Article_top

Клуб Z

От месец март Националният филмов център е с нов и.д. директор – Павел Васев, кинорежисьор, председател на Съюза на филмовите дейци до 2000 г., бивш зам.-министър на културата, работил в последните години като директор на Народния театър. Пенсионира се на поста в края на 2014 г., след което стана съветник на министъра на културата и впоследствие – директор временно на НФЦ, станал нарицателно за скандали от всякакво естество. Васев се зае да реформира системата, започна с ремонт на Закона за филмовата индустрия. Междувременно го застигна поредният опит за блокаж на държавната филмова субсидия. 

Затова пред "Площад Славейков" той разказва как се справя с „армагана“ в българското кино – младата продуцентка Росица Караджова, която оспорва заповедта му след последната сесия за държавна помощ за игрално кино.

– Блокирана ли е последната сесия на Националния филмов център, г-н Васев?

– Не е блокирана. След обявяването на резултатите от майската сесия за игрално кино – отново от фирма „Армаган“, внесоха четири жалби в Административния съд. Магистратите излязоха с решение, че жалбите са недопустими, няма правен интерес да ги придвижат, защото проектът на продуцентска фирма „Армаган“ не е класиран дори в рамките на тези 70%, които са задължително условие за включване в списъка на възможните, потенциалните потребители на държавна помощ. В момента „Армаган“ обжалва на по-висока инстанция - пред Върховния административен съд. Той обаче вече се е произнесъл по идентични жалби на тази фирма от миналата година – всички те паднаха в съда. И моята прогноза е, че ВАС ще потвърди решенията на Административния съд. Още повече, че отпадна и жалбата за незабавно изпълнение на заповедите за държавна помощ.

– Заради оспорването в съда колко време ще трае забавянето на снимките на четирите филма, спечелили субсидия?

– Няма да има забавяне. След като излезе решението на Художествената комисия, предстои окончателното формиране на бюджета, защото това е първата стъпка по събирането на средствата. Следващата стъпка са намиране на други контрагенти – някои продуценти участват на сесии на „Евроимаж“, а те траят най-малко една година, други участват на сесии на сродни организации в Румъния, Сърбия, Хърватия, Франция, Германия, в различни фондове и фондации, в конкурс на БНТ. Нашата помощ се движи между 50 и 80% от бюджетите на спечелилите филми.

Единият от елементите в жалбата на „Армаган“ е защо за всеки филмов проект е издадена отделна заповед. Те, според мен, са направени перфектно от гледна точка на Административния кодекс – по тази причина тяхното обжалване е безсмислено и обречено на провал. За всяко едно отделно дело на нашия защитник се полага съответното възнаграждение. И ако фирмата загуби, ще трябва да плаща четири различни възнаграждения за нашите юристи.

– Как си обяснявате появата на този „армаган“ в българското кино, този порив да се оспорва всяко решение на НФЦ?

– Първо трябва да кажа, че това е право, защитено от закона, и никакви коментари не могат да го оборят. Всеки участник в този процес на явяване на конкурс може да оспорва всяко решение на администрацията на Националния филмов център. А дали зад това се крие някаква друга тенденция…, трудно ми е да кажа. Но считам, че всички кинематографисти добре знаят недъзите – както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано.

– Вие какво правите в тази посока?

– Заедно с Националния съвет за кино сме подготвили вариант за промени в Закона за филмовата индустрия и за нов устройствен правилник. Един от най-важните пунктове в тези корекции е да се определят задълженията на изборните художествени комисии за всеки един от жанровете кино. Там не може да има двусмислия – един вид ние ще определим 12, 15, 20 филма, а някой друг ще каже кои точно ще получат държавна помощ.

Вторият момент е свързан с действията на Финансовата комисия. Във всички дела, които са заведени срещу Националния филмов център, в решенията на различни състави на съдилищата, е записано, че устройственият правилник е в противоречие със Закона за филмовата индустрия. Много е възможно през есента Върховният административен съд да отмени устройствения правилник, което значи блокиране на дейността на НФЦ. По тази причина ние готвим нов правилник.

Финансовата комисия е носител на конфликт. Художествените комисии, които са изборни, вземат решения от художествено естество, а Финансовата комисия, която също е изборен орган и също представлява творческите и продуцентските асоциации, не може да разпределя самостоятелно и да повтаря избора на художествените комисии, защото държавната помощ се отпуска от държавата. А в случая държавата – в лицето на НФЦ – въобще не участва в този процес. Тя е само един регистратор, трансмисия. Съществената промяна, която искаме да въведем, се състои в следното – преговорите между продуцентите и НФЦ за размера на държавната субсидия трябва да се водят със самата агенция, с нейните експерти. А Финансовата комисия предлагаме да се превърне във финансов арбитраж.

Защо? Сядам с един продуцент да обсъдя неговия бюджет. Той предлага примерно 9 млн. лв., аз – 8. Когато не намерим общ език, продуцентите трябва да имат възможност преди да се отиде на съд, казусът да влезе в арбитражна комисия и тя да намери балансирано решение.

Ние не отстраняваме възможността за съдебен спор. Само даваме един междинен етап, което е световна практика. Никъде в закона не е предвидено НФЦ да обсъжда с продуцентите параметрите на един филмов проект, как да бъде гарантирана неговата състоятелност.

Има и още нещо. Всички членове на Националния съвет за кино смятат, че има нужда от рестрикция на Закона, от въвеждане на контролни механизми. В момента това е твърде изчистено – приема се един-единствен отчет от експерт-счетоводител и край, точка по въпроса.

– Оказва се, че онзи, който е получил държавна субсидия за филм, но не го е заснел по някаква причина, не се налага да връща парите!

– Не само. Знаете ли, че Техническата комисия на НФЦ не се е събирала от 2008 г.? Тя приема изображението на филма, звука и всички негови технически параметри. Техническата комисия работи в интерес на зрителя, тя трябва да отговаря за това постигнати ли са стандартите, с които зрителят трябва да бъде защитен.

– Ето защо звукът в новото българско кино е толкова лош, много зрители се оплакват, че не разбират нищо от говора на актьорите…

– Тази комисия не е работила от 7 години, поради което практически тези филми са с незатворен производствен процес. Редица от тях неслучайно не се появяват на екран. Разпространителите не ги искат – не отговарят на технически параметри, просто е. В НФЦ съм от 15 март и в началото на месец май тази комисия заработи. Занапред ще трябва да се спазват всички технически параметри.

– Каква санкция според корекциите на закона грози продуцент, взел пари за филм и не го е заснел?

– По закон ясно е написано какво става със злоупотребата с държавни средства – министърът на културата издава наказателно постановление за нарушителите.

– Издавано ли е досега такова постановление за някого?

– Не, нямало е и ще обясня защо. Подготвили сме списък с нередовните контрагенти на НФЦ – на всички, които са в някакво просрочие или са нередовни, са им изпратени предизвестия. На някои са пратени и нотариални покани. Освен това съм поискал от министъра на културата да посочи кое лице ще подписва занапред наказателните постановления. А те могат до 3 години да прекратят достъпа на съответния продуцент въобще до конкурси, до дейността на НФЦ. Давност няма. При неизпълнение на съответните договори ще се завеждат дела.

– Колко души са в този списък, ако не е тайна?

– Закачен е отвън на таблото, може да го видите, това е публичен списък. В НФЦ няма и ред, който да не бъде публикуван. Освен това за тези неща съм информирал Националния съвет за кино, Министерството на културата, водим непрекъснато преписки.

Тук има един елемент, с който трябва да сме наясно – Националният филмов център не е ревизор, не е и съдник. Той е само функция на държавата. Тези неща се пренасят в съда, към ревизорите – тогава, когато се намери такъв аргумент. Откакто аз съм тук, имаме пет или шест филми, на които се извършва ревизия. Има и дела, които са заведени.

– Срещу кого?

– Срещу нас от „Камера“. НФЦ не може да се произнася за това кой е крив, кой – прав. Ние казваме кой не спазва сключените с нас договори. На „Камера“ първо сме изпратили писма. Второ – обявили сме в списъка техни проекти, на които не даваме ход, защото има такъв член в закона. Ние за всяко плащане искаме сведение от НАП. В закона е записано – „просрочие спрямо НФЦ или държавата“. НАП ни дава сведение за всяка фирма и преди всеки транш ние получаваме справка от тях.

– Димитър Митовски може ли да снима филми с държавна субсидия, при положение че дължи 6 милиона на „Булбанк“?

– Той не снима нищо към нас. А „Булбанк“ е частна организация. Ако е изплатил всичко към Националната агенция по приходите, ако е редовен спрямо Националния филмов център, може да получава средства.

– Г-н Васев, вие вероятно сте наясно с факта, разкрит и от „Площад Славейков“, че „Камера“ дължи  хонорари на много актьори, оператори, режисьори, асистенти… за сериалите „Революция Z“ и „Фамилията“?

– Бил съм на среща с ръководството на БНТ. И Вяра Анкова, както и юристката на БНТ, казаха, че при тях не е постъпило дори едно писмо от който и да било за това, че по сериали, свързани с „Камера“, има неизплатени хонорари. При тях имало отчети, депозирани от страна на „Камера“, в които пише, че всичко е изплатено.

Впрочем, Димитър Гочев заведе четири дела в Административния съд – оспорва моите заповеди, с които съм спрял субсидиите за четири техни филмови проекта.

– С какъв мотив сте спрели субсидиите им?

– Заради неизпълнени договори на проектите „Червено злато“, „Люси“, „Салтомортале“ и „Бодливото свинче“. След като минат на Художествена комисия и на Финансовата комисия, за да тръгнат да работят филмовите проекти и да започнат да получават държавна помощ, трябва да се сключат договори. В тези договори има срокове, задължения на едната страна, задължения на другата страна, предаване на филма и прочие. За тези четири филма всички срокове и договори са отдавна просрочени. И няма никакво изпълнение от страна на „Камера“ ООД. При мен дойде Митовски, разговаряхме. Обясних му какво може да се направи за всеки един филм поотделно.

Първото нещо, с което се заеха, беше „Люси“. Задачата беше филмът да бъде прехвърлен на друг продуцент. Те трябваше да ни дадат отчет за средствата, които са изразходвали от НФЦ дотук. А и продуцентът, който те предлагат да поеме филма по-нататък, трябва да се съгласи с тези разходи, да направим двустранен или тристранен договор, договорът с „Камера“ да се прекрати и да се сключи нов, за да тръгне по-нататък завършването на филма. Отчетът, който донесоха обаче, беше без заверка от експерт-счетоводител. И ние не го приехме. Поради което положението остана висящо и едно след друго нещата ще отидат изискване на дължимите суми.

– В какъв размер са сумите, които искате да ви върнат?

– За всеки филм е различно. Най-голяма е сумата за „Люси“ – 502 хиляди лева.

– И ще им ги поискате?

– Задължително, как…

– Каква е процедурата, ако не ги дадат?

– Какво значи "ако не ги дадат"? Завеждаме дело. Съдебната система, ако прецени, че сме прави, трябва да издаде решение в полза на НФЦ – следва формула за събирането на тези средства.

– Кои други продуценти трябва да връщат пари на НФЦ?

– Общият размер на дължимите суми е 1 515 000 лв. „Камера“ дължи 902 хил. лв. Някъде около 35 филмови продукции са с нередовни документи. На останалите продуценти също са пратени съответните писма. Примерно има два филма на Евгений Михайлов, които на всичкото отгоре са готови, показвани са, но не са отчетени. Има и ред други… Но няма норма в Закона и правилника – освен с това наказателно постановление. Именно това трябва да се развие в Закона и в устройствения правилник.

– Г-н Васев, да минем в една друга област, в която сте специалист – театъра. Как ще коментирате начина, по който Министерството на културата реши да излезе от кризата в сценичните изкуства?

– Първо, знаете ли какъв е генезисът на кризата? Ще припомня. През 2013 г., когато започна да се съставя бюджетът за 2014 г., група театрални директори поискахме среща с тогавашния министър Петър Стоянович. Пред него заявихме, че проектобюджетът за 2014 г. е по-малък с 11 милиона лева и това са същите онези 11 милиона лева, които бяха извоювани за сферата на сценичните изкуства.

– Същите пари, чиято липса вече втора година предизвиква сътресения в сценичните изкуства?

– Не мога да кажа точно каква беше причината за кризата във втората половина на 2013 г., тъй като средства имаше, но разплащането им се забави с три месеца. Ние практически получихме парите за 2013 г. на 19 декември, но трябваше до 22 декември всичките да ги изхарчим, иначе парите трябваше да се върнат обратно в републиканския бюджет.

По-големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 млн. лв. за 2014 г. Сега това се повтаря. От 2014 г. проблемът се пренесе в 2015-а. В момента, в който станаха промените в Закона за закрила на културата, повишеният брой на зрителите в опери, театри, оперети и прочие изискваше едно по-високо заплащане. То липсваше през 2014 г., липсва и в момента.

И сега връщането към едни стари принципи, към едни стари мерки и теглилки, води до задаването на редица неудобни въпроси. Макар че моята теза е проста – след като може един театър, след като могат пет театъра, след като могат две опери, след като могат три оркестъра, каква е причината другите да не могат?

– Някои мениджъри в сценичните изкуства явно не се справят…

– Сложно е, когато директорите са артисти – защото гледат да играят. Когато пък са режисьори – гледат да поставят. Там, където има режисьори директори – пребройте им постановките, да видите, че половината от репертоара е техният персонален репертоар. Така това стават частни театри на съответните директори, но на държавна издръжка.

"Площад Славейков" (със съкращения)

 
Редица от новите филми неслучайно не се появяват на екран. Разпространителите не ги искат – не отговарят на технически параметри, казва Павел Васев. Снимка Румен Добрев/"Площад Славейков"

От месец март Националният филмов център е с нов и.д. директор – Павел Васев, кинорежисьор, председател на Съюза на филмовите дейци до 2000 г., бивш зам.-министър на културата, работил в последните години като директор на Народния театър. Пенсионира се на поста в края на 2014 г., след което стана съветник на министъра на културата и впоследствие – директор временно на НФЦ, станал нарицателно за скандали от всякакво естество. Васев се зае да реформира системата, започна с ремонт на Закона за филмовата индустрия. Междувременно го застигна поредният опит за блокаж на държавната филмова субсидия. 

Затова пред "Площад Славейков" той разказва как се справя с „армагана“ в българското кино – младата продуцентка Росица Караджова, която оспорва заповедта му след последната сесия за държавна помощ за игрално кино.

– Блокирана ли е последната сесия на Националния филмов център, г-н Васев?

– Не е блокирана. След обявяването на резултатите от майската сесия за игрално кино – отново от фирма „Армаган“, внесоха четири жалби в Административния съд. Магистратите излязоха с решение, че жалбите са недопустими, няма правен интерес да ги придвижат, защото проектът на продуцентска фирма „Армаган“ не е класиран дори в рамките на тези 70%, които са задължително условие за включване в списъка на възможните, потенциалните потребители на държавна помощ. В момента „Армаган“ обжалва на по-висока инстанция - пред Върховния административен съд. Той обаче вече се е произнесъл по идентични жалби на тази фирма от миналата година – всички те паднаха в съда. И моята прогноза е, че ВАС ще потвърди решенията на Административния съд. Още повече, че отпадна и жалбата за незабавно изпълнение на заповедите за държавна помощ.

– Заради оспорването в съда колко време ще трае забавянето на снимките на четирите филма, спечелили субсидия?

– Няма да има забавяне. След като излезе решението на Художествената комисия, предстои окончателното формиране на бюджета, защото това е първата стъпка по събирането на средствата. Следващата стъпка са намиране на други контрагенти – някои продуценти участват на сесии на „Евроимаж“, а те траят най-малко една година, други участват на сесии на сродни организации в Румъния, Сърбия, Хърватия, Франция, Германия, в различни фондове и фондации, в конкурс на БНТ. Нашата помощ се движи между 50 и 80% от бюджетите на спечелилите филми.

Единият от елементите в жалбата на „Армаган“ е защо за всеки филмов проект е издадена отделна заповед. Те, според мен, са направени перфектно от гледна точка на Административния кодекс – по тази причина тяхното обжалване е безсмислено и обречено на провал. За всяко едно отделно дело на нашия защитник се полага съответното възнаграждение. И ако фирмата загуби, ще трябва да плаща четири различни възнаграждения за нашите юристи.

– Как си обяснявате появата на този „армаган“ в българското кино, този порив да се оспорва всяко решение на НФЦ?

– Първо трябва да кажа, че това е право, защитено от закона, и никакви коментари не могат да го оборят. Всеки участник в този процес на явяване на конкурс може да оспорва всяко решение на администрацията на Националния филмов център. А дали зад това се крие някаква друга тенденция…, трудно ми е да кажа. Но считам, че всички кинематографисти добре знаят недъзите – както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано.

– Вие какво правите в тази посока?

– Заедно с Националния съвет за кино сме подготвили вариант за промени в Закона за филмовата индустрия и за нов устройствен правилник. Един от най-важните пунктове в тези корекции е да се определят задълженията на изборните художествени комисии за всеки един от жанровете кино. Там не може да има двусмислия – един вид ние ще определим 12, 15, 20 филма, а някой друг ще каже кои точно ще получат държавна помощ.

Вторият момент е свързан с действията на Финансовата комисия. Във всички дела, които са заведени срещу Националния филмов център, в решенията на различни състави на съдилищата, е записано, че устройственият правилник е в противоречие със Закона за филмовата индустрия. Много е възможно през есента Върховният административен съд да отмени устройствения правилник, което значи блокиране на дейността на НФЦ. По тази причина ние готвим нов правилник.

Финансовата комисия е носител на конфликт. Художествените комисии, които са изборни, вземат решения от художествено естество, а Финансовата комисия, която също е изборен орган и също представлява творческите и продуцентските асоциации, не може да разпределя самостоятелно и да повтаря избора на художествените комисии, защото държавната помощ се отпуска от държавата. А в случая държавата – в лицето на НФЦ – въобще не участва в този процес. Тя е само един регистратор, трансмисия. Съществената промяна, която искаме да въведем, се състои в следното – преговорите между продуцентите и НФЦ за размера на държавната субсидия трябва да се водят със самата агенция, с нейните експерти. А Финансовата комисия предлагаме да се превърне във финансов арбитраж.

Защо? Сядам с един продуцент да обсъдя неговия бюджет. Той предлага примерно 9 млн. лв., аз – 8. Когато не намерим общ език, продуцентите трябва да имат възможност преди да се отиде на съд, казусът да влезе в арбитражна комисия и тя да намери балансирано решение.

Ние не отстраняваме възможността за съдебен спор. Само даваме един междинен етап, което е световна практика. Никъде в закона не е предвидено НФЦ да обсъжда с продуцентите параметрите на един филмов проект, как да бъде гарантирана неговата състоятелност.

Има и още нещо. Всички членове на Националния съвет за кино смятат, че има нужда от рестрикция на Закона, от въвеждане на контролни механизми. В момента това е твърде изчистено – приема се един-единствен отчет от експерт-счетоводител и край, точка по въпроса.

– Оказва се, че онзи, който е получил държавна субсидия за филм, но не го е заснел по някаква причина, не се налага да връща парите!

– Не само. Знаете ли, че Техническата комисия на НФЦ не се е събирала от 2008 г.? Тя приема изображението на филма, звука и всички негови технически параметри. Техническата комисия работи в интерес на зрителя, тя трябва да отговаря за това постигнати ли са стандартите, с които зрителят трябва да бъде защитен.

– Ето защо звукът в новото българско кино е толкова лош, много зрители се оплакват, че не разбират нищо от говора на актьорите…

– Тази комисия не е работила от 7 години, поради което практически тези филми са с незатворен производствен процес. Редица от тях неслучайно не се появяват на екран. Разпространителите не ги искат – не отговарят на технически параметри, просто е. В НФЦ съм от 15 март и в началото на месец май тази комисия заработи. Занапред ще трябва да се спазват всички технически параметри.

– Каква санкция според корекциите на закона грози продуцент, взел пари за филм и не го е заснел?

– По закон ясно е написано какво става със злоупотребата с държавни средства – министърът на културата издава наказателно постановление за нарушителите.

– Издавано ли е досега такова постановление за някого?

– Не, нямало е и ще обясня защо. Подготвили сме списък с нередовните контрагенти на НФЦ – на всички, които са в някакво просрочие или са нередовни, са им изпратени предизвестия. На някои са пратени и нотариални покани. Освен това съм поискал от министъра на културата да посочи кое лице ще подписва занапред наказателните постановления. А те могат до 3 години да прекратят достъпа на съответния продуцент въобще до конкурси, до дейността на НФЦ. Давност няма. При неизпълнение на съответните договори ще се завеждат дела.

– Колко души са в този списък, ако не е тайна?

– Закачен е отвън на таблото, може да го видите, това е публичен списък. В НФЦ няма и ред, който да не бъде публикуван. Освен това за тези неща съм информирал Националния съвет за кино, Министерството на културата, водим непрекъснато преписки.

Тук има един елемент, с който трябва да сме наясно – Националният филмов център не е ревизор, не е и съдник. Той е само функция на държавата. Тези неща се пренасят в съда, към ревизорите – тогава, когато се намери такъв аргумент. Откакто аз съм тук, имаме пет или шест филми, на които се извършва ревизия. Има и дела, които са заведени.

– Срещу кого?

– Срещу нас от „Камера“. НФЦ не може да се произнася за това кой е крив, кой – прав. Ние казваме кой не спазва сключените с нас договори. На „Камера“ първо сме изпратили писма. Второ – обявили сме в списъка техни проекти, на които не даваме ход, защото има такъв член в закона. Ние за всяко плащане искаме сведение от НАП. В закона е записано – „просрочие спрямо НФЦ или държавата“. НАП ни дава сведение за всяка фирма и преди всеки транш ние получаваме справка от тях.

– Димитър Митовски може ли да снима филми с държавна субсидия, при положение че дължи 6 милиона на „Булбанк“?

– Той не снима нищо към нас. А „Булбанк“ е частна организация. Ако е изплатил всичко към Националната агенция по приходите, ако е редовен спрямо Националния филмов център, може да получава средства.

– Г-н Васев, вие вероятно сте наясно с факта, разкрит и от „Площад Славейков“, че „Камера“ дължи  хонорари на много актьори, оператори, режисьори, асистенти… за сериалите „Революция Z“ и „Фамилията“?

– Бил съм на среща с ръководството на БНТ. И Вяра Анкова, както и юристката на БНТ, казаха, че при тях не е постъпило дори едно писмо от който и да било за това, че по сериали, свързани с „Камера“, има неизплатени хонорари. При тях имало отчети, депозирани от страна на „Камера“, в които пише, че всичко е изплатено.

Впрочем, Димитър Гочев заведе четири дела в Административния съд – оспорва моите заповеди, с които съм спрял субсидиите за четири техни филмови проекта.

– С какъв мотив сте спрели субсидиите им?

– Заради неизпълнени договори на проектите „Червено злато“, „Люси“, „Салтомортале“ и „Бодливото свинче“. След като минат на Художествена комисия и на Финансовата комисия, за да тръгнат да работят филмовите проекти и да започнат да получават държавна помощ, трябва да се сключат договори. В тези договори има срокове, задължения на едната страна, задължения на другата страна, предаване на филма и прочие. За тези четири филма всички срокове и договори са отдавна просрочени. И няма никакво изпълнение от страна на „Камера“ ООД. При мен дойде Митовски, разговаряхме. Обясних му какво може да се направи за всеки един филм поотделно.

Първото нещо, с което се заеха, беше „Люси“. Задачата беше филмът да бъде прехвърлен на друг продуцент. Те трябваше да ни дадат отчет за средствата, които са изразходвали от НФЦ дотук. А и продуцентът, който те предлагат да поеме филма по-нататък, трябва да се съгласи с тези разходи, да направим двустранен или тристранен договор, договорът с „Камера“ да се прекрати и да се сключи нов, за да тръгне по-нататък завършването на филма. Отчетът, който донесоха обаче, беше без заверка от експерт-счетоводител. И ние не го приехме. Поради което положението остана висящо и едно след друго нещата ще отидат изискване на дължимите суми.

– В какъв размер са сумите, които искате да ви върнат?

– За всеки филм е различно. Най-голяма е сумата за „Люси“ – 502 хиляди лева.

– И ще им ги поискате?

– Задължително, как…

– Каква е процедурата, ако не ги дадат?

– Какво значи "ако не ги дадат"? Завеждаме дело. Съдебната система, ако прецени, че сме прави, трябва да издаде решение в полза на НФЦ – следва формула за събирането на тези средства.

– Кои други продуценти трябва да връщат пари на НФЦ?

– Общият размер на дължимите суми е 1 515 000 лв. „Камера“ дължи 902 хил. лв. Някъде около 35 филмови продукции са с нередовни документи. На останалите продуценти също са пратени съответните писма. Примерно има два филма на Евгений Михайлов, които на всичкото отгоре са готови, показвани са, но не са отчетени. Има и ред други… Но няма норма в Закона и правилника – освен с това наказателно постановление. Именно това трябва да се развие в Закона и в устройствения правилник.

– Г-н Васев, да минем в една друга област, в която сте специалист – театъра. Как ще коментирате начина, по който Министерството на културата реши да излезе от кризата в сценичните изкуства?

– Първо, знаете ли какъв е генезисът на кризата? Ще припомня. През 2013 г., когато започна да се съставя бюджетът за 2014 г., група театрални директори поискахме среща с тогавашния министър Петър Стоянович. Пред него заявихме, че проектобюджетът за 2014 г. е по-малък с 11 милиона лева и това са същите онези 11 милиона лева, които бяха извоювани за сферата на сценичните изкуства.

– Същите пари, чиято липса вече втора година предизвиква сътресения в сценичните изкуства?

– Не мога да кажа точно каква беше причината за кризата във втората половина на 2013 г., тъй като средства имаше, но разплащането им се забави с три месеца. Ние практически получихме парите за 2013 г. на 19 декември, но трябваше до 22 декември всичките да ги изхарчим, иначе парите трябваше да се върнат обратно в републиканския бюджет.

По-големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 млн. лв. за 2014 г. Сега това се повтаря. От 2014 г. проблемът се пренесе в 2015-а. В момента, в който станаха промените в Закона за закрила на културата, повишеният брой на зрителите в опери, театри, оперети и прочие изискваше едно по-високо заплащане. То липсваше през 2014 г., липсва и в момента.

И сега връщането към едни стари принципи, към едни стари мерки и теглилки, води до задаването на редица неудобни въпроси. Макар че моята теза е проста – след като може един театър, след като могат пет театъра, след като могат две опери, след като могат три оркестъра, каква е причината другите да не могат?

– Някои мениджъри в сценичните изкуства явно не се справят…

– Сложно е, когато директорите са артисти – защото гледат да играят. Когато пък са режисьори – гледат да поставят. Там, където има режисьори директори – пребройте им постановките, да видите, че половината от репертоара е техният персонален репертоар. Така това стават частни театри на съответните директори, но на държавна издръжка.

"Площад Славейков" (със съкращения)

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?