Фейсбук закупи/нае основателят Андрю Анкър и затвори Tugboat.

Анкър написа в своето изявление за изпукуването, че „ще се включим към продуктовия тийм на Фейсбук, за да работим върху медийни продукти като новини и видео. Първоначалната ни причина да започнем Tugboat – че нямаше платформа за менажиране на публиката за малките и средни издатели – важи три години по-късно. Развълнувани сме от възможността да работим за решаването на тези проблеми с много по-широк обхват във Фейсбук“.

В Tugboat, Анкър решаваше тези проблеми като позволяваше на издателите да продават абонаменти за ограничен достъп до определено съсъдржание, да създават магазини, и да поставят на сайтовете си дигитални буркани за бакшиши.

Във Фейсбук, подобни инструменти могат да достигнат огромно количество клиенти. На практика всеки човек и издател в интернет вече има акаунт, и познава каналът за дистрибуция на Фейсбук – новинарският фийд.

Има няколко начина, по които си представям, че Фейсбук може да подходи.

Първо, Анкър може просто да помогне на Фейсбук да разберат по-добре кои издатели имат нужда от помощ за монетизацията, и постепенно да изгради тези идеи във вече съществуващия продукт. Това може да включва подобряването на новия инструмент Instant Articles, превръщайки обикновените посетители във верни читатели. Изграждане на тази връзка на собствените им сайтове е нещо, което издателите са готови да жертват за по-добра скорост на зареждане. Анкър може да направи така, че те да не се чувстват, сякаш Фейсбук къса връзката между тях и публиката им.

По-агресивният метод е Фейсбук да създаде нови инструменти за монетизиране на съдържанието на издателите и творците, подобни на тези, достъпни за създателите на приложения в социалната мрежа. Ако Зукърбърг подаде ръка за монетизирането на трафика, това ще позволи на издателите повече методи освен просто директните реклами, и те могат да се чувстват комфортно с Фейсбук като канал за дистрибуция. Представете си начин за плащане, който е направен така, че да виждате кои ваши приятели са се абонирали, и части от прекрасното съдържание, до което те имат достъп и с което вие може да се сдобиете, ако си платите.

А ако Фейсбук наистина иска да приеме ролята на патрон, може да създаде пълноразмерен конкурент на Patreon, а и да стъпи на територията на нови творчески платформи като Vessel (услуга, която дава достъп до видеа на YouTube звезди преди публикуването им– бел.ред). Може би Фейсбук ще започне да предлага платени абонаменти за ексклузивен или ранен достъп до съдържание директно в социалната мрежа. Вместо да издирват ново съдържание от своите любими творци, патроните ще могат да виждат това, което са подкрепили финансово, директно в новинарския фийд.

Да позволяваш на Фейсбук да хоства снимките, видеата и статиите ти няма да звучи толкова страшно, ако това води до плащане от най-големите ти фенове.

Фейсбук е на мисия да погълне Интернет. Със своята нова мобилна система за плащане, бързо изграждащата се видео-инфраструктура, и Instant Articles, социалната мрежа положи лъскави нови тръби, които ще постигнат именно това. Да се постараят да плащат на тези, които ще вкарват съдържанието в тръбите ще е сигурен начин те да са винаги пълни.

 

Джош Констайн е редактор в технологичния аналитичен сайт Tech Crunch. Завършил е социална и киберсоциология в Станфорд. Оригиналната статия вижте тук.