Неправомерното влияние върху прокурорите остава един от нерешените проблеми на държавното обвинение, като такива тенденции се наблюдават предимно в София, но същевременно няма нито един обвинител, който да се е оплакал от въздействие.

Това стана ясно по време на дискусия, организирана от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), предава "Правен свят". На форума бяха отчетени резултатите от изследване "Индекс на реформата в прокуратурата в България" към юни 2013 г.

От БИПИ посочиха, че в изследвания период от 28 фактора за оценка, отрицателни тенденции са отбелязани само по три. Наред с влиянието върху прокурорите, което е негативна тенденция още от 2006 г., другите два трайни проблема са свързани с недоброто юридическо образование и липсата на достатъчен принос към почтеността и справедливостта в обществения живот.

Сред основните участници в изследването бе бившият шеф на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност Тодор Коларов, който каза, че в периода 2010-2013 г. не може да се говори за липса на вмешателство, като подчерта изказвания "като последна инстанция" на ключови фигури от изпълнителната власт. В този период многократно бяха упреквани за изказванията си бившият вътрешен министър Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов, а медийните изяви на Цветанов станаха повод и за няколко осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.

Относно приноса към справедливостта в обществения живот беше отбелязано, че в изследвания период са започнали редица дела, включително за корупция по високите етажи на властта, но те не са довели до осъдителни присъди. Според Тодор Коларов за тези резултатите вина носи и прокуратурата, но проблемът е в цялостната политика на държавата.

По повод юлидическото образование Елка Атанасова - член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от прокурорската квота, открои проблема със стажовете на младите юристи, които не са платени и не се броят за юридически стаж. Това според нея играе изключително демотивираща роля и отказва младежите от кариера като магистрати. Атанасова каза, че е практика стажанти сами да разписват стажантските си книжки, защото не им се обръщало никакво внимание и се чувствали като натрапници.

Именно Атанасова посочи, че когато се говори за влияние върху прокурори, то това важи предимно за София. Заместник-министърът на образованието Андрей Янкулов и Атанасова подчертаха, че сред прокурорите има много юристи, които са независими, комптентни и работят в срок.

"Знаковите дела май не се падат на най-компетентните", добави обаче Елка Атанасова.

Въпреки съгласието сред участниците, че влияние върху обвинителите се е оказвало, стана ясно, че до момента няма нито един прокурор, който да е сезирал например ВСС. Калин Калпакчиев от Съвета подчерта, че причините за това са различни, но "изключва такова влияние да не е оказвано".

Анкетираните в изследването прокурори посочили, че търговията с влияние е съществен проблем. В изследването се посочва още мнение на обвинители, че са "налице случаи на професионално израстване на прокурори, станали известни в публичното пространство с действия по дела, които действия не са безспорни". Мнението на прокурорите е, че са подложени на неправомерно влияние от политически фактори, държавни органи, страни в производството, адвокати, организирана престъпност и семейни връзки.