ДАГМАР РЬОРЛИХ

От Киев до Чернобил се стига за час и половина път с автобус през местност, която става все по-пуста. На границата на 30-километровата забранена зона бди Божията майка.

След паспортен контрол се минава през брезови и елхови гори, покрай къщи развалини и през Чернобил – градчето, дало името на най-голямата досега ядрена катастрофа, жителите на което бяха евакуирани през 1986 г. Сега там живеят работници и инженери, работещи на двуседмични смени в зоната.

EBRD - Европейската банка за възстановяване и развитие, покани журналисти, които да напишат за хода на работата по разчистването.  Банката координира реализирането на проект – Shelter Implementation Plan, международно споразумение, целящо превръщането на Чернобил в екологично сигурен.

Тъй като Украйна не е в състояние сама да се пребори с последствията от аварията по съветски времена, с това споразумение през 1997 г. ЕС и САЩ й обещаха подкрепа. Става въпрос да се отстранят огромните количества течни отпадъци от времето, когато е работила Чернобилската АЕЦ, да се гарантира сигурност при съхраняването на горивните елементи от първи до трети блокове, но преди всичко да се изгради нова обвивка на саркофага, който е в окаяно състояние. Разходите възлизат на над 2 милиарда евро.

Минаваме през контролния пункт към 10-километровата зона. Там войници са изградили пост от чували с пясък. Заради конфликта на изток Украйна завиши степента на сигурност на АЕЦ, включително и за Чернобил.

Необявената война с Русия изисква жертви. Има убити, ранени, смята се, че броят на бежанците вътре в страната е един милион души. А войната струва пари, които Украйна няма. След години лошо управление на икономиката страната е пред банкрут. Намаляват се пенсиите, инфлацията експлодира. Чернобил не заема челно място сред проблемите за решаване.

При това саркофагът и в тридесетгодишнината след катастрофата не е сигурен. Да, засега е предотвратена непосредствената опасност от рухване на обвивката от 1986 г., строена набързо и под заплаха за живота на работниците.

Но под нея все още има 200 тона разтопено ядрено гориво и огромни количества радиоактивен прах. Ако саркофагът би рухнал, вятърът ще понесе този прах.

“Това не би бил локален проблем, той би засегнал и други държави”, заяви след посещение в Украйна Йохен Фласбарт, заместник министър в германското Министерство на околната среда.

Пътят ни минава покрай развалините на пети реактор. На 26 април 1986 г. той е бил в процес на изграждане. От тогава той ръждясва. Съветският съюз е имал колосални планове в Чернобил – трябвало да се первърне в най-голямата АЕЦ в света. Доколкото сега има строителни работи, те са по разчистването.

И до ден днешен се изполва изразът “най-големият в света”, като например за междинното депо ISF2 за съхраняване на горивните елементи на 1 до 3-и блокове.

«Там трябва да се съхрянават 21 000 горивни елемента, които сега се намират в несигурно при земетресения мокро хранилище. В ISF2 те ще се съхраняват през следващите 100 години и то сигурно», обяснява Андрей Савин, украинският главен инженер на проекта.

В действителност горивните елементи би трябвало вече да са в ISF2, но строителните работи още са в ход. Причината? Лошо планиране от страна на френската фирма «Фраматом», днешната «Арева». Експертизата й по състоянието на горивните елементи е била погрешна и планираната система за съхранение се е оказала несигурна.

Проблемите са станали ясни едва по време на строителството. «Фраматом/Арева» е изплатила компенсации, но години наред не е имало напредък в строителството. В крайна сметка то се поема от американската фирма «Холтек», но и тогава се бави подновяването на строителните дейности - до есента на 2014 г. Американците обяснили, че първо трябва да се решат технически проблеми. По време на размириците на Майдана в Киев «Холтек» изтегля работниците си от обекта.

Новата процедура е свързана и със завишаване на разходите. Остава открит въпросът за покриване на разликата. Европейската банка за възстановяване и развитие ще трябва да свика съвещание на кредиторите, както това стана в края на април заради допълнителните средства за продължаване изграждането на New Safe Confinement (NSC) -  новата обвивка на саркофага.

При 1,5 милиарда евро това е най-големият и най-скъпият проект на Shelter Implementation Plan.

Стоим пред огромен сребърен свод на цилиндрично съоръжение, стоманена  конструкция от външна и вътрешна обвивка, под която би имало място за парижката катедрала “Нотр Дам”. Това е най-голямото мобилно съоръжение, което някога е било градено. Под него през 2017 г. трябва да изчезне скапаният саркофаг.

От съображения за радиологична защита строителната площадка на свода се намира на около 300 метра от саркофага. Огромен напредък е, че работниците могат да се трудят нормално.

Когато през 2007 г. френският консорциум “Новарка” получи договора за изграждането на NSC (новата обвивка на саркофага), мястото се намираше точно до реактора и беше със силно ядрено замърсяване.

“Отстранихме над 120 000 тона радиокативен материали, всичко запечатахме с бетон”, обяснава Виктор Зализецкий, главен инженер на проекта от украинска страна.

В близост до саркофага работниците се трудят благодарение на високата и масивна бетонна стена, над която се вижда само част от покрива на саркофага и от нова вентилационна система.

Новата обвивка би следвало да издържа на възможно най-силни земетресения или торнадо. Тя трябва да предотвратява и проникването на дъждовна вода и сняг в реактора, както и изтичането отвътре на радиоактивен прах и радиация, в случай на рухване на саркофага, намиращ се под новата обвивка. Тя би следвало да устои в продължение на 100 години.

За да действа техниката, обвивката обаче трябва да се поддържа редовно, както това става на международна космическа станция. Проблемът е, че дефектна техника може да се подменя, но не и стоманениният свод. Ето защо най-големият враг на NSC е ръждата, обяснява Никола Кайе, мениджър на “Новарка”. Обикновено метални конструкции се пребоядисвали на няколко години, но в случая това не било възможно заради радиацията.

За да се избегне корозия, инженерите заложили на вентилационна система, която се управлява чрез компютри. Целта на вентилационната система е да не се допусне влажността на въздуха между външната и вътрешната обвивка да е над 40 на сто.

В момента под покрива на свода се извършват изолационни дейности. Мъжете, които монтират листове от въглеродна стомана, изолационни слоеве и мембрани от изкуствена материя, изглеждат като мравки.

Когато бъде инсталирано цялото техническо оборудване, металната конструкция ще тежи над 36 000 тона и по тефлонови релси ще бъде приплъзната над саркофага. След това сводовата конструкция ще бъде прикрепена херметично към саркофага с помощта на еластична мембрана.

“Това ще е истинско изпитание за отговорниците по защитата от радиация, тъй като специалистите ще трябва да работят точно над саркофага”, обяснява Никола Кайе.

Виктор Зализецкий насочва вниманието към шест шини, които вече са монтирани под покрива: “Още тази година към тях ще се прикрепят двата кулокрана, всеки от които може да вдига тежест от 50 тона. С тяхна помощ първо трябва да се отстранят застрашените от пропадане елементи на стария саркофаг.”

Открит е въпросът как ще се покрият разходите. Международният финансов ангажимент за Чернобил приключва през 2017 г. с техническото приемане на NSC. Изграждането на съоръжението и влизането в експлоатация е финансово подсигурено, но не и демонтажни дейности.

Има и други финансови проблеми. Според говорителя на Чернобил в бюджета не са заложени и средства за експлоатацията на депото за съхраняване на течните радиокативни отпадъци.

Рано или късно те трябва да бъдат окончателно депонирани, където и да е в Украйна. В противен случай те все някога ще бъдат изложени на капризите на времето и ще плъзнат из околната среда.

“Тогава със сигурност ще се знае, че ядрената катастрофа в Чернобил никога не е отминавала”, предупреждава мениджърът на Европейската банка за възстановяване и развитие Винс Новак.

Дагмар Рьорлих е завършила геология и геофизика. Тя е известна германска журналистка по въпросите на науката. Препечатваме репортажа й от Чернобил, публикуван във в. “Ди Велт”.