Лекуващи се у нас украински военни се чудят защо българи подкрепят Русия

"За съжаление, се убедихме, че и в България има хора, които не са наясно с конфликта в Украйна и подкрепят открито Русия."

Това сподели пред Клуб Z Андрей Дроздов. Той е един от шестимата украински военнослужещи, които вчера отлетяха за родината си след близо едномесечно възстановяване у нас. Те са били ранени по време на бойни действия срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Групата е пребивавала в България по договорка с нашите власти. Българската държава обаче не е платила нито стотинка за престоя им. Той е финансиран от Пламен бобоков, почетен консул на Киев в Русе, обясни живеещият у нас украински журналист Васил Жукивски.

За довиждане военнослужещите се разходиха из София и положиха цветя на гроба на Незнайния воин.

Офицерът Андрей Дроздов е летец. Бил е член на екипажа на боен хеликоптер "Ми-24". Той е оцелял след участия в десетки смъртоносни мисии. По ирония на съдбата става жертва на техническа повреда. Хеликоптерът пада край Киев през март. Един човек от екипажа загива, втори е тежко ранен. Дроздов се отървава с по-леки рани.

Самият Андрей е родом от Крим, където са останали родителите му. Те са руснаци. Той обаче се счита за украинец, тъй като е полагал военна клетва да служи на тази страни. Но говори отлично и руски, и украински.

"Откакто започна конфликтът в Украйна през март 2014 г., постоянно съм на фронтовата линия с хеликоптера. Получаваш заповед и изпълняваш. Унищожаваш база на противника, укрепление, бронирана техника, жива сила също. Ударите се нанасят обикновено от 4 километра разстояние. Не винаги можем да видим добре целта. Така е на война", обобщава военнослужещият.

"Жалко, разбира се, че има хора, които не разбират какво става в Украйна. Срещнахме ги не в София, а там, където се възстановявахме. Там идват и много руснаци, направо с колите си с руски номера. Но не мога да разбера защо и българи мислят като тях. Понякога стигахме до по-силни спорове и тогава просто спирахме да говорим. Не искаме да правим скандали. Но съм твърде учуден", завършва Дроздов.

Той обаче допълва, че и украинската държавна пропаганда, най-вече по телевизията, не винаги е обективна, подобно на руската. Според него и  официален Киев понякога прекалява с национализма.

Дмитрий Мерзликин пък се лекува вече цяла година. Той е ранен на 11 юли 2014 г. Оттогава се придвижва на патерици и още никой не смее да прогнозира кога ще може отново да се върне в редовете на армията.

В тялото на офицера са попаднали 10 шрапнела - 9 в крака и един в главата. Това станало рано сутринта, когато частта му е била подложена на обстрел в Луганска област.

Според Мерзликин войната в Украйна ще завърши също така внезапно, както е и започнала. А кой е виновен, нека решават политиците. Военните просто изпълняват заповеди.

"Само нека не ни обвиняват, че мразим руснаците. Аз самият съм рускоезичен. Смятам руския за свой роден език, макар че живея в Украйна, служа в нейната армия и воювам за тази страна", споделя Мерзликин пред Клуб Z.

Той е роден в руския Далечен изток по времето на СССР, когато баща му е бил съветски военен. Днес Дима, както го наричат, живее в град Тернопол м Западна Украйна, където уж тормозели руснаците. Няма никакъв проблем обаче с употребата на руския език там, твърди раненият офицер.

Полковник Олег Остапец е оцелял в Дебалцево в Донецка област, преди градът да се превърне в ад и да се заговори за "Дебалцевския котел". Там тази година се водеха едни от най-ожесточените сражения между украинската армия и проруските сепаратисти. Подкрепяните от Москва бойци бяха обкръжили силите на Киев и блокираха всякаква хуманитарна помощ. В Дебалцево бяха разрушени над 80 на сто от къщите. В момента в града има по-малко от 4000 души, докато преди конфликта броят им бе над 45 000. Предполага се, че там са загинали няколко хиляди души.

Остапец е бил началник-щаб и зам„-шеф на Съвместния координационен център по прекратяването на огъня. Работата му е била да поддържа постоянен контакт с представители на сепаратистите и на постоянно пристигащите емисари на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)„

"В Дебалцево бяха останали само бедни хора, които не можеха да заминат никъде. През първите десет дни на януари сепаратистите прекъснаха подаването на ток. В резултат градът остана не само на тъмно, но без вода и отопление, започва да замръзва. Опитахме се чрез нашия Център да възстановим подаването на ток. За съжаление обаче, не успяхме да се разберем по въпроса с противоборстващата страна, т.е. с проруските сепаратисти. Успяхме да докараме генератори, да ти сложим на някои ключови места като болниците, в Градския съвет, където бе щабът ни", спомня си Остапец.

Полковникът бил ранен на 1 февруари, докато координирал евакуацията на хора от Дебалцево. Той излязъл от сградата на Градския съвет и попаднал под обстрел с реактивни системи за залпов огън. И досега изпитва проблеми да движи едната си ръка.

"Мястото ми не е тук, а в Дебалцево. Там сигурно продължават да загиват хора. Надявам се скоро да се върна на поста си. А кога ще свърши войната - питайте господин Путин, само той знае", казва висшият офицер.

Все пак и шестимата украинци, възстановявали се у нас, се надяват войната в родината им скоро да приключи.