Емир, Ал Джазира, газ, конференция, държавни глави, газ, посещение, министри, Световно първенство, Барселона, газ, Трайчо Трайков... Това са най-честите думи, с които медиите свързват малката държава в персийския залив Катар и нейната столица Доха.

Извън новините обаче остава атмосферата на града, който се развива с умопомрачителна скорост и където всичко крещи: Ужасно много пари!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изцяло нов център на града, над 50 небостъргачи, луксозни хотели и офиси на най-големите световни компании - всичко това е построено от работниците от Египет, Йордания, Пакистан, Индия, Шри Ланка..., които са почти три четвърти от все още не достигналото и 2 милиона души население.

Чуждестранните работници се очаква да станат още повече, защото голямото строителство за предстоящото домакинство на Световното първенство по футбол през 2022 г. все още не е започнало.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стадиони може и да няма, но Световната купа вече може да бъде ваша срещу няколко или пък няколко десетки евро, зависи от размера.

Още преди три години обаче е открита Държавната джамия (да, така се нарича официално) на името на Абдул Уахаб. Ако ви се струва познато, това е същият, от който тръгва течението Уахабизъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джамията разполага с подземен паркинг за 400 автомобила и надземен за още няколко хиляди. Има VIP зона и изпълнява едновременно функциите както на храм, така и на основна туристическа атракция на Доха. Като влезете в джамията, непременно вижте какво оставяте зад гърба си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Другото място, което няма как да пропуснете е крайбрежната алея Corniche - дълга е няколко километра и минава покрай двореца на емира, Музея на ислямското изкуство, най-големите банки и най-луксозните хотели. Удобна е и за велосипедисти, но такива в Доха няма да видите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Крайбрежната алея е и мястото, от където се открива най-пълна гледка към отсрещния край на залива с изникващите нови небостъргачи. На преден план е Музеят на ислямското изкуство. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вечер на същото място рибари продават улова си от Персийския залив. Преди да забогатеят рязко от добива на природен газ, катарците са разчитали основно на морето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Покрай светлините от небостъргачите и фаровете на огромните автомобили, може и да не забележите още нещо светещо. Да, в Доха и кошчетата за боклук светят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По тъмно е и времето за посещение на стария пазар Сук уакъф или "изправения пазар". Мястото е реновирано наскоро и за разлика от другите места в града, тук може да видите живи пешеходци. И местни, и туристи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Е, търговията не винаги върви и скучаещите продавачи са честа гледка. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Играчките обаче са нови - традиционните броеници са заменени от последни модели смартфони. Пусти сокаци се редуват с шумни кафенета и бръснарници, разбира се - обичайната социалне мрежа на Близкия изток.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нито миг покой не остава и за шивачите, които произвеждат традиционните облекла - бял тоб за мъжете и черна абая за жените. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На пръв поглед всички изглеждат еднакво облечени, но почти невидими орнаменти и различните материи правят дрехите толкова различни, че цените им започват от двайсетина евро, а горна граница на практика няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пробването става навсякъде - ако има място в магазинчето, може и вътре. Ако няма, тогава отвън. Това не важи обаче за жените, чиято основна цел, на пръв поглед, е да изчезнат колкото се може по-бързо. А вероятно изобщо не им се тръгва от пазара.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако сте гледали "Лорънс Арабски", няма как да не забележите подобна на неговата униформа. Вероятно някой си ги купува, след като се продават.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но окаченото по манекените е само малка част от въоръжението, което може да си купите тук. Разбира се, че всичко това са сувенири, но... сабята си е сабя все пак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазарът не е само за туристи. Наред с оръжията, тук са окачени и всякакви домакински съдове. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А да ви трябва нов маркуч?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За десерт е време да погледнем сладкарските работилници. Навън може да е горещо, но вътре е още по-горещо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А на някои продължава да им е много скучно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И да не забравим къде сме - от стената ни гледат портретите на шейха Тамим бин Халифа Ал Тани и баща му Хамад бин Халифа ал Тани.