За съжаление, горчивата чаша на гърците още се пълни. Те в момента едва започват да отпиват от нея, но дъното е все още далеч, защото е възможно да ги затисне истинска лавина от социални проблеми.

При всички положения, независимо от скърцането със зъби, Гърция ще преживее много тежка пенсионна реформа. Системата, която съществува в момента, просто няма как да издържи.

Огромните възможности за ранно пенсиониране, липсата на връзка между платените осигуровки и размера на пенсиите, тези неща няма да останат. Има и много голям риск от трудноуправляема инфлация, което ще доведе до промяна в стандарта на живот, и то за години напред. Което ще означава, че на много тежък натиск ще бъде подложена и системата им за социално подпомагане. Това заявява пред "24 часа" бившият социален министър Иван Нейков, който е председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика.

"Кризата води естествено и до отлив на инвестиции и инвеститори, което неизбежно ще доведе до проблеми на пазара на труда, което пък отново ще увеличи натиска върху социалните системи, за да бъдат подпомагани хората. Изследванията, които бяха подготвени в Солун от Европейската агенция за професионално обучение и образование, показват, че изходът от кризата е свързан с промяна на квалификацията на работната ръка. Тоест работодателите все повече ще търсят висококвалифицирани работници дори за нискоквалифицирана работа. Това означава пък натиск върху системата за образование в Гърция. Така че можем само да им стискаме палци на гърците, защото се задава един циклон, за който не зная дали са готови", добави Нейков.

Според него, Гърция може да бъде наречена втората България заради големия брой български граждани, които си вадят хляба там.

"Вече никой не знае колко стотин хиляди са работещите в Гърция българи. Историята на българската миграция в последните 25 години показва, че когато една икономика изпадне в криза, първите работници, на които се показва вратата, са именно чуждестранните. И сега има реален риск десетки хиляди от българите в Гърция да загубят работата си, ако се развият мрачните сценарии за съдбата на гръцката икономика. Ако са верни разчетите на макроикономистите, че в следващите 6 месеца можем да очакваме 5-7% свиване на гръцката икономика, то ние трябва наесен да сме готови да очакваме много хора, които от Гърция ще се завърнат в България. Връщайки се в България, те ще престанат да бъдат донори на пари за своите семейства, а и за българската икономика. Което ще означава, че можем да сме свидетели на известно намаляване на валутните приходи на България, които според БНБ в някои моменти дори надхвърлят преките чуждестранни инвестиции", коментира Нейков.

Според него, преките ефекти в социалната сфера ще бъдат поне два. Единият е, че тези хора ще се окажат неподготвени за българския пазар на труда. В България не се предлагат такива работни места, на каквито те са работили с години в Гърция. Освен това въпреки положителната тенденция официалната безработица в България все още е над 10%. Ако прибавим и тези 180 хил. отчаяни хора, които не се регистрират в бюрата по труда, безработицата ще надхвърли 15-16%. Тоест пазарът на труда в момента няма капацитета да приеме хиляди нови хора, които търсят работа.

Другият пряк ефект е, че тези хора в голямата си част ще се влеят в сивата икономика. Защото за дългите години работа в Гърция те са натрупали нелоши умения и добра трудова дисциплина, но нямат официално признание за своите умения. А белият пазар на труда иска документи. Непреките ефекти са по-трудни за изчисление. При всички положения в един момент, вероятно в началото или средата на зимния период, тези хора ще поискат социални помощи, защото са останали без работа, без възможности за отопление и т.н. А всъщност бюджетът на системата за социално подпомагане въобще не е готов за такава вълна от искания и очаквания към него, подчерта Иван Нейков.