Юлия Тимошенко обяви официално, че ще се кандидатира за президент на Украйна на изборите, които ще се проведат на 25 май, съобщи ДПА.
Тимошенко е едно от лицата на Украйна пред света, но същевременно е изключително противоречива политическа фигура. 

Само преди няколко дни тя влезе във всички новини със скандален запис на разговор, в който нецензурно говори за събитията в Крим и обявява желанието си да прибегне към масово изтребление с ядрено оръжие на жителите на полуострова, гласували да се присъединят към Русия. Тимошенко не се притесни особено от записа, потвърди, че е имало подобен разговор, но отсече, че някои моменти в него са монтирани от руските служби. Желанието й да се кандидатира за президент само потвърждава липсата й на разкаяние за доста кръвожданите й позиции, съчетани с каруцарски език.

Дамата с плитките, както дълго време беше известна заради характерната си славянска прическа, има повече привърженици вън от страната, отколкото вътре в Украйна. Родена е през ноември 1960 г. в Днепропетровск. Петдесет години по-късно тя прави признание, че до 36-та си годишнина не й се е налагало да говори на украински. 

Тимошенко е с впечатляваща политическа кариера, изпълнена с върхове и спадове.

През 1991 г. Тимошенко създава (заедно със съпруга си Александър и още двама съдружници) "Украинската петролна корпорация", дружество, което снабдява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991 г. до 1995 г. Тя е генерален директор на дружеството. От 1995 г. до 1997 г. оглавява „Обединени енергийни системи на Украйна“, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. Тогава тя става известна като "газовата принцеса". Обвиняват я, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки. Твърди се, че Юлия Тимошенко натрупва внушително богатство между 1990 и 1998 г. Тя се превръща в един от важните олигарси на Украйна.

През 1996 г. газовата принцеса вече е изкушена да пробва силите си на ново поприще - политиката. Става член на Върховната Рада от Кировоградска област, като печели рекордните 92,3% от гласовете на избирателите си.  От края на декември 1999 г. до януари 2001 г. Тимошенко е заместник министър-председател, отговарящ за енергийната политика в правителството на Виктор Юшченко. Уволнена е от президента Леонид Кучма през януари 2001 г. след възникването на конфликт с олигарси в енергийния сектор. Скоро след това тя оглавява „Комитета за национално спасение“ и е една от движещите сили на движението "Украйна без Кучма".

Превръща се в лицето на Оранжевата революция през 2004 г. Тогава протестиращите се вдигат срещу избрания според тях с манипулации за президент Виктор Янукович. Те смятат, че правото е на страната на Виктор Юшченко. Тимошенко е на майдана (известен след последните събития като евромайдан) и подгрява народното недоволство със запомнящи се речи. Сред многото качества, които отличават газовата принцеса е и ораторската й дарба. Янукович е свален, след нови избори президент става Юшченко, а Тимошенко е наградена с поста на премиер. С прекъсвания тя е министър-председател  до 2010 г. През този период влиза в политически сблъсъци и с доскорошния си съюзник Юшченко.

През 2010 г. срещу нея започват съдебни разследвания, а през 2011 г. е хвърлена в затвора, където започва да излежава присъда от 7 години за превишаване на служебните си правомощия при сключването на договорите с Русия за доставка на газ през януари 2009 г.

Зад решетките, Тимошенко се оплакваше от влошено здраве, а международни лидери и правозащитни организации се надпреварваха да я защитават и се обявяваха за освобождаването й. В крайна сметка тя излезе на свобода след краха на режима на Виктор Янукович през февруари т.г., благодарение на протестиращите от евромайдана.

През 2005 г. сп. "Тайм" я нареди на трето място сред най-влиятелните жени в света, за Европа и САЩ тя е познато лице, нещо като любимка, заради антируските си позиции. Тимошенко обаче трудно вече може да олицетворява промяната, към която се стреми Украйна.