Класически сценарий за Силициевата долина: предлагай безплатни услуги на клиента, ако имаш възможност да превърнеш в пари собствената си щедрост. Последен пример в това отношение е сделката между Google и правителството на Шри Ланка, която предвижда безплатно WiFi покритие на цялата територията на тази държава.

Само за няколко месеца интернет гигантът снабди по собствена инициатива редица проекти за социални жилища в САЩ и пусна три безплатни WiFi мрежи в Ню Йорк. Нещо подобно прави сега и Фейсбук, която разчита, че проектът за безплатен достъп до интернет чрез инициативата Internet.org в крайна сметка ще се изплати благодарение на рекламата.

Размяната, за която става дума – безплатна услуга в замяна на личните данни – е широко разпространена и добре възприемана от всички, които ползват търсачката и другите услуги на всяка една безплатна електронна поща.

Изглежда обаче, че това е само началото. Компаниите от Силициевата долина събират гигантски обеми от данни, включително за здравето на хората, образованието, транспорта, енергетиката. Доколкото ще се измислят нови способи за използването на тези данни, за да се получават печалби, подобен тип услуги ще се увеличават стремително. Може дори да си представим, че един прекрасен ден количеството и обхватът на всички тези днешни и бъдещи услуги ще позволи на IT компаниите по същество да заменят социалната държава.

Да вземем бизнеса, свързан със здравеопазването. По-рано главната му задача бе да лекува от болести и в много части на света това бе заплащано от държавата. Много скоро обаче положението ще се промени.

Все повече и повече нашата физическа активност се контролира от преносими датчици, а това означава, че твърде скоро мисията на здравеопазването ще се доближи до някогашното обещание – вместо да лекува болните, медицината ще следи как да не им позволи да се разболеят. Самите пациенти ще могат да разпознаят болестта си на един много ранен етап, за което ще плаща не държавна, а IT-компаниите.

Технологичните гиганти промениха вече до неузнаваемост онези индустрии, до които успяха да се доберат. Сега тези смутители на спокойствието са готови да се обърнат към самата социалдемокрация.

Наистина социалните гаранции на Силициевата долина може да крият изненади. Най-напред, те са твърде нестабилни: получаващи доходи от рекламите, в един момент те могат за миг да изчезнат. А и услугите често са бледа сянка на големите амбиции, характерни за системите на държавното образование или обществените информационни служби като Би Би Си.

Върху красивата опаковка може и да пише "безплатно", но ако погледнем вътре, ще видим, че там са скрити важни допълнителни условия. Internet.org примерно ви дава достъп до интернет и не изисква плащане. Но този безплатен достъп е ограничен от неголям набор от услуги и приложения, и Фейсбук е сред тях.

Лошата интернет услуга е по-добър вариант от липсата на каквато и да е услуга – така в Силициевата долина обясняват своите действия. Възможно е това обяснение да бъде използвано в бъдеще и за образованието и здравеопазването.

Изглежда привлекателно компаниите да получават печалби, предлагайки свои услуги срещу персонални данни, за които преди това от нашите данъци е плащала държавата. Но как ли това ще се отрази върху съвременните политически партии?

Десните и дясноцентристките партии с готовност ще подкрепят модела, предлаган от Силициевата долина. Допълнителните блага, които тя предоставя, ще са приятен и неочакван бонус.

Крайно левите партии ще предпочетат да намалят своята зависимост от интернет доставчиците - точно както предишното поколение левичарски формации бойкотираше "ЕксънМобил" и "Юнайтед фрут".

А как ли ще реагират лявоцентристките партии? Те ще загубят най-много, защото ако подкрепят социалните гаранции на Силициевата долина, ще бъдат изхвърлени в кошчето на историята. Симпатизирайки на прехвърлянето на голяма част от икономиката в частни ръце, те не могат нито да нападат Силициевата долина, нито да предложат по-добри условия. Нищо чудно, че тези партии толкова стремително губят доверие. Например, немските социалдемократи може и да не харесват нестабилността на икономиката с частична и непълна заетост (gig economy). Но ако говорим честно, толкова ли много това се различава от предлаганите от тях преди 10 години реформи, предвиждащи създаването на голям брой работни места с непълна заетост (minijobs)?

Рано или късно изборът ще трябва да бъде направен. Но ако Силициевата долина премине в настъпление срещу социалната държава, силите на социалдемокрацията или трябва да я контрират с някакво творческо решение, което да подкопае позициите й, или просто да изчезнат. /БГНЕС

----------------

Евгений Морозов, журналист, автор на книгата "To Save Everything, Click Here" (2013). Неговият анализ е публикуван във вестник "Ведомости". Препечатваме го от БГНЕС.