Градът, погребан под вулканична пепел през 79 г. и свидетелство за славното минало на света, се готви да възкръсне – огромно предизвикателство за Италия и за археологията.

„Никога не съм присъствал на такава динамика в нашата наука – хиляди хора усилено се трудят, работим едновременно на 35 места в града“, обяснява пред АФП комисарят Масимо Осанна, отговарящ за проекта Помпей.

Археологът е назначен за ръководител на обекта – повод за разгорещена полемика за условията за поддръжка на останките от Помпей, в който бяха установени свличания, срутвания, дребни кражби и широко практикувани плячкосвания от организирани престъпни групи. Осанна разполага с бюджет от 130 милиона евро, 96 милиона от които европейски средства, за консервацията и обновяването на града. ЮНЕСКО, който преди време заплаши да изключи Помпей от списъка за световно културно наследство заради царящата разруха на обекта, през март тази година преразгледа становището си.

Мозайка, открита в една от вилите на Помпей.

Античният град, застинал във времето под пепелта на Везувий на 24 август 79 г., е втората туристическа забележителност в страната след римския Колизеум. С 2,7 милиона туристи през 2014 г. Помпей се бе превърнал в метафора за Италия – неповторима със своето художествено богатство, но неспособна да поддържа националните си ценности.

Вятърът се обърна

„Вятърът се обърна към Помпей и резултатите са налице“, увери тази седмица италианският министър на културата Дарио Франческини при откриването, след 7-годишна реставрация, на „големия стадион”.

Там младите помпейци са спортували преди изригването на вулкана. Неотдавна обектът стана предмет на статии на международните медии заради синдикалните брожения, които на няколко пъти попречиха на туристическите посещения. Сега положението се е нормализирало.

„Бяхме манипулирани“, казва със съжаление един от 120-те работници на обекта, пожелал анонимност. Сега на обекта кипи работа и това впечатлява.

„Тук всеки е специалист в своята сфера – камък, гипс, фрески, мозайки…“, обяснява реставраторката Паола Зороастер, която работи на две крачки от агората – впечатляващия централен площад на града. „Всички сме избрани с конкурс и работим по 6 месеца. Условията са добри, защото преди реставрационните работи районът бе укрепен, за да се гарантира сигурността”, добавя тя.

Резултатите са илюстрирани с откриването на изумителна изложба, където се виждат двадесетина от първите отливки на жертвите, овъглени от изригналия облак газ с температура от 300 градуса.

Под модерна дървена конструкция с формата на пирамида, изградена в амфитеатъра, отливките на тези мъже, жени и две деца, застинали в мига на смъртта си, са свидетелство за най-осезаемата трагедия, сполетяла цял един град.

От тази седмица до края на септември Помпей предлага и нощни посещения, придружени с лекции, видеофилми и конференции. Целта е да се разширят възприятията и опознаването на обекта.

„Причината за състоянието на Помпей е комплексна – не само заради консервацията му, но и заради контекста, в който се намира”, признава г-н Осанна, имайки предвид икономиката на областта Неапол, белязана, както и голяма част от южна Италия, от „хронично икономическо изоставане”.

Ръководителят на обекта настоява за изгражданео на директна ж.п. връзка от Неапол до Помпей.

Площад Славейков