Article_top

Клуб Z

Докладът на т.нар Комисия за източването на Корпоративна търговска банка вече е факт - в късни доби снощи той беше публикуван на закътано място на сайта на Народното събрание.

Ако очаквате сензации, ще бъдете разочаровани. Ако очаквате имената на вложители с преференциални лихви и списък на тези, които са направели цесии, също ще останете разочаровани. Няма да ги откриете. Няма да видите нито веднъж и името на депутата от ДПС Делян Пеевски, когото самият Цветан Василев определи като свой бивш съдружник. 

151-страничният доклад е публикуван на сайта на парламента, като документът е сканиран от хартиен носител в .pdf формат, който сериозно затруднява работата с него. Вместо да бъде разпространен в електронен формат, който да позволява работата с него. Заедно с него са публикувани и 236-страничен списък с кредитните досиета на свързани с банката фирми, както и 151 страници с различни доклади на надзорните институции, които те са предоставили на председателстваната от депутатката Десислава Атанасова (ГЕРБ) временна комисия. (трите документа може да откриете най-отдолу).

Да, потвърдено е, че КТБ е действала като "пирамида" - нещо, което отдавна е известно на обществото. Била е "лична касичка" на председателя на надзорния си съвет и основен собственик Цветан Василев. Раздавала е щедро кредити на свързани фирми без обезпечения. И всичко това - пред очите на държавните структури, които е трябвало да отговарят за национална и финансова сигурност - БНБ и ДАНС.

Ето и мнението на комисията за това каква работа е свършила БНБ:

Комисията счита, че БНБ не е изпълнявала ефективно своите надзорни и контролни функции спрямо КТБ. Стотици милиони лева кредити са отпускани от КТБ на фирми с фиктивна или нулева стопанска дейност, с липсващи реални гаранции за получаваните кредити, множество кредитополучатели, регистрирани на един и същ адрес, фирми, "преотстъпващи" в същия ден получени кредити за милиони евро на други фирми и физически лица. Комисията не получи задоволително обяснение от представителите на БНБ защо не са реагирали на редицадруги твърде необичайни за нормалната банкова практика факти като феноменален ръст на активите на КТБ, предлагането на лихви по депозитите далеч над пазарната лихва, изключително високия процент на предоговаряни кредити.

Установените от събраните данни на квестори, одиторски компании и синдици стойност на необезпечените кредити категорично доказва, че не става дума за липса на професионализъм от страна на надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източването на банката.

За ДАНС изводите са аналогични:

По същество за целия разглеждан период ДАНС не е установила нито едно от многобройните нарушения на банковата практика от страна на КТБ. Агенцията не е осигурила никакви собствени източници на информация. По същество нейната дейност се е ограничавала до разглеждане и преразказ на официални доклади на БНБ, общодостъпни в интернет.
Показателно е, че в годишния доклад на ДАНС от 2013 г., не фигурира нито дума за КТБ, липсва дори нейната абревиатура.
По същество ДАНС в продължение на години не е направила абсолютно нищо за предотвратяване на източването на КТБ, не е предупредила държавното ръководство за осъществяването на престъпления в размер на милиарди лева.
Допуснато е придобиване на ключови за националната сигурност търговски дружества от компании с неясен собственик чрез серия от необезпечени кредити на огромна стойност между офшорни дружества. По този начин са създадени както преки рискове за националната сигурност, така и рискове за финансовата система на държавата.

Какво може да се види от доклада, с което до сега публиката не е запознавана покрай потока от информация, който се лееше през последната година, а и преди това?

Новото е, че за първи път пред обществото ДАНС огласява сигнали до службите и проверки, свързани с ексбанкера Цветан Василев. През годините не са били малко, по някои от тях е събирана с години информация, но нито една от тях не е довела до започване на някакво съдебно производство срещу Василев или други свързани с него фирми. Случайност? Дали?

Ето и за какво става въпрос 

През 2005 г. се установяват пет случая на съмнителни операции, три от които са насочени към Национална служба "Полиция", а два - към ГДБОП. По-значими случаи, свързани с КТБ, са по приватизацията на значимо предприятие от ВПК, както и от сферата на енергетиката. Уведомена е ГДБОП. Събирана е значителна информация за Софийската градска прокуратура, както и по прокурорска проверка на ВПК. Това е до 2009 г., а през 2009 г. е събирана допълнителна информация във връзка с имущество, придобито от престъпна дейност.

През 2006 г. информацията за съмнителни операции е насочвана към ГДБОП за Цветан Василев. По този случай е получен отказ от Софийска градска прокуратура за образуване на досъдебно производство.

През 2007 г. два случая са насочени към ГДБОП. Единият касае съмнителни операции с участие на дружество в сферата на строителството и търговията с недвижими имоти, което се свързва с Цветан Василев. След това две години е събирана допълнителна  информация и е предоставена на ГДБОП.

Другият случай касае отнемането на лиценза на българска банка и действия от КТБ за придобиването ѝ. Информацията е предоставена на ГДБОП с копие до Върховна касационна прокуратура.

През 2008 г. дирекцията е насочила информация по случай, свързан с насочване на крупна сума, свързано с последващо теглене в брой. Тук връзката с Цветан Василен е косвена. Има събиране на допълнителна информация и през 2009/2010 г. е образувано досъдебно производство.

През 2013 г. дирекцията е насочила два случая към ГДБОП - през януари и май. Единият касае търговия с акции на КТБ. Цялата получавана информация относно сделки с ценни книжа през КТБ като инвестиционен посредник съдържа единствено данни за сделки над определено количество за даден период, без видимо съмнение. Поради това не се констатират причини и съмнения, свързани с КТБ и Цветан Василев след множеството сделки с акции. Голяма част от тези сделки касаят нормалната дейност на дружества с ясна репутация.

Другата информация, насочена към ГДБОП, касае съмнителни сделки с акции на дружества относно търговия с петролни продукти.

През 2010 г. в дирекцията са постъпили две запитвания от Национална служба "Полиция" и Софийска градска прокуратура, отнасящи се до Цветан Василев.

През 2013 г. отново по искане на Софийска градска прокуратура е събирана и предоставяна информация на дирекция "Финансово разузнаване" по линия на международния обмен. Това е финансова информация, събирана от 10 държави от аналогични звена.

Какво става след затварянето на банката през юни 2014 г.?  

Съмнителни операции, насочени към източване на банката от Цветан Василев, са докладвани в дирекцията след поставяне на банката под специалния надзор на БНБ. Получената информация приоритетно е насочвана към прокуратурата. Дирекцията е изготвила 17 справки в периода юни-декември 2014 г. по постъпили уведомления от финансовия сектор. С оглед на получените уведомления са извършвани допълнителни проверки, обхващащи 377 физически и юридически лица.

Информацията е насочвана към прокуратурата. На база на анализите на свързаността са изготвени запитвания до чужди финансови служби, обхващащи 25 държави. След месец юни 2014 г. са получени 7 запитвания от чужди финансови служби за Цветан Василев и свързани с него дружества. Информацията касае 37 дружества, имащи връзка с Цветан Василев.. 
След юни 2014 г. дирекцията е събира допълнителна информация във връзка с Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от която са получени 3 писма.

Финансите на КТБ - накратко

В общи линии докладът обобщава порочната практика за отпускане на кредити на свързани лица без опезпечение и обслужване на Цветан Василев. Ето някои извадки от него.

За кредитите:

Най-голямата група е от 82 кредитополучатели и се състои от такива, които в преобладаващата си част (67 случая) нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3434 млн. лв., или 64% от кредитния портфейл.

Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени (т.е. създадени в рамките на до 12 месеца преди отпускането на първия кредит) или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества. В повечето от кредитните досиета на кредитополучателите от тази група не са намерени подробни бизнес планове или друга информация, която да подкрепя икономическата целесъобразност за отпускане на кредитите, очакваните парични потоци на кредитополучателите и източниците за погасяване на съответните кредити. За голяма част от кредитните досиета не са налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта, описана в договора за кредит. Обезпечения по тези кредити са залози на материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски предприятия. Преобладаващата част от тези обезпечения се оказват с пропуски при тяхното учредяване или несъществуващи, което ги прави нереализируеми. 

Към 30.09.2014 г. в резултат на анализа на кредитополучателите в тази категория коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%.

За обслужване на Цветан Василев:

В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи отпускане на необезпечени и огромни по размер кредити на юридически и/или икономически свързани с Цветан Василев дружества, които фактически не осъществяват търговска дейност и нямат приходи (т.н. фирми „бушони“), с което на практика с парични средства на КТБ (с привлечени средства на вложителите в банката) се покриват разходи от всякакъв характер на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и се финансират юридически и/или икономически свързани с него фирмени структури, и/или бизнес начинания :  

Посочената порочна практика се осъществява основно благодарение на факта, че  ръководството на КТБ е приело и допуснало за фактически и правно възможно с пари на КТБ – т.е. с пари на клиентите (депозантите и вложителите) на банката, да се правят инвестиции и да се покриват разходи от всякакъв характер на Цветан Василев и на свързани с него фирмени структури.

В изпълнение на това КТБ е започнала да кредитира търговски фирми (някои от които новосъздадени) без реална дейност, без бизнес проект и без действителен собственик (бенефициент) на кредитния ресурс, тъй като за регистрацията на фирмите се използват формално служители на Василев в различни негови структури (като секретарки, шофьори, охранители, касиерки и други), които нямат общо с целите на кредитите и в повечето случаи дори не са наясно с размерите на кредитните задължения на управляваните от тях фирми – т.е. същите са подставени лица, а притежаваните и/или управлявани от тях фирмите са само „бушони”. Тези „бушони” не са в състояние да обслужват и/или връщат получените кредити, като във връзка с кредитирането са налице фрапиращи случаи, при които на новорегистрирани фирми (или фирми без реална дейност) се отпускат десетки милиони само срещу едно искане и то в деня на искането.

В действителност получените от подобни фирми кредити се предоставят (в повечето случаи) под формата на заеми на трети икономически свързани дружества и се използват за финансиране на бизнес начинания на Василев или негови обществени проекти – т.е. именно Василев се явява, чрез фирмите „бушони”, реалния краен бенефициент на кредитирането. Като краен резултат на създадената порочна схема Василев се явява едновременно реалният наредител на кредитите, чрез контрола, който притежава върху управлението на банката и реалния краен бенефициент (получател) на кредитите, чрез контролираните от него фирми (кредитополучатели). 

Представен е и нагледен пример за увеличаване на капитала на КТБ с пари, извадени от банката под формата на кредити, е увеличението, извършено през 2013г. Ето и неговата схема:

В увеличението на капитала на КТБ от 30.05.2013г. участват три дружества – „Бромак” ЕООД, „Сентръл Техно Пропъртис” ЕАД и „Си Ди Мениджмънт” ЕООД, като „Бромак“ ЕООД внася ефективно 47 211 849 лева, „Сентръл Техно Пропъртис“ ЕАД внася ефективно 23 470 500 лева и „Си Ди Мениджмънт“ ЕООД внася ефективно 15 647 000 лева.

„Бромак“ ЕООД е разполагал с пари, но средствата на „Сентръл Техно Пропъртис” ЕАД и „Си Ди Мениджмънт” ЕООД за увеличението на капитала на банката, в общ размер на почти 40 млн. лева, са осигурени от кредити, предоставени от КТБ на други свързани фирми.

„Сентръл Техно Пропъртис“ ЕАД е получило от едноличния си собственик „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД за периода от 01.01.2013 г. до 18.05.2013 г. сума в обш размер 30 000 000 лева, която на 23.05.2013 г. е заявена в Търговския регистър като довнасяне на 50% от уставния капитал на дружеството, за да бъде използвана впоследствие за придобиване на акциите от увеличението на банката.

Парите на „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД (регистрирано на адрес гр. София, ул.”Дамян Груев” № 46) не са от търговска дейност (приходите от продажби на това дружество са „0“ лева), а са с произход отново КТБ – чрез кредити. „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД има към 2011 г. (а вероятно до 2013г. кредитите са нараснали) задължения към КТБ в размер на 49 млн. лева. 

„Ареском” ЕООД, едноличният собственик на капитала на „Си Ди Мениджмънт” ЕООД (регистрирано отново на адрес гр. София, ул.”Дамян Груев” № 46) е получило също огромни парични кредити от КТБ (само за 2012 г. те са близо 26 млн. евро), част от които е предоставило на дъщерното си дружество за участие в увеличението на КТБ.

"Изложеното по – горе положение има изключително тежки последици за КТБ защото създава привидност за наличие на капиталова база – т.е. за възможност за кредитиране, без да е налице реално такава възможност. Именно тук е голямата отговорност на  Цветан Василев и на ръководството на банката, както и на регулаторния орган БНБ, защото с допускането и непресичането на тези практики в КТБ, са осигурили възможност банката да функционира като класическа „пирамида“, пише в доклада.

Докладът в пълен размер:

Списък на свързаните с КТБ фирми, които са получавали кредити:

 

Приложение с докладите на институции, представени в Комисията за източване на КТБ:

 

 
Цветан Василев Снимка Веселин Боришев

Докладът на т.нар Комисия за източването на Корпоративна търговска банка вече е факт - в късни доби снощи той беше публикуван на закътано място на сайта на Народното събрание.

Ако очаквате сензации, ще бъдете разочаровани. Ако очаквате имената на вложители с преференциални лихви и списък на тези, които са направели цесии, също ще останете разочаровани. Няма да ги откриете. Няма да видите нито веднъж и името на депутата от ДПС Делян Пеевски, когото самият Цветан Василев определи като свой бивш съдружник. 

151-страничният доклад е публикуван на сайта на парламента, като документът е сканиран от хартиен носител в .pdf формат, който сериозно затруднява работата с него. Вместо да бъде разпространен в електронен формат, който да позволява работата с него. Заедно с него са публикувани и 236-страничен списък с кредитните досиета на свързани с банката фирми, както и 151 страници с различни доклади на надзорните институции, които те са предоставили на председателстваната от депутатката Десислава Атанасова (ГЕРБ) временна комисия. (трите документа може да откриете най-отдолу).

Да, потвърдено е, че КТБ е действала като "пирамида" - нещо, което отдавна е известно на обществото. Била е "лична касичка" на председателя на надзорния си съвет и основен собственик Цветан Василев. Раздавала е щедро кредити на свързани фирми без обезпечения. И всичко това - пред очите на държавните структури, които е трябвало да отговарят за национална и финансова сигурност - БНБ и ДАНС.

Ето и мнението на комисията за това каква работа е свършила БНБ:

Комисията счита, че БНБ не е изпълнявала ефективно своите надзорни и контролни функции спрямо КТБ. Стотици милиони лева кредити са отпускани от КТБ на фирми с фиктивна или нулева стопанска дейност, с липсващи реални гаранции за получаваните кредити, множество кредитополучатели, регистрирани на един и същ адрес, фирми, "преотстъпващи" в същия ден получени кредити за милиони евро на други фирми и физически лица. Комисията не получи задоволително обяснение от представителите на БНБ защо не са реагирали на редицадруги твърде необичайни за нормалната банкова практика факти като феноменален ръст на активите на КТБ, предлагането на лихви по депозитите далеч над пазарната лихва, изключително високия процент на предоговаряни кредити.

Установените от събраните данни на квестори, одиторски компании и синдици стойност на необезпечените кредити категорично доказва, че не става дума за липса на професионализъм от страна на надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие, улесняващо източването на банката.

За ДАНС изводите са аналогични:

По същество за целия разглеждан период ДАНС не е установила нито едно от многобройните нарушения на банковата практика от страна на КТБ. Агенцията не е осигурила никакви собствени източници на информация. По същество нейната дейност се е ограничавала до разглеждане и преразказ на официални доклади на БНБ, общодостъпни в интернет.
Показателно е, че в годишния доклад на ДАНС от 2013 г., не фигурира нито дума за КТБ, липсва дори нейната абревиатура.
По същество ДАНС в продължение на години не е направила абсолютно нищо за предотвратяване на източването на КТБ, не е предупредила държавното ръководство за осъществяването на престъпления в размер на милиарди лева.
Допуснато е придобиване на ключови за националната сигурност търговски дружества от компании с неясен собственик чрез серия от необезпечени кредити на огромна стойност между офшорни дружества. По този начин са създадени както преки рискове за националната сигурност, така и рискове за финансовата система на държавата.

Какво може да се види от доклада, с което до сега публиката не е запознавана покрай потока от информация, който се лееше през последната година, а и преди това?

Новото е, че за първи път пред обществото ДАНС огласява сигнали до службите и проверки, свързани с ексбанкера Цветан Василев. През годините не са били малко, по някои от тях е събирана с години информация, но нито една от тях не е довела до започване на някакво съдебно производство срещу Василев или други свързани с него фирми. Случайност? Дали?

Ето и за какво става въпрос 

През 2005 г. се установяват пет случая на съмнителни операции, три от които са насочени към Национална служба "Полиция", а два - към ГДБОП. По-значими случаи, свързани с КТБ, са по приватизацията на значимо предприятие от ВПК, както и от сферата на енергетиката. Уведомена е ГДБОП. Събирана е значителна информация за Софийската градска прокуратура, както и по прокурорска проверка на ВПК. Това е до 2009 г., а през 2009 г. е събирана допълнителна информация във връзка с имущество, придобито от престъпна дейност.

През 2006 г. информацията за съмнителни операции е насочвана към ГДБОП за Цветан Василев. По този случай е получен отказ от Софийска градска прокуратура за образуване на досъдебно производство.

През 2007 г. два случая са насочени към ГДБОП. Единият касае съмнителни операции с участие на дружество в сферата на строителството и търговията с недвижими имоти, което се свързва с Цветан Василев. След това две години е събирана допълнителна  информация и е предоставена на ГДБОП.

Другият случай касае отнемането на лиценза на българска банка и действия от КТБ за придобиването ѝ. Информацията е предоставена на ГДБОП с копие до Върховна касационна прокуратура.

През 2008 г. дирекцията е насочила информация по случай, свързан с насочване на крупна сума, свързано с последващо теглене в брой. Тук връзката с Цветан Василен е косвена. Има събиране на допълнителна информация и през 2009/2010 г. е образувано досъдебно производство.

През 2013 г. дирекцията е насочила два случая към ГДБОП - през януари и май. Единият касае търговия с акции на КТБ. Цялата получавана информация относно сделки с ценни книжа през КТБ като инвестиционен посредник съдържа единствено данни за сделки над определено количество за даден период, без видимо съмнение. Поради това не се констатират причини и съмнения, свързани с КТБ и Цветан Василев след множеството сделки с акции. Голяма част от тези сделки касаят нормалната дейност на дружества с ясна репутация.

Другата информация, насочена към ГДБОП, касае съмнителни сделки с акции на дружества относно търговия с петролни продукти.

През 2010 г. в дирекцията са постъпили две запитвания от Национална служба "Полиция" и Софийска градска прокуратура, отнасящи се до Цветан Василев.

През 2013 г. отново по искане на Софийска градска прокуратура е събирана и предоставяна информация на дирекция "Финансово разузнаване" по линия на международния обмен. Това е финансова информация, събирана от 10 държави от аналогични звена.

Какво става след затварянето на банката през юни 2014 г.?  

Съмнителни операции, насочени към източване на банката от Цветан Василев, са докладвани в дирекцията след поставяне на банката под специалния надзор на БНБ. Получената информация приоритетно е насочвана към прокуратурата. Дирекцията е изготвила 17 справки в периода юни-декември 2014 г. по постъпили уведомления от финансовия сектор. С оглед на получените уведомления са извършвани допълнителни проверки, обхващащи 377 физически и юридически лица.

Информацията е насочвана към прокуратурата. На база на анализите на свързаността са изготвени запитвания до чужди финансови служби, обхващащи 25 държави. След месец юни 2014 г. са получени 7 запитвания от чужди финансови служби за Цветан Василев и свързани с него дружества. Информацията касае 37 дружества, имащи връзка с Цветан Василев.. 
След юни 2014 г. дирекцията е събира допълнителна информация във връзка с Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от която са получени 3 писма.

Финансите на КТБ - накратко

В общи линии докладът обобщава порочната практика за отпускане на кредити на свързани лица без опезпечение и обслужване на Цветан Василев. Ето някои извадки от него.

За кредитите:

Най-голямата група е от 82 кредитополучатели и се състои от такива, които в преобладаващата си част (67 случая) нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3434 млн. лв., или 64% от кредитния портфейл.

Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени (т.е. създадени в рамките на до 12 месеца преди отпускането на първия кредит) или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества. В повечето от кредитните досиета на кредитополучателите от тази група не са намерени подробни бизнес планове или друга информация, която да подкрепя икономическата целесъобразност за отпускане на кредитите, очакваните парични потоци на кредитополучателите и източниците за погасяване на съответните кредити. За голяма част от кредитните досиета не са налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта, описана в договора за кредит. Обезпечения по тези кредити са залози на материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски предприятия. Преобладаващата част от тези обезпечения се оказват с пропуски при тяхното учредяване или несъществуващи, което ги прави нереализируеми. 

Към 30.09.2014 г. в резултат на анализа на кредитополучателите в тази категория коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%.

За обслужване на Цветан Василев:

В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи отпускане на необезпечени и огромни по размер кредити на юридически и/или икономически свързани с Цветан Василев дружества, които фактически не осъществяват търговска дейност и нямат приходи (т.н. фирми „бушони“), с което на практика с парични средства на КТБ (с привлечени средства на вложителите в банката) се покриват разходи от всякакъв характер на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и се финансират юридически и/или икономически свързани с него фирмени структури, и/или бизнес начинания :  

Посочената порочна практика се осъществява основно благодарение на факта, че  ръководството на КТБ е приело и допуснало за фактически и правно възможно с пари на КТБ – т.е. с пари на клиентите (депозантите и вложителите) на банката, да се правят инвестиции и да се покриват разходи от всякакъв характер на Цветан Василев и на свързани с него фирмени структури.

В изпълнение на това КТБ е започнала да кредитира търговски фирми (някои от които новосъздадени) без реална дейност, без бизнес проект и без действителен собственик (бенефициент) на кредитния ресурс, тъй като за регистрацията на фирмите се използват формално служители на Василев в различни негови структури (като секретарки, шофьори, охранители, касиерки и други), които нямат общо с целите на кредитите и в повечето случаи дори не са наясно с размерите на кредитните задължения на управляваните от тях фирми – т.е. същите са подставени лица, а притежаваните и/или управлявани от тях фирмите са само „бушони”. Тези „бушони” не са в състояние да обслужват и/или връщат получените кредити, като във връзка с кредитирането са налице фрапиращи случаи, при които на новорегистрирани фирми (или фирми без реална дейност) се отпускат десетки милиони само срещу едно искане и то в деня на искането.

В действителност получените от подобни фирми кредити се предоставят (в повечето случаи) под формата на заеми на трети икономически свързани дружества и се използват за финансиране на бизнес начинания на Василев или негови обществени проекти – т.е. именно Василев се явява, чрез фирмите „бушони”, реалния краен бенефициент на кредитирането. Като краен резултат на създадената порочна схема Василев се явява едновременно реалният наредител на кредитите, чрез контрола, който притежава върху управлението на банката и реалния краен бенефициент (получател) на кредитите, чрез контролираните от него фирми (кредитополучатели). 

Представен е и нагледен пример за увеличаване на капитала на КТБ с пари, извадени от банката под формата на кредити, е увеличението, извършено през 2013г. Ето и неговата схема:

В увеличението на капитала на КТБ от 30.05.2013г. участват три дружества – „Бромак” ЕООД, „Сентръл Техно Пропъртис” ЕАД и „Си Ди Мениджмънт” ЕООД, като „Бромак“ ЕООД внася ефективно 47 211 849 лева, „Сентръл Техно Пропъртис“ ЕАД внася ефективно 23 470 500 лева и „Си Ди Мениджмънт“ ЕООД внася ефективно 15 647 000 лева.

„Бромак“ ЕООД е разполагал с пари, но средствата на „Сентръл Техно Пропъртис” ЕАД и „Си Ди Мениджмънт” ЕООД за увеличението на капитала на банката, в общ размер на почти 40 млн. лева, са осигурени от кредити, предоставени от КТБ на други свързани фирми.

„Сентръл Техно Пропъртис“ ЕАД е получило от едноличния си собственик „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД за периода от 01.01.2013 г. до 18.05.2013 г. сума в обш размер 30 000 000 лева, която на 23.05.2013 г. е заявена в Търговския регистър като довнасяне на 50% от уставния капитал на дружеството, за да бъде използвана впоследствие за придобиване на акциите от увеличението на банката.

Парите на „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД (регистрирано на адрес гр. София, ул.”Дамян Груев” № 46) не са от търговска дейност (приходите от продажби на това дружество са „0“ лева), а са с произход отново КТБ – чрез кредити. „ТЦ-ИМЕ Вест“ АД има към 2011 г. (а вероятно до 2013г. кредитите са нараснали) задължения към КТБ в размер на 49 млн. лева. 

„Ареском” ЕООД, едноличният собственик на капитала на „Си Ди Мениджмънт” ЕООД (регистрирано отново на адрес гр. София, ул.”Дамян Груев” № 46) е получило също огромни парични кредити от КТБ (само за 2012 г. те са близо 26 млн. евро), част от които е предоставило на дъщерното си дружество за участие в увеличението на КТБ.

"Изложеното по – горе положение има изключително тежки последици за КТБ защото създава привидност за наличие на капиталова база – т.е. за възможност за кредитиране, без да е налице реално такава възможност. Именно тук е голямата отговорност на  Цветан Василев и на ръководството на банката, както и на регулаторния орган БНБ, защото с допускането и непресичането на тези практики в КТБ, са осигурили възможност банката да функционира като класическа „пирамида“, пише в доклада.

Докладът в пълен размер:

Списък на свързаните с КТБ фирми, които са получавали кредити:

 

Приложение с докладите на институции, представени в Комисията за източване на КТБ:

 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

мляс

Повечелот ясно е че Василев е играл партиярс Искров. Но не само. Президенти, премиери, министри, депутати, порицай, агенти.... Голяма сволоч!!! НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА. НЕМАААААААААААААААААААААААААААААА
Анонимен's picture
Анонимен

15/15

Аааааа, има, има...
Анонимен's picture
Анонимен

Бояна-Банкя

Ами, защо дебелата свиня Хамсиев, пардон - Цацаров, не се самосезира веднага и не започне разследване срещу бившия началник на ДАНС и срещу кобургския и догановски лакей и свиркаджия - Иван Искров? Защо? Ясно е, че и двамата ги "пази" агент Сава от боянскитесараи! Защото, КТБ беше фалирана и разграбена точно по нареждане на агент Сава! А дебелата свиня Хамсиев, пардон - Цацров, се напикава от страх, само като чуе гласа на този изрод, познат и като Ахмед доган! Престъпници, престъпници, при това от много висока класа са и тримата хубавци - Ццаров, нищожеството Писанчив, Иван Искров и разбира се - онзи от Банкя с магнолиите, чиито лични назначения са и тримата и който всичко е знаел, но се е правел на ударен, за да угоди на авера си - агент Сава, както и да се наливат мръсни пари в банковите му сметки! Една престъпна сган от нагли престъпници и мерзавци, които във всяка нормална държава трябва бече да са осъдени за углавно престъпление и за национално предателство!
Анонимен's picture
Анонимен

Gruio

Ochakwam s interes reakciata na jenskiat polow organ Borisow, no za sujalenie podoziram che shte produlji da mulchi po wuprosa kato prepikano mushkato.
Анонимен's picture
Анонимен

Радев

Основната вина е на 350-килограмовия дует Пеевски/Цацаров. Целенасочената едномесечна атака към КТБ от шишковите медии, гарнирана със смехотворната постановка "Мотие убийци", показната акция на прокуратурата и ДАНС в централата на КТБ посред бял ден и последвалия арест на шефа на "Банков надзор" Цветан Гунев, бяха ключовите моменти, довели до срива на КТБ. При подобна масирана офанзива, не КТБ, ами HSBC, UBS или Unicredit нямаше да издържат. Порочните практики с отпуснати заеми на свързани лица и фирми са факт. Но нали няма наивници, които да смятат, че тази практика не съществува в ПИБ или Инвестбанк, да речем?
Анонимен's picture
Анонимен

Gruio

Neka da ne zabrawiame / omalowajawame roliata na Borisow! Tazi banka stana tolkowa goliama tochno zaradi nego!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията