Днес в Брюксел се решава бъдещето на Гърция в Еврозоната. Алтернативите са страната да се споразумее с институциите - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - да подновят програмата за спасителни заеми срещу реформи, или да не се споразумее и да се запъти към фалит и напускане на общата валута.

Кое от двете ще се случи, ще знаем след среща на върха на 19-те държави от Еврозоната, която трябва да започне в 20 часа българско време. Преди нея обаче са планирани интензивни приготовления. Тази сутрин се срещат председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, изпълнителната директока на МВФ Кристин Лагард, председателят на ЕЦБ Марио Драги и гръцият премиер Алексис Ципрас.

Снощи неговото левичарско правителство изпрати ново предложение до институциите как ще постигне исканото от тях намаляване на разходите си с 1,8 милиарда евро (1% от БВП), за да заслужи освобожаване на замразения от миналия август последен транш от 7,2 милиарда евро от сегашния спасителен заем. Без него Гърция няма пари да направи следващата вноска от 1,6 милиарда евро дължима към МВФ на 30 юни, датата, на която сегашната ѝ програма приключва и парите за финансова подкрепа трябва да се върнат в спасителния фонд на Еврозоната.

Мартин Зелмайр, шеф на кабинета на Юнкер, съобщи на английски в социалната мрежа "Туитър" тази сутрин, че новото гръцко предложение е "добра основа за напредък", докато на родния си немски го сравни с "раждане с форцепс".

Малко след петимата лидери на извънредна среща се събира Еврогрупата, която се състои от финансовите министри от Еврозоната. Те трябва да подготвят основата за дискусията на националните лидери тази вечер.

До миналия петък ябълки на раздора между Гърция и иституциите оставаха фискални мерки, с които Ципрас не иска да се ангажира, защото противоречат на предизборното му обещание да сложи край на строгия режим на икономии. Те включваха намаляванес 1 процентен пункт на разходите за пенсии, които сега са равни на 16 на сто от държавните разходи (относително една от най-скъпите пенсионни системи в Еврозоната), още толкова допълнителни приходи от повишаване на диференцираните ставки на ДДС и мерки за либерализация на пазара на труда.

Ако поиска ново стягане на коланите, за да спаси страната си от фалит, Ципрас рискува да изгуби парламентарното си мнозинство. Неговата партия, крайнолявата СИРИЗА има 149 от общо 300 места в парламента и управлява в коалиция с дясната евроскептична формация на "Независимите гърци". Тяхното мнозинство не е стабилно заради разнородния състав на СИРИЗА - бивша коалиция от леви фракции. Най-радикалната част от парламентарна ѝ група може да се обяви против споразумение, което превминава, очертани от нея "червени линии". В такъв случай Ципрас може да спаси страната си само с помощта на две по-малки опозиционни партии - лявоцентристката ПАСОК и либералната "Потами", докато дясната "Нова демокрация" се въздържи. Това обаче би означавало след това той да бъде принуден да свика предсрочни избори. 

Досега Ципрас се опитваше срещу трудните отстъпки да извоюва ангажимент от институциите да опростят или поне да разсрочат още гръцки дълг. Преди три години частните кредитори на страната опростиха над 100 милиарда от него. Институциите обаче са непреклонни, че разговори по дълга могат да се водят само след успешно приключване на сегашната програма, която предполага последно финансово усилие за 11-те милиона гърци, вече измъчени от шест години бюджетна строгост, рецесия и 25% безработица. В началото на годината страната имаше за първи път от началото на кризата си перспектива за растеж от 2,5% от БВП, но тя се стопи заради неуспеха на преговорите.

Макар обстановката в Гърция да е спокойна и социологическите прогнози да сочат, че СИРИЗА все още е първа политическа сила при евентуални избори (35% от гласовете), хората масово теглят парите си от банките, показвайки нарастваща тревожност от евентуален окончателен провал на преговорите и дефолт на страната. ЕЦБ, чийто Управителен съвет също се очаква да заседава днес, в петък рязко увеличи извънредната ликвидна подкрепа за гръцките банки, от които изтекоха спестявания за 4 милиарда евро през последната работна седмица.

Евентуален дефолт на Гърция би тласнал нея, Еврозоната и ЕС като цяло в некартографирана територия - икономически, правно и политически. Атина би се видяла принудена да се върне към бившата си валута, драхмата, с девалвация спрямо еврото. Това може да стимулира износа, но ще означава и ново рязко обедняване на гърците, които внасят 85% от потреблението си. Гръцките държавни облигации не биха могли повече да служат като залог пред ЕЦБ и оттук би се наложило тя да спре ликвидната подкрепа за гърцките банки, налагайки тяхното затваряне или поне ограничаване на достъпа на вложителите до парите им. Очакваната реакция на международните финансови пазари би била да скочат разходите по дълговете на други рискови държави от еврото като Италия.Това ще е ново изпитание за Еврозоната, макар със спасителния си фонд и банковия си съюз тя да е по-подготвена за него отколкото преди три-четири години. Тежък удар би понесла репутацията на еврото и на ЕС като цяло. Излизането на страна би поставило под въпрос необратимостта на интеграцията предвидена в договора на ЕС. Възникнал би правен казус може ли Гърция да остане в ЕС, ако напусне еврото.