НИЯ КАРАДЖОВА

Частните училища трябва да извадят от джоба си по 6600 на „безплатен ученик“, ако искат да получават държавни пари. Това заявиха директори, след като депутатите приеха в четвъртък текстовете в училищния закон, уреждащи държавно финансиране за частните училища и детски градини. Те обаче добавиха и куп условия, които на практика правят текста мъртвороден. 

„Ако той се запази в този вид, няма да има много училища, които да се възползват от държавно финансиране“, каза Милка Славчева, която е председател на Българската асоциация на частните училища.

За нея огромният проблем се поражда от условието, че ако получават държавни пари, частниците ще трябва да обучават 20% от децата безплатно. „Държавата ще ни дава по 1400 лева на дете, а таксите ни са средно около 8000 лева. Това означава, че някой трябва да доплати около 6600 лева за всеки ученик, който сме приели от тази квота. Няма откъде да ги намерим, освен ако не вдигнем таксите на останалите „платени“ деца“, казва Славчева. 

Така няма да се сбъдне първоначалната идея на вносителите, че с въвеждането на принципа „Парите следват ученика“ цените в частните училища ще паднат – по-вероятно е дори да станем свидетели на обратния процес. Славчева заяви също, че не е ясен критерият, по който едно училище ще подбира децата, които да обучава без такси.

Депутатите са записали единствено, че това се урежда с училищния правилник и квотата трябва да включва деца със специални образователни потребности или с изявени дарби. Не е ясно обаче, ако няма чак толкова много кандидати с изявен талант, на какъв принцип ще бъдат подбрани онези, които няма да плащат.

„А и как една частна детска градина ще определи кое тригодишно дете има изявени дарби?“, пита Славчева.

Много от колегите й смятат също, че този текст отваря врати за корупционен натиск „наши деца“ да бъдат приемани без пари, като се плаща някаква по-малка сума, но под масата. Остава и възможността кметове и различни представители на администрацията да използват властови лостове, за да приемат децата им безплатно. Асоциацията обмисля да предприеме и съдебни действия у нас и в чужбина, за да не остане такстът на закона в този вид. Какви ще бъдат те, ще стане ясно след вторник.

Законът за училищното образование всъщност се чака повече от осем години, като два предишни парламента направиха опити да го приемат, но те завършиха с фиаско. По времето на Даниел Вълчев законът бе отхвърлен в последния момент с гласовете на коалиционния партньор ДПС, защото забраняваше забрадките в училище.

През първия мандат на кабинета „Борисов“ пък се приеха около 40 текста, но оставката на правителството попречи законът да бъде приет докрай. Всъщност сегашният проект е „второ издание“ на тогавашния, но с някои съществени промени. Една от тях е препъни-камъкът, който се очаква да скара депутатите – регламентирането на възможността за домашно образование на децата.

Този текст влезе в проектозакона по настояване на Асоциацията за домашно обучение, която има към стотина членове, образоващи децата си вкъщи. С текстът, който предстои да бъде гледан, държавата вече разрешава ученици и под 16-годишна възраст да се обучават у дома от родителите си.

Депутатите от БСП и Патриотичния фронт са твърдо против идеята, тъй като според тях това ще отвори вратата за изпадане на десетки деца от училище, без държавата да може да упражни контрол нито върху нивото на знанията им, нито върху социализацията им. В закона е записано, че децата ще трябва да се явяват на изпит всяка година, както и че домашното обучение се разрешава от специална комисия към районното управление по образованието, но всъщност правилата са твърде разтегливи.

В същото време самата Асоциация за домашно обучение също не приема текста в този вид, защото с него задължават домашните ученици да се явяват на изпити в училище. „Ние не приемаме българското образование и не искаме децата ни да държат такива изпити“, е твърдата позиция на членовете на асоциацията. Обикновено те изтеглят програми за такова обучение от сайтовете на американски училища и на финала получават дипломи от тях.  Така че е възможно и този текст да се окаже мъртвороден и въпреки дебатите в крайна сметка почти никой да не се възползва от него.

Проблем се очаква и във връзка с текстове, които позволяват на децата в началното училище да преминават от един клас в друг, дори и ако знанията им са за слаба оценка. Така на практика тези ученици ще могат да повтарят училище, едва когато стигнат пети клас и вече са изпуснали твърде много от материала. Директори заявиха, че това ще ги задължи да прехвърлят от клас в клас и деца, които откровено не знаят азбуката.

Въпреки това по всяка вероятност този път законът ще бъде приет. Проблемът е, че за да започне същинската училищна реформа, трябва да бъдат изготвени 19 нови стандарта, които да изпълнят с реално съдържание текстовете на закона. С тях например ще се регламентира как се оценяват учениците, как се финансират училищата и какво се случва с делегираните бюджети, как се провежда училищна инспекция, какво представлява обучението по гражданско образование. Стандартите трябва да бъдат подготвени от МОН, но до момента министерството не е представило нито един от тях и не се знае след колко време ще бъдат готови.