Под натиска на обвиненията, че не искат да облекчат правилата за свикване и праговете за валидност на референдумите днес от ГЕРБ се коригираха и предложиха нови текстове в закона, с които свалиха прага за валидност, както и броя на подписите, с които народното събрание се задължава да произведе допитване. Това стана на извънредно заседание на правната комисия, която гледа на второ четене предложенията за изменения в зкаона за референдумите.
Както Клуб Z писа преди две седмици депутатите на ГЕРБ и ДПС отхвърлиха всички предложения за подписите и прага и така днес трябваше да се гледа в комисия само варианта на ГЕРБ, според който в референдума вече могат да участват и българите в чужбина, а на президента се вменява да насрочи избори 2 в 1, когато в една и съща година освен допитване до народа има и някакъв друг вид вот.
По принцип няма практика текстове, които са били отхвърлени на първо четене в зала, да бъдат предлагани отново в комисия. За това и половината от днешното заседание на депутатите от правната комисия отиде, за да спорят допустимо ли е или не отново да се гледат предложения, свързано с праговете и с броя подписи. Такива предложения бяха направени депутатите от АБВ, Георги Кадиев от БСП и Патриотичния фронт. След дълги дебати, при които очаквано против бе Четин Казак от ДПС, все пак бе прието, че новите предложения са допустими.
Така по предложение на ГЕРБ народните избаници гласуваха изменение, според което народното събнрание се задължава да свика допитване при 400 000 подписа. Това е със 100 000 по-малко от сегашния текст. Имаше предложения и за по-малко подписи, но те бяха отхвърлени.
След приемането на текста Четин Казак изригна:
"Не може 400 000 български граждани да си присвояват правото на Народното събрание да реши ще има ли референдум или не".
Народните избраници поспориха доста и по друго предложение на ГЕРБ - референдумите, които съвпадат с някакъв вид избор през дадената година да се обвържат с него. Против отново бе Казак.
Предложението гласи конкретно: когато допитването се провежда заедно с избори за евродепутати или народни представители то въпросът на референдума се счита за приет, ако с да са отговорили повече от половината от действителните гласове в страната и в чужбина. При референдум, който се произвежда заедно с президентския вот правилото ще е същото, като се взимат гласовете от първи тур. При местните избори, при които българите в чужбина не могат да гласуват, отново ще действа същия принцип, но ще се сумират гласовете, дадени за референдума в страната и зад граница.
"Не може да има различни прагове. Тогава по-хитрите ще изчакат да дойдат европейските избори и тогава ще инициират подписка", мотивира несъгласието си с тези текстове Казак.
Обикновено на изборите за евродепутати активността е много ниска и така и прагът за референдума, който се провежда заедно с тях, ще е малък.
В случаите в които допитването до народа не съвпада с някакъв вид избори депутатите приеха прагът за валидност да падне. Въпросът на референдума ще се счита одобрен, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права и с "да" са отговорили повече от половината от тях. Това означава че, референдумът ще е валиден ако с "да" са отговорили около 1,3 млн. българи, тъй като към момента 40% от имащите право на глас са около 2,6 млн. души.
На настояването на представители на неправителствения сектор праговете изобщо да паднат, а подписката да се намали още по-драстично, тъй като за НПО-тата било непосилно да съберат 400 000 подписа без партийна подкрепа председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) отговори:
"Ако падне прагът това означава, че Народното събрание трябва да се занимава само с въпроси от тип на "обичате ли Йосиф Кобзон".
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни