БЕРНД РИГЕРТ

Последният ход на гръцкия премиер - искането за кредит в последната секунда - е прозрачна предизборна маневра. Часове преди да изтече отхвърлената от него втора помощна програма за Гърция, Алексис Ципрас поиска трета от кредиторите, които той смята най-вече за финансови палачи. Къде обаче е логиката с третия пакет?

Ципрас е напълно наясно, че еврогрупата не може за броени часове да одобри подобно внезапно искане. Но пък с него сякаш иска да убеди гърците, че се е борил до последния момент. Дали те наистина са толкова наивни, че да му се вържат? Това ще стане ясно на предстоящия тази неделя референдум. Междувременно става все по-ясно, че Ципрас не може да разчита на това, че гърците ще кажат "не" на Европа, както той се надява. Само така могат да се тълкуват намеците за възможна отмяна или отлагане на референдума за по-късна дата.

Гърция остана сама

Брюксел изгуби надежда, че все още може да се разбере с правителството на Ципрас. Ръководството на ЕС и европейските лидери открито призовават гърците в неделя да гласуват с "да". Ако Ципрас се провали и ако у него е останало поне мъничко чувство за отговорност, той ще трябва да си подаде оставката.

За пръв път от пет години насам Гърция остава сега без финансова помощ отвън. Страната няма достъп до частните финансови пазари и зависи изцяло от Европейската централна банка (ЕЦБ), която само след броени дни вероятно ще спре спасителните заеми за гръцките банки. След като Атина не спази срока на падежа за плащане към Международния валутен фонд (МВФ), държавният фалит и излизането на страната от еврозоната са вече само въпрос на време.

В тази драматична за страната ситуация, гръцкият премиер очевидно си няма друга по-важна работа от това да се подиграва арогантно на европейците. В телевизионно интервю той заяви, че Гърция дължи само на ЕЦБ 120 милиарда евро, но "грекситът" щял да струва много по-скъпо на донорите и затова Гърция никога нямало да излезе от еврозоната. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис дори заплашва да съди ЕС и ЕЦБ, ако те спрат парите за Гърция. Та това е смешно! С неговата катастрофална политика самият финансов министър тласна страната си към "грексит". Негови са думите "и без друго сме фалирали" и "не можем да се справим с данъците".

Никой не принуждава Гърция да задлъжнява

Ляворадикалният експеримент се провали, а сметката ще трябва да платят, за жалост, обикновените гърци. Донорите ще преглътнат някак непокритите дългове и ще понесат отсрочването. Плащанията по отпуснатите заеми в рамките на спасителния чадър и без друго трябва да започнат чак след 30 години. Никой не иска да унижава Гърция или да ѝ отнема независимостта, както полемично твърдят СИРИЗА и деснорадикалните ѝ коалиционни партньори. Гърция не е заставена да приема помощ, но щом не иска да я приеме, ще трябва да се оправя без чужди заеми - напълно суверенно, напълно самостоятелно. С европейската солидарност и европейската интеграция всичко това отдавна няма нищо общо.

Сега можем да се надяваме само на ново начало след референдума. Или пък да очакваме, че Гърция ще излезе от еврозоната. Демократичният референдум, народният вот е легитимно средство. И то не само в Гърция. Попитах наскоро политик от партията СИРИЗА смята ли, че германци, финландци, испанци и много други също би следвало да гласуват на референдум дали са съгласни да продължат да финансират Гърция. "Не" - гласеше отговорът. Твърде странно разбиране за демокрация, щом една страна е по-важна от 18 други в еврогрупата. Така просто не става.

Коментарът е от Дойче веле.