Любимите на децата торти със снимки и шарените бонбони за смучене и дъвчене са истински бомби със закъснител за следващите поколения, твърдят специалисти по молекулярна биология в Българската академия на науките. В специално изследване, приключено през 2011 г., учените са изследвали двайсетина от всичките 337 добавки в храните, обозначавани с буквата "Е", и са установили, че именно оцветителите в детските храни са едни от най-опасните съставки за организма.

"Добавките, използвани за придаване на цвят - фаст грийн, индиго кармин и еритрозин, т.е. зелено, червено и синьо, се интегрират между базите на ДНК. А това е мутация, която се отразява на клетките, на целия организъм и спокойно се предава в поколенията ни", представи резултатът от проучването доц. Георги Милошев, ръководител на рабораторията. 

Един от най-притеснителните изводи на екипа му е, че от 20 анализирани "Е"-та, 14 увреждат ДНК не само в разрешените от Европейската комисия концентрации, но и в дози между 10 и 100 пъти по-ниски от тях. Същите резултати се наблюдават при натриевият бензоат (Е 211), който поддържа продуктите свежи, и дори при добавения в храни и напитки кофеин.

"Най-страшното е, когато тази мутация може да предизвика рак. Затова избягвайте да давате на децата си силно оцветените бонбони и сладоледи. И в никакъв случай торта със снимка! Това е 100% химикал, който е много опасен", призова родителите доц. Милошев.

Сред останалите вредни добавки в храните най-опасен е натриевият нитрит - Е 250. Използва се като консервант в пушените риби, различни видове месо, консерви и във всички колбаси, най-вече дълготрайните. Според експерта разрешеното количество за влагане в храните е гигантско и само времето и продължителните изследвания могат да докажат до какви последствия води употребата му. В проучването си доц. Милошев е използвал 1000 пъти по-ниска концентрация, но дори тя е била достатъчна, за да се регистрират увреждания в молекулата на човешката ДНК.

"Аз апелирам към използването на естествени съставки, но те сигурно не са толкова стабилни, затова производителите ги избягват. Много по-лесно е да използваш химично синтезирано вещество. Но то е толкова стабилно, че ти остава в организма с години", допълни Милошев. 

Изследването е реализирано между 2009 и 2011 г. със средства от Фонд "Научни изследвания". От 2012-а екипът на лабораторията по молекулярна генетика кандидатства за ново финансиране, за да довърши проучванията си, но така и не получава подкрепа. Интерес не проявява дори Европейската комисия, която получава данните от целия проект, но изненадващо го връща на авторите с обяснението, че не предлага нова информация. 

"Предполагаме, че дори не са си направили труда да го прочетат. Защото в противен случай признават, че знаят за вредното въздействие на консервантите и оцветителите. А тогава възниква и въпросът защо употребата им продължава да бъде разрешена?", коментира казуса Ганета Сагова, главен редактор на "Списание 8" - единственото научно-популярно издание у нас, което публикува резултатите от проучването.

За последните три години трудът на доц. Милошев е публикуван в няколко международни научни издания и дори е цитиран в анализите на различни специалисти в областта на здравословното хранене.