Търсенето на изчезналия малайзийски самолет е на път да се превърне в най-скъпоструващите и трудни разследвания на авиокатастрофи в историята. Средствата отделени за това възлизат на стотици милиони долари, 26 държави се включиха в мащабната операция с кораби, самолети, сателити и подводници.

Издирването стана изключително трудно заради неясните обстоятелства при които изчезна полет MH 370, огромния периметър, в който вероятно се е разбил, и "фалшивите останки". Последните са носещи се в океана парчета, за които се предполагаше, че са части от боинга. Изследване на National Geographic и няколко световни природозащитни организации показва, че търсенето на самолета се сблъсква с един огромна екологична катастрофа. 

Огромните океански бунища

Преди изчезването на самолета, огромните петна от боклук в Световния океан не бяха водещ глобален проблем. Стотици обекти около австралийското крайбрежие не могат да бъдат идентифицирани. Възможно е да са отломки, но е много вероятно да става въпрос за изхвърлено риболовно оборудване, парчета от товарни контейнери, и дори обикновените боклуци от ежедневието ни - полиетиленови торбички, опаковки.

"Има много повече боклук в океана, отколкото си мислим. Повечето от него е пластмаса. И морската екосистема го поглъща. Последиците ще бъдат катастрофални." казват експерти от "Института за изследвания на Земята и космоса" в Сиатъл.

В Тихия и Атлантическия океан има по две големи сметища - северно и южно. "Гигантското тихоокеанско боклукчийско петно" (Great Pacific Garbage Patch) както е известно едното струпване на отпадъци представлява маса от повече от 100 000 000 тона боклук, които се намират на различна дълбочина.

Петното в Индийския океан е централно разположено между  между Африка и Австралия. Наричат тези плаващи сметища "кръпки" (patch). Терминът " кръпка " идва от структурите, образувани при пакетиране на планктонни организми и детрит (мъртва органична материя) заедно с отпадъците, покривайки водната повърхност като одеало, съшито от парчета плат (patchwork). "Кръпките" плават свободно и често се сблъскват с малки плавателни съдове. 

През 2011 година при земетресението в регион Тохоку (Япония,) заради плаващи острови от боклук са били затрудени спасителните операции в залятите от цунами райони. Окенографът Николай Максименко от "Тихоокеанския център за изслевания" прави аналогия проблемите от 2011 и тези при търсенето на самолета. 

"Случаят е сходен. И двата пъти ние не можахме да видим ясно какво се носи във водата на сателитните снимки." казва Максименко.

Програмата по околната среда към ООН изчислява, че всяка квадратна миля океан съдържа 46 000 парчета плаваща пластмаса. На някои места количеството пластмаса надхвърля планктона в съотношение 6:1. Всяка година в света се произвеждат 100 милиона тона пластмаса, по-малко от 5% от това количество се рециклира. Според наблюдения на организацията приблизително 10% от произведените полимери завършват в океана. Това прави 10 милиона тона нови пластмасови отпадъци всяка година – около 70% от тях потъват, увреждайки живота на морското дъно, останалите 30% плават на повърхността.  

Всичко това представлява огромна заплаха за морските обитатели, които се оплитат и засядат сред тоновете отпадъци или ги поглъщат – според изчисления на океанолози рибите в северната част на Тихия океан поглъщат между 12 и 14 тона пластмаса на година. Самите океанските сметища "поглъщат" всичко, с което се сблъскат, включително и отломки от авиокатастрофи и корабокрушения. 

Николай Максименко и колегите му смятат, че подобна е и съдбата на останките от полет MH 370. Ако малайзийският самолет се е разбил в зоната на западното крайбрежие на Австралия, неоткрите му отломки вече пътуват на запад към Мадагаскар и ще станат част от петното в Индийския океан.