ГЕРО ШЛИС

Защо ли не сме изненадани? Малайзия поиска трибунал на ООН да разследва причините за свалянето на малайзийския пътнически самолет над Източна Украйна; това искане подкрепиха и други страни с идеята да притиснат Русия и най-сетне да я принудят да участва в разследването на катастрофата. Само че в Москва те удариха на камък. В началото на юли Русия вече наложи вето срещу резолюция за геноцида в Сребреница. Сега отново блокира проектодокумента за свалянето на пътническия самолет над Източна Украйна.

Нека да си припомним, че на 17 юли 2014 година в тази катастрофа загинаха 298 души. САЩ и редица други западни страни смятат, че подкрепяните от Москва сепаратисти са свалили пътническия самолет, докато Русия обвинява правителството в Киев.

Връщаме ли се към Студената война?

Скандално е, че досега ООН не можа да посочи виновниците за трагичната смърт на 298 човешки същества и да ги подведе под отговорност. Все още не е готов докладът на разследващата комисия, назначена преди една година именно от Съвета за сигурност. Усилията на експертите от Малайзия, Австралия, Белгия, Украйна и Холандия се провалят най-вече, защото Русия и сепаратистите не желаят да сътрудничат на разследването. А руското вето в Съвета за сигурност не оставя много надежди, че в това отношение нещо може да се промени. В рамките на два месеца Москва на два пъти блокира гласуването на резолюции с правото си на вето в Съвета да сигурност. Дали не се задава една още по-дълбока конфронтация? Дали пък не се връщаме към годините на Студената война, когато дебатите в Съвета за сигурност протичаха с небивала непримиримост?

Ветото като политически инструмент

Съветът за сигурност се провали безславно. И това не е единичен случай, а поредна кулминация след цяла поредица пропуснати възможности. В интерес на истината: Русия не е единствената страна, която "цака" с правото си на вето. Миналата година САЩ блокираха резолюция на Съвета за сигурност, която осъждаше бруталните действия на Израел в ивицата Газа. Русия от своя страна и до днес блокира резолюция на ООН, която би могла да прекрати убийствата в сирийската гражданска война и да осъди сирийския президент Асад за масово нарушаване на човешките права. Окуражително е поне, че САЩ, Русия и другите членове на Съвета за сигурност бяха единодушни за унищожаването на сирийските химически оръжия. Въпреки това ООН още е твърде далеч от целите, които си е поставила. Със срамежливото си мълчание по жизненоважни въпроси и взривоопасни конфликти, Съветът за сигурност си плюе в лицето. Как няма да се съмняваш в ползата от подобна институция, която се е самоблокирала с архаичното право на вето? За какво му е на света един Съвет за сигурност, който не желае да се разблокира?

Следвоенните правила вече са нелепи

Отдавна е назряло времето за реформа на ООН. Правото на вето, което пет държави си присвоиха след горчивия опит от Втората световна война, вече не отговаря на реалностите. Омръзнало ни е да повтаряме призивите за отмяната му - и въпреки това те дори още не са стигнали до пленарната зала. Естествено, не е за вярване, че САЩ, Великобритания, Франция, Русия или Китай доброволно ще се откажат от привилигерованите си позиции. Те ще блокират всяко предложение за ограничаване на правото им на вето със... същото това право на вето. Наскоро Франция направи предложение, което може да сложи началото на реформи в ООН. Французите си извадиха поука от катастрофи като геноцида в Руанда - и искат при подобни случаи правото на вето да отпадне. По този начин Съветът за сигурност би могъл да действа при хуманитарни катастрофи чрез гласуване с мнозинство. Но досега всички опити за реформи се провалят с гръм и трясък, така че едва ли имаме повод за надежди. Дори и плахото предложение на французите навярно ще затъне в блатото на егоистичната политика, защитаващи обособени интереси.

Коментарът препечатваме от Дойче веле.