Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с „да“ за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят. Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да“ на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.

Данните са от национално представително проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено в периодa от 29 май до 4 юни сред 1010 пълнолетни български граждани в цялата страна. Те на практика повтарят вече позната картина. Агенцията публикува няколко пъти още в началото на миналата година изследвания – когато президентът Плевнелиев за първи път направи своите предложения.

На въпрос „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елементпри гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“ 56% от всички анкетираните твърдят, че биха участвали.

Над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори. "Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1, 5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели)", напомнят от "Галъп". Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар че не е сигурно, че прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) ще бъде достигнат дори и при това положение.

Мнение "по принцип"

Ог агенцията правят уговорката, че изследванията им до този момент са проведени в ситуация без особено активна кампания. Затова и регистрираните нагласи са по-скоро мнения „по принцип“. По тази причина представените тук резултати за отделните въпроси в референдума са сред всички запитани, а не само сред отговорилите, че биха участвали в референдум. Така се показва принципната структура на мненията сред обществото.

Ако за база вземем само заявилите, че ще гласуват в референдума, проличава, че противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват „против“, обясняват от "Галъп".

Във въпросите си към интервюираните „Галъп интернешънъл“ ползва формулировки, свързани със самите теми на референдума, без президентската институция да бъде изрично намесвана. Целта е да се получат (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента.

Без големи разлики в мненията при различните електорати

Може би и заради това не се забелязват драстични различия в мненията при различните електорати. Основните разлики между демографските групи идват от различията в образованието и свързаната с него информираност, интерес към темата и т. н. Сред най-младите (на възраст от 18 до 25 години) електронното гласуване получава подкрепата на около 60%, една пета са против. При най-възрастните (над 66 години) малко над една четвърт биха гласували „за“ на този въпрос.

Тестване  на задължителното гласуване

През април и май „Галъп интернешънъл“ тества и потенциалните ефекти от задължително гласуване. Респондентите бяха поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват или пък са заплашени от конкретна глоба (50 лв). Най-общо казано, около 8 - 10% от всички запитани преминават от категорията „няма да гласувам“ към различни партии. Гласовете се разпределят между различни партии и няма видимо облагодетелствани или губещи партии. Минимални са случаите, в които заявили, че ще гласуват, заявяват противоположното в хипотетичната ситуация на задължителни избори. 

И в двата тествани случая около 3 – 4% (на база всички запитани) продължават да казват, че няма да гласуват. А 6 – 7% (на база всички запитани) твърдят, че ще гласуват с невалидна бюлетина или ще задраскат всички.

Близо 20% на база всички запитани пък преминават от категорията „няма да гласувам“ към колебаещи се – изправени пред необходимостта от задължителен вот. Съвсем ориентировъчно, това са около и над милион пълнолетни българи. Това са хора, за които е изключително трудно да се предвиди какво всъщност биха направили в ситуация на задължително гласуване. Част от тях вероятно все пак не биха гласували, а част от тях ще решават в последния момент. Всичко зависи от конкретната санкция. Данните имат напълно хипотетична стойност. Само продължаващи изследвания и анализ могат да потвърдят или отхвърлят как ще се разпределят потенциалните гласове при задължително гласуване, обясняват от социологическата агенция.

Вот без хомот

На фона на данните на "Галъп", според които около 50 на сто биха приели да се глаусва задължително, Българското либертарианско общество започна кампания в социалните мрежи #‎ВотБезХомот‬.

"Включете се в кампанията на Българското либертарианско общество, като изпратите вашата снимка под надслов #ВотБезХомот на office@libsociety.org или директно на страницата ни във Facebook", призовават оттам.