Юрий Валериевич Мамчур е 42-годишен полковник от украинската армия. Той е командир на 204-а тактическа авиационна бригада и 62-и боен авиационен полк във военновъздушната база в Белбек край Севастопол на полуостров Крим. Мамчур стана национален герой на Украйна, след като отказа да се предаде на руските войски, обсадили базата. Офицерът бе пленен чрез измама за няколко дни от руснаците, но по-късно бе пуснат.

 

- Юрий Валериевич, къде Ви намирам?

- На украинска територия, но предпочитам да не Ви казвам точното място. Все пак има елементи на военна тайна. Искам само да ви кажа, че още нищо не е приключило. С нашето напускане на Крим приключи само един малък етап от кризата. Какво предстои - едва ли някой може точно в този момент да предвиди.

- Какво се случи на 22 март?

- Отвлякоха ме чрез измама. Всъщност драмата в Белбек продължи цели 19 дни. Командваната от мен база бе обкръжена още на 3 март. Почти три седмици нервите ни бяха опънати до краен предел. Вероятно някой целеше да избухне стрелба. Тя наистина избухна. Точно в Белбек проехтяха първите изстрели от началото на конфликта в Крим, но те бяха предупредителни, във въздуха. Както се пее в онази знаменита руска песен за един морски капитан - "15 пъти потъвахме и гинахме сред акулите". Поне 15 пъти загивахме, така да се каже. Но категорично отказахме да се предадем и на руските войници, и на отрядите за самозащита, които бяха обкръжили базата.

На 22 март дойдоха руснаци и ме повикаха на преговори. Излязох невъоръжен. Пъхнаха ме в един джип и ме откараха в гарнизонния арест край Севастопол. Хвърлиха ме в единична килия, където прекарах пет дни. Ето това се случи.

Полк. Мамчур се готви да тръгне на преговори с руски военни на 22 март. Тогава той бе арестуван.

 

- Тормозиха ли ви в ареста?

- Не са ме измъчвали, ако имате предвид това. Но ми обещаваха много пари, апартамент и други привилегии, ако премина на служба в руската армия. Те знаят много добре, че армията на Русия е в пъти по-високо платена от тази на Украйна. Но аз съм украински военен и съм се клелвъв вярност на Украйна. Това струва много повече от парите. Опитваха се да ме заплашват. Първите две нощи, които прекарах в единичната килия, по цяла нощ думкаха по стените й и не ме оставиха да спя. Може би са се опитвали да ме тормозят психически. Не се поддадох. И най-накрая ме освободиха на 27 март. Докараха ме до границата между Крим и Украйна и ме предадоха на украинските военнослужещи.

- Какво стана в това време в базата в Белбек?

- Докато съм бил в ареста, тя е била превзета от руските войски и самозваните отряди за самоотбрана. Горд съм, че почти всички мои подчинени - имам предвид от военните, застанаха на моя страна и не пожелаха да минат към руските сили. Разбира се, бяхап ринудени да предадат оръжието. Тези, които останаха в базата, са 60 на сто от волнонаемния състав, но те са цивилни, работещи досега на граждански договори с украинската армия. Какво ще правят оттук нататък, си е тяхна работа.

Проруски отряди за самоотбрана в Крим щурмуват базата в Белбек. Снимки БГНЕС

 

- Къде са сега вашите подчинени?

- Почти всички вече преминаха в Украйна. И знаете ли, в мое отсъствие ги организира жена ми Лариса. Тя е страхотен човек. Тук се шегуваме, като казваме, че в семействата на военните, съпругата е с един чин по-старша от съпруга си. Щом аз съм полковник, значи Лариса е генерал-майор. Наистина, тя много помогна на жените и децата на военните. Сега в Белбек останаха около 30 мои подчинени начело със заместника ми. Те очакват да се изясни дали ще могат да изкарат оттам военната техника и тя да бъде докарана на територията на Украйна.

- Смятате ли, че Крим вече е руска територия?

- Не, разбира се. Референдумът беше абсолютно незаконен!

- Има ли според Вас опасност от пълномащабен руско-украински военен конфликт?

- Не можем да говорим за такова нещо, преди да е обявено военно положение. А такова досега не е обявявано. То не бе обявено от украинската армия и в Крим, докато руснаците превземаха една по една нашите бази. По тази причина не сме използвали оръжието. И слава Богу. Знаете ли, че до самите бази има блокове с цивилни? Там живеят много възрастни хора, деца. Представяте ли си какво би станало, ако се стреля около тези жилища? Не искам и да си помисля.

- Готови ли сте за военно положение?

- Готови сме да изпълним всяка заповед. И сме готови да загинем за Украйна. Както вече ви казах, загиваме за нея всеки ден от месец насам. Сега чакаме военното командване в Киев да реши каква ще бъде по-нататъшната ни съдба, къде ще бъдем разположени временно или постоянно. Поздрави на България и благодаря на българите, че сред тях има хора, които подкрепят свободна европейска Украйна.