
През 2015 и 2016 г. Нова Зеландия ще проведе двуетапен референдум с ключов проблем – какъв да бъде новият флаг на островната държава.
Защо една държава в 21-ви век ще си сменя флага без революция или рязка политическа промяна, е наистина любопитен въпрос.
Като бивша британска колония и член на Общността на нациите (бившата Британска общност), Нова Зеландия, подобно на други държави в този икономически съюз – Австралия, Фиджи, Тувалу – носи на горния ляв ъгъл на флага си знамето на Великобритания. Това не е просто символика – британската кралица Елизабет II е държавен глава и на островната държава.
Този факт обаче няма особено влияние върху Нова Зеландия. Затова и мнозина смятат, че флагът не отразява статута им на независима, суверенна нация, и създава усещане за колониалност, каквато не съществува.
Друг проблем е, че знамето на Нова Зеландия често се бърка с австралийското. Така на няколко международни срещи сегашният премиер Джно Кей е поставян под австралийско знаме, а през 1984 г. тогавашният австралийски министър-председател Боб Хоук е посрещнат в Отава от новозеландски знамена.

Още един аргумент е, че във флага не са отразени коренните жители - маорите, които в голяма степен днес са се смесили с европейските колонизатори.
Зад промяната на знамето обаче стоят много други политически въпроси. Според някои новозеландци управляващите използват смяната на флага за отклоняване на вниманието от теми, които не искат да подлагат на обществено обсъждане.
Между 60%-70% от жителите на Нова Зеландия не искат флагът да се променя. Въпреки това ще има референдум по въпроса.
Освен това според повечето граждани предложените нови варианти са просто „ужасни“. Сред най-популярните детайли е сребърната папрат, която всъщност е символ на националния отбор по нетбол (ранна версия на баскетбола с кош, но без табло, популярна в бившите британски колонии).

Популярен елемент е завитата папрат в т. нар. Кору флаг, предложен през 1983 г. като знаме на маорите. Ключови цветове в него са черното и тъмнозеленото, много често срещани и в знамената на съседна континентална Африка.

Именно лошите варианти за нов флаг, според мнозина, са една от причините новозеландците да не искат смяната на флага.
Етническият аргумент също е малко странен. Местните и европейските заселници в последните десетилетия много са се смесили, като през 2013 г. 74% от новозеландците се определят за европейци, а 14,9% - за маори. 11,8% са „азиатци“, а 7,4% - „тихоокеанци“. 98% от новозеландците говорят английски, едва 4% знаят разговорно маорски, език, който почти загива заради политиката да бъде ограничавана употребата му. Самите маори днес са в добри отношения с европейците.
Един от ключовите въпроси, който смяната на флага едновременно прикрива и повдига, е статутът на държавата, която днес е част от Британската корона. Голяма част от обществото просто не се интересува от това – 58% смятат, че монархията не играе никаква роля в живота им. Малко ядро монархисти съществува, но повечето, които подкрепят британската кралица, смятат, че няма нужда да се пипа нещо, което работи.
Някои изследвания обаче показват, че тези статистики са много повлияни от по-възрастното население на страната. Сред младите повечето подкрепят републиката.
Над половината новозеландци – 57% - са на мнение, че в бъдеще островната държава ще стане република. 29,4% предпочитат това да се случи, след като кралица Елизабет II напусне трона поради смърт или абдикация. Републиканският въпрос е подкрепян и от управляващите от Националната партия, както и от втората партия по места в парламента – лейбъристите.
Така че ключовият въпрос е – защо се провежда и обсъжда промяна на флага, което обикновено става при промяна на държавното устройство, а не се дискутира промяна на държавното устройство, което е един много по-сериозен въпрос.
Отговорът вероятно предстои.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни