British Steel се казва албумът с онази песен, която като че ли човечеството няма да се умори да слуша до последния си ден - Breaking the Law. Когато дойде Апокалипсисът, ще завари все някой някъде да клати глава на нея...

Може би затова Бирмингам се донесе в София с цялата си металургична мощ миналата нощ. Хеви метъл институцията „Джудас Прийст“ напълни повече от доволно „Арена Армеец“ точно в часовете преди хипари и други миролюбци да започнат да си пеят „Джулай морнинг“, затъкнали цветя в пушките някъде по морето.

На третия си концерт в София британските титани избраха желязна тактика, толкова миролюбива, колкото е един танк "Ейбръмс" например. На видеостената отзад се прожектираха обложките от „скромната“ им дискография от 17 албума (ако не броим концертните). Може би затова пиршеството бе пълно. То включваше от съвсем миналогодишни неща от Redeemer of Souls до потресаващи класики за старата школа - Hell Bent For Leather или Beyond the Realms of Death, доплували до днес от мътните хипарски води на 1970-те.

Първи бяха германците от „Хелоуин“, които съвсем чинно изтракаха най-големите си класики с точността на биели на 12-цилиндров „Мерцедес“. Започнаха в 20.03 ч и завършиха в 21.03 ч. Какво да говорим...

Германците "Хелоуин".

Това даде възможност на Роб Халфорд, Глен Типтън и Ко (включително този луд-луд Скот Травис!) да излязат прецизно в 21.30. След което 90 минути ни замотаваха главите от обложка на обложка и от стъпка на стъпка - как двете думи "хеви" и "метъл" изплуват от първичната супа на хард, арт рока и други компоненти.

Публиката... Има ли нужда от коментар?

Имаше си мотор на сцената, имаше си Роб Халфорд с кожен шлифер като на инспектор Дюдю и стоманен глас като на... Роб Халфорд.

И да, човечеството никога няма да се умори да слуша онази песен, с която всеки китарст е започнал – да-да-дам-да-дам-дам-да-дам дам...