Най-много деца в приемни семейства има в Шумен, най-малко - в Кърджали

Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл" за състоянието на приемната грижа, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на Мтел.

Българите биха станали приемни родители, ако:

• Имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома (41,2%)
• Детето няма заболяване или увреждания (33%) и е без трудности в поведението (23,3%)
• Бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31,7%) и неговия етнос (27,2%)
• Определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство (11,2%)

Българите знаят какво е приемна грижа, показва социологическото проучване. Близо 70 процента от българите свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в семейство. 37 на сто от сънародниците ни са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данни от изследването, представени от Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.

Към края на март 2015 година у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са само 63. Близо 600 са приемните родители без деца, като най-много са в област Пазарджик (46). 446 приемни семейства са заличени от регистрите, като причините са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за „несправили се“.

Какви са децата и семействата - профил

Малки момичета от български произход, между 2 и 5 -годишни, са основно децата в приемна грижа, показват наблюденията на Националната асоциация за приемна грижа. 2 от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход, а все повече деца идват от домовете на собствените си родители. Причините -  насилие в семейството, липса на грижи и бедност.

Традиционно семейство, с двама партньори, между 40 и 50 години, завършили средно образование и отгледали поне едно дете – това е профилът на приемните семейства в България. Водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.

Проблемите

Масово приемните родители у нас се сблъскват с лошото и административно отношение на социалните работници към тях. За голяма част от приемните родители тревожно е и отношението на обществото към децата от ромски произход, както и неспособността на училищата и детските градини да работят с деца, живели в домове или в насилие. Липсата на социални услуги за навършващите пълнолетие и напускащите системата за закрила на децата също е сред проблемите, които поставят приемните родители. Повечето от тях не са склонни да се грижат за деца с увреждания, заради липсата на социална и здравна подкрепа. Все повече приемни родители посочват, че при настаняването на деца при тях те не получават цялата медицинска информация за заболяванията. По този начин много трудно се откриват заболявания, а за други започва късно лечение.

Сключването на граждански договори от страна на общините с приемните родители продължава да се посочва като проблем за развитието на приемната грижа. Националната асоциация за приемна грижа предлага да се приложи режима на трудов договор за надомна работа. В същото време е необходимо да се завиши качеството на приемната грижа и да се въведе професионализация – тоест, да се специализират семейства, които да се грижат за деца с увреждания, новородени, деца в конфликт със закона, както и за непълнолетни родилки с бебетата им.