Майският ми коментар в Globe Asia беше озаглавен "Гръцкият фалит е зад ъгъла". Е, това се случи. Да, Гърция потъна бързо от драма до фарс.

Ако всичко върви по план, до 20 август лявото гръцко правителство ще сключи договор с т.нар. Тройка - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) за подробностите на третата спасителна програма.

Този сласителен пакет вероятно ще е на стойност от 86 млрд. евро. Значи, от 2010 г. насам Гърция ще е получила три спасителни фонда на обща стойност от невероятните 430 млрд. евро. Това е по 39 000 евро на всеки мъж, жена и дете в Гърция.

Както и предишните, третият спасителен план няма да спре Гърция от смъртоносната икономическа спирала. Хората от ЕК, ЕЦБ и особено тези от МВФ, още от първия ден грешат за перспективите пред гръцката икономика. Експертите им не успяха да се обединят около една състоятелна теория за определение на националния доход. Вместо нова те често теоретизираха ad hoc, което на моменти изглеждаше заплетено и политически мотивирано. Резултатът беше серия от диво оптимистични прогнози за пътя на гръцката икономика, последвала погрешно водени политики.

Това, което липсваше в инструментариума на експертите, беше монетарният подход за определяне на националния доход. Той предполага, че промените в паричното предлагане, определено в най-широки граници, водят до промени в номиналния национален доход и ценовите нива (както и относителните цени, като тези на активите). Ясно е, че ръстовете на широките пари и на номиналния БВП са близо свързани.

ЕЦБ започна да изпълнява монетарната песничка на Гърция през 2001 г., когато на страната беше позволено да премине към еврото на базата на фалшиви данни. Да, експертите от националната ѝ статистическа служба, бяха нагласили данните, а колегите им от Евростат отлично знаеха това. И въпреки всичко на Гърция беше разрешено да се присъедини към еврозоната.

След фалита на банката "Нордърн рок" през септември 2007 г. и краха на "Лимън брадърс" през септември 2008 г., ЕЦБ позволи на предлагането на държавни пари да нараства. През 2009 г. главният икономист на ЕЦБ Юрген Старк убеди президента ѝ Жан-Клод Трише, че държавните пари (монетарната база) растат твърде бързо и че зад ъгъла се задава висока инфлация. В следствие на това ЕЦБ отдръпна нестандартните си мерки (разбирай, кредитни линии) за гръцките банки през пролетта на 2010 г. Това сложи и повратна точка на ръста на широките пари в Гърция. Оттогава както този показател, така и икономиката на страната, се свиват. И това въпреки масивните фискални стимули (12,7% бюджетен дефицит) през 2009 г., малко преди изборите от октомври.

Парите доминират и затова трябва да се следи ръста на широките пари.

Скоро след изборите през октомври 2009 г. победата на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) докара на власт Георгиос Папандреу и неговото правителство прокара т.нар. бюджет на икономии, който трябваше да свие дефицита на 9,4%.
Гърция беше в сериозни затруднения и имаше нужда от помощ. Но ЕК и ЕЦБ не вярваха на гръцкото правителство. Така че през март 2010 г беше призован МВФ, за да преговаря условията по отпускане на заем за ново гръцко финансиране.

Тогава шеф на фонда беше Доминик Строс-Кан (ДСК), който се готвеше да се кандидатира за президент на Франция от страна на социалистите. Той искаше да помогне на социалистическите си братя в Атина и през 2010 г. Гърция получи огромен спасителен заем.

Колко огромен? Обикновено МВФ е ограничена да отпуска заеми до размер, който не превишава 6 пъти квотата на съответната страна. Ако МВФ прецени, че страната се ползва с доверие, заемът може да мине границата от 600%. Благодарение на ДСК и експертите му, перспективите пред Гърция се оказаха розови, така че МВФ, както и другите членки на тройката, щедро увеличаваха кредитите, които достигнаха до рекордни нива спрямо квотата на страната - 1530%.

Първият и вторият спасителни планове, съответно от май 2010 г. и февруари 2012 г., увеличиха ръста на държавните пари. Но банковите пари, които са лъвския дял (85%) от съвкупното парично предлагане (М3), се свиха много бързо. В резултат паричното предлагане (М3) намаля от началото на спасителните пакети, както се случи и с номиналната и реална икономически активности.

И най-лошото още не се е случило. Затварянето на банките и капиталовите контроли вещаят допълнително влошаване на показателите и проблеми пред гръцките банки, които осигуряват над 80% от парите за страната и нейната икономика.
Четирите най-големи гръцки банки имат проблеми още от началото на 2015 г. Техните необслужвани заеми надвишават основния капитал плюс резервите, като данните се влошават. В следствие гръцката банкова система ще изпадне в несъстоятелност, което означава, че идва и четвърти спасителен план.

Неуспехът на МВФ в Гърция напомня за Азиатската финансова криза от 1997-98 г. На 14 август 1997 г., скоро след като тайландският бат се срина на 2 юли, Индонезия освободи курса на рупията. Това накара МВФ гордо да прокламира, че "освобождаването на курса в комбинация със силните фундаментални данни за икономиката на Индонезия, подкрепено от разумната фискална и монетарна политика, ще ѝ позволи да продължи впечатляващото си икономическо развитие от последните години".

Противно на очакванията на МВФ, рупията не плуваше в море от спокойствие. От началото на операцията тя падна от 2700 за долар до близо 16 000 рупии за долар през 1998 г. и Индонезия потъна във вълните на Азиатската криза.

В края на януари 1998 г. президентът Сухарто осъзна, че лекарството на МВФ не върши работа и търсеше второ мнение. През февруари аз бях поканен за това и започнах работа като негов специален съветник. Предложих като антидот ортодоксален валутен борд, при който рупията да бъде разменяна срещу щатския долар по фиксиран курс. На същия ден, когато новината излезе на улицата, рупията поскъпна с 28%. Това разяри правителството на САЩ и МВФ. Последваха безмилостни атаки срещу валутния борд и специалния съветник. На Сухарто му беше заявено както от президента на САЩ Бил Клинтън, така и от шефа на МВФ Мишел Камдесю, че трябва да забрави за борда, инече рискува чужди инвестиции за 43 млрд. долара.

Защо беше вдигнат толкова шум около валутния борд в Индонезия? САЩ и техните сподвижници искаха смяна на режима в Джакарта, а не валутна стабилност. Бившият държавен секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър също даде диагноза: "Ние дадохме ясна подкрепа на МВФ, докато разкарваха Сухарто. Дали беше мъдро, това е друг въпрос. Не казвам, че трябваше да остане, но ми се иска да беше подал оставка по други причини, а не защото МВФ го махна."

Дори и Мишел Камдесю не отрича тези твърдения. По време на събитие, свързано с оттеглянето му от поста, той гордо прокламира: "Ние създадохме такива условия, които задължиха президента Сухарто да напусне своя пост."

Та, поуката от индонезийския епизод е, че ръководството на МВФ може да действа много политически, и често да бъде некомпетентно и незаслужаващо доверие. Гърция дава възможност за нова глава в това направление.

Текстът на проф. Стив Ханке е публикуван в августовския брой на сп. Globe Asia и е предоставен на Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.