Елена Николаевна Батурина е най-богата рускиня със състояние, изчислявано на 4 милиарда долара. Тя и съпругът й, някогашният легендарен кмет на Москва Юрий Лужков, избягаха в Лондон, след като Лужков бе свален от власт през септември 2010 г. и надвисна заплаха от арест и съд по обвинение в корупция и злоупотреба с власт.

“Да вземеш интервю от Батурина е все едно шефът на руското разузнаване да говори открито пред журналисти. За “Шпигел” бизнес дамата отдели час и половина за първото интервю след свалянето на съпруга й от власт.”

Това посочват Валтер Майр и Матиас Шеп по повод интервюто, взето от тях от Батурина и публикувано в днешния брой на списанието. Двамата журнаристи са разговаряли с Батурина в хотел “Булгари” в Милано. Тя е долетяла от Лондон в качеството си на специален посланик на международното изложение “Експо”, което се провежда в северноиталианската метрополия.

Предлагаме ви интервюто със съкращения.

- Елена Николаевна, вие сте единствената жена милиардерка в Русия. За десет години нито една друга рускиня не успя да влезе в тази лига. Всъщност и в руската политика само мъже имат думата. Защо?
- Може би ние жените просто не сме толкова амбициозни. Може пък да не трябва постоянно да се самодоказваме. Това се отнася и до мен.

Батурина пояснява, че през 90-те години на миналия век на два пъти са я канили на висока позиция в Националния съвет по сигурността, но и двата пъти е отказвала, предпочитайки да ражда и да си гледа децата.

- Придавате си доста безобиден образ. При липса на всякаква амбиция едва ли бихте натрупали състояние, изчислявано на 4 милиарда долара.
- Единственото, което се опитвам да правя, е да осъществя това, което ме интересува.
- Бракът ви с Юрий Лужков, който беше кмет на Москва от 1992 до 2010 г., се смята като база за вашия икономически успех. Убитият наскоро опозиционен лидер Борис Немцов публично ви обвиняваше със съпруга ви в шуробаджанащина.
- Немцов лъжеше. Дадох го на съд. Съдът призна правото му на лично мнение, но не и обвиненията. Интересно е следното: докато съпругът ми беше кмет на Москва, печелехме всички съдебни дела, а след оттеглянето му започнахме да губим. Така е при руската правосъдна система.
- Как толкова много забогатяхте?
- Тогава икономическото положение беше изгодно и аз взех поредица правилни решения. Например купих акции от “Газпром”. За година и половина стойността им нарастна триктратно. Късмет.
- Това може и да е така. Вие обаче сама признахте, че сте плащала подкупи.
- Имах предвид само следното: не бива да се мисли, че в Русия е имало човек, който да не е давал подкуп. Действах така, както тогава цялата икономика функционираше. Ако подкупваме медицинска сестра, за да ни обърне по-бързо внимание, това също е корупция. Ако искаме да изкореним корупцията, трябва да започнем от такива дреболии и от нас самите. В началото на 90-те години на миналия век, след разпада на Съветския съюз, игралното поле беше празно и всичко беше възможно. Много предприятия, които тогава бяха създадени, днес са големи международни концерни.
- Беше часът на раждането на олигарсите. Но руската икономика е тясно обвързана с властимащите в Кремъл. Какво се промени за предприемачите в Русия на Путин в сравнение с епохата на Елцин?
- През 90-те години водещите в икономиката владееха политиката и окупираха коридорите на властта.
- Тоест те до известна степен определяха президента. При Путин стана така, че президентът определя олигарсите.
- За жалост след 2000 г. стана така, че се издигнаха предприемачи, на които държавата осигураваше поръчки. Това вече не е никакво предприемачество.
- Какво е по-доброто за Русия – господство на олигарсите или на президента?
- Тогава не ми харесваше, че олигарсите обсебиха властта. Ако държавата не очертае граници, предприемачите бързо могат да деградират до гангстери. Такава е човешката природа. И обратното – ако политиката прекалено много се меси в икономиката, то това също е напълно погрешно. Държавата никога не е била добър предприемач, няма и да бъде.
- Какво бихте си пожелали?
- Русия се нуждае от нормална и здравословна хармония между политика и икономика. Всеки трябва да се грижи за собствените си дела. Политиците да правят политика, а предприемачите бизнес. Това ясно трябва да се разграничава.
- Защо урбулешката напуснахте Русия, след като съпругът ви през сепетмври 2010 г. беше свален от власт?
- Тогава съпругът ми отказа подкрепа за тогавашния президент Дмитрий Медведев за негов втори мандат. Медведев си отмъсти, като свали от власт съпруга ми. Толкова банални бяха нещата.
- Медведев е искал втори президентски мандат? Не сме и подозирали такъв комплот на послушния Медведев срещу издигналия го Путин.

Барутина отказва да дава политически оценки.

Тя се връща към собствените си дела и признава, че след 2008 г. е загубила три четвърти от състоянието си, както твърди и “Форбс”. Единственото, което имала сега в Русия, бил само един хотел в Санкт Петербург. Тя била  принудана да продаде фирмата си “Интеко” за 1,2 милиарда долара – далеч под пазарната цена от 3,7 милиарда долара. В случая Батурина съзира и дългата ръка на Медведев, който имал свои бизнес интереси. Тя не можела да си обясни и защо той все още е премиер на Русия, след като е съсипал икономиката на страната. Според нея изобщо не било вярно, че това се дължало на падането на цените на нефта и на наложените от Запада санкции.

На въпрос какво трябва да се промени, Батурина отговаря:

“Не на последно място икономиката е наука. Ако държавата създаде добри рамкови условия, инвеститорите идват. Който обаче създава препятствия и облагодетелства приятелите си с поръчки, както е днес, прогонва капитала от страната. Към това трябва да прибавим и факта, че за жалост в Русия все още доминира монетаризмът. Когато през декември м. г. Националната банка вдигна лихвения процент на 17 на сто, много фирми бяха с единия крак в гроба.”

Запитана какво все още я свързва с Русия, Батурина отговаря:

“Връщам се почти всеки месец. Никога не съм забравяла произхода си. Започнах работа в московския приборостроителен завод, където и родителите ми са си изкарвали прехраната. Не се срамувам от корените си.”

А как би реагирала, ако й предложат висок политически пост в Русия?

Отговорът е лаконичен:

“Зависи кой прави предложението.”