Едно от знаковите корупционни дела от последните години – това срещу шефа на столичната „Топлофикация“ вероятно ще бъде прекратено по давност. В скандала с Вальо Топлото се спомена за някакво тефтерче, а в банкова касета бяха открити пликове с пари с имена на политици. Самият Валентин Димитров тогава твърдеше, че „държи козове срещу много ВИП персони“.

В страна, в която „тефтерчетата“ са универсално средство за провеждане на (непублични) политики, новосъздадените антикорупционни органи и стратегии ще трябва да се справят с тежкото наследство на политическите и икономически зависимости на предшественици си и да се противопоставят на общественото недоверие в системите за превенция и контрол на корупцията. А и да дадат системен отговор на корупцията като системен проблем в България.

Специализирано звено за разследване на корупцията в рамките на прокуратурата, Национален съвет по антикорупционни политики и Национално бюро за предотвратяване на корупцията. Това са новите институции, които са натоварени да дадат отговор на европейските настоявания за резултати в борбата с корупцията, а и на обществените очаквания за реални реформи в сферата на върховенството на правото.

Тази серия от нови антикорупционни мерки ще трябва или спешно да даде решение на оголените през последните години обществено-политически проблеми: неправомерни влияния върху законодателството, сенчести отношения политика - бизнес, политическа намеса в работата на независими по дефиниция институции, фасадно обществено участие, псевдо-публичност, изборна корупция, необяснимо богатство… или за пореден път да капитулира пред статуквото.

От няколко месеца вече функционира Специализирано звено за разследване на корупцията в рамките на прокуратурата. Създадено със споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС, то е натоварено с очаквания да демонстрира резултати подобно на специализираната румънска антикорупционна прокуратура. Оставено е под прякото ръководство на главния прокурор и за момента работи при сериозно медийно и публично затъмнение. Дано обаче потайният начин на конституирането му да не остави трайни следи върху начина му на функциониране в бъдеще. Това звено е изправено и пред негласно състезание с румънските конкуренти. Румънската антикорупционна прокуратура само през миналата година е постигнала няколкостотин присъди, а наскоро откри разследване и срещу премиера Виктор Понта.

На този фон натискът за резултати от българските институции от страна на Европейската комисия ще се засили. Още от периода преди присъединяването Брюксел настоява за видимост на борбата с корупцията – поне дузина присъди на високопоставени политици като демонстрация за ангажираност на България с върховенството на правото. Цялостният дискурс на ЕК по темата винаги е свеждал борбата с корупцията до присъди по високите етажи на властта. Това е лайтмотивът и на редовните мониторингови доклади, в които практически липсва сериозен анализ на системните предпоставки за корупцията в българското общество.

Но дори и това частично и формално усилие за борба с корупцията едва ли ще се случи. Антикорупционните сили в лицето на Реформаторския блок сякаш се разединяват (показателно беше например изказването на Божидар Лукарски по повод посещението на Моника Маковей у нас). Самият Борисов ясно даде да се разбере, че не искаме политици да бъдат влачени из прокуратурата.

В хаоса на антикорупционните политики

В хаоса на антикорупционните мерки и инициативи, Национален съвет по антикорупционни политики ще координира разработването и актуализирането на проекти на стратегии и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Той ще следи изпълнението на приетите документи и ще организира независими външни оценки на изпълнението им. В България функционират над 40 органа за борба с корупцията. Това очевидно не е ефективен модел, така че окрупняване и по-добро координиране на задачите и функциите е повече от необходимо.

В отговор на една от основните препоръки на Европейската комисия от последния мониторингов доклад се предвижда създаване на Национално бюро за предотвратяване на корупцията. ЕК препоръча декларациите за имотното състояние, подавани от държавните служители да се използват по по-подходящ начин с цел да се установяват рисковите области и възможните случаи на незаконно обогатяване. То обединява Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, БОРКОР и звеното в Сметната палата, което проверява имуществените декларации на лицата на публична длъжност. Новото бюро ще трябва да преодолее тежкото наследство на имиджа на Комисията за конфликт на интереси. Освен скандалните тефтерчета на председателя й Филип Златанов, които показаха, че звеното е използвано за политически поръчки и разчистване на сметки, петчленната Комисия за конфликт на интереси беше оставена да работи на ръба на кворума със състав от трима души повече от година, като на практика всички нейни решения трябваше да се взимат с единодушие. Не по-малко проблематичен е и опитът на БОРКОР, посочен от европейските наблюдатели като добър пример за лоша институция – минимален резултат при максимум разход на средства.

Дали 1 +1 прави повече от 2?

Засега е трудно да се види как точно новото Национално бюро за предотвратяване на корупцията ще надскочи работата на сега действащите институции в сферата на контрола върху имуществото на публичните служители и конфликта на интереси. И към момента има достатъчно органи с контролни и разследващи правомощия в тези сфери, има Сметна палата, КПУКИ, НАП, ДАНС, има финансово разузнаване. Проблемът на тези системи за превенция на корупцията е в приложението на законодателството и в политическата намеса в тяхната работа, а не в законовите правомощия на съответните институции. Новото звено ще трябва да докаже с работата си дали ще бъде по-ефективно и по-независимо, а и по прозрачно.

Как обаче новосъздадените антикорупционните институции ще противодействат на корупционните проблеми в политическия процес далеч не е ясно. Проблеми като партийно финансиране, злоупотребите в рамките на изборния процес (отвъд купуването на гласове), лобизмът, сенчестите отношения политика-бизнес получават твърде малко аналитично внимание в антикорупционните мерки на правителството. Причините за това са на първо място в грешната интерпретация на проблема корупция. Традиционно проблемите на правовия ред в България се свеждат до отделни процедурни и кадрови дефицити – било елементи от устройството на съдебната власт, било дефекти в отделни закони, корупция у някои магистрати, процедурни слабости, липса на политическа воля и пр. Проблемът е, че всички тези разнородни обстоятелства създават илюзията, че тяхната механична сума е единствената причина за проблемите на съдебната системата. Всъщност в български условия проблеми, които се проявяват като правни, са в същината си обществено-структурни. Поради това опитите за реформа нямат шанс за успех, ако първо не бъдат разбрани причини за систематичния провал на реформите.

Така върху изходния структурен обществен проблем вторично се наслагва вредата от грешната му интерпретация – привиждане на промяната единствено като въпрос на воля и добронамереност. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че утвърдилото се на практика безалтернативно мислене на проблемите на политическата и гражданска публичност у нас единствено през призмата на частични финансови, кадрови, законови и процедурни дефицити вероятно е удобно за редица лица и кръгове в страната. Доколкото настоящото статукво устройва съвкупно и политическите елити на прехода, и свързаните с тях икономически интереси.

„Омекналата държава“ и демокрацията про-форма

Корупцията в България (а и в Югоизточна Европа) може да бъде разбрана само като систематично явление. Политическият процес в България не е трансмисия на публичен интерес от ефективни публични политики. Политическите играчи черпят ресурс от „омекналата държава” и поради това имат интерес 1.) да се запази колкото се може по-широк периметърът на зависимост от държавата (било пряко чрез намеса в различни сектори, или косвено – чрез трайно нереформиране на ключовите обществени сектори) и 2.) безотговорност на държавните институции и, следователно, безнаказаност за злоупотреба с власт. Въвеждането на процедурите на плуралистичната демокрация само по себе си не променя характера на държавната власт, ролята й на ключов посредник в живота на основната част от населението. Обратното, политическата импотентност на партиите, които не могат да предложат реални политически алтернативи, ги тласка към систематични опити за злоупотреба с държавните преразпределителни механизми. И по тази логика – не само към запазване, а към разширяване на държавните правомощия, но и запазване на псевдо-представителния начин на управление. Начин на управление, при който фундаментално важните за обществото решения не се вземат от публичните институции, а на съвсем друго място – частни клубове, масонски ложи, на чаша „турско кафе“, в кабинетите на знакови банкери…

Всички опити да се противодейства на корупцията чрез мерки за санкциониране на отделни „виновни лица“ – чрез контрол за невярна имуществена декларация или конфликт на интереси, не могат да променят характера на политическия живот в страната, докато не бъде разбрана връзката криминален бизнес – финансиране на политически проекти – икономическо покровителство – мрежови зависимости – лобизъм в съдебната система. Честите и непоследователни промени в нормативната рамка не са адекватен отговор на проблема с корупцията в България. Необходима е ясна визия за систематичния характер на корупцията и последователност в политиките за противодействие и превенция. Това означава преди всичко спазване на принципите за прозрачност и обективност във всички процедури по назначения на публични длъжности, публичност на резултатите от осъществяваните проверки, механизми за носене на отговорност за постигнатите (и непостигнати) резултати, въвеждане на утвърдените и международно признати стандарти и практики в най-чувствителните и рискови за корупция сфери (регионалните преброителни центрове по отношение на изборните нарушения, законодателното досие и публичните регистри в сферата на лобистката дейност, пактовете за почтеност, принципите за защита на whistleblowers - лицата, сигнализиращи за корупция).

Това са механизми за преодоляване на модела на непублични политики в България. Но те са механизми, тъкмо защото са систематични и държат сметка за системния характер на явлението корупция в общества като нашето. Без този модел да бъде разбран и осмислен – на ниво стратегически документи, нормативна рамка и процедури за приложението й, шансът за излизане от порочния кръг на модела на „тефтерчетата“ е твърде малък.

-----

* Линка Тонева е доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др.

Текстът е написан специално за Клуб Z, подзаглавието е на редакцията.